"Тежко на оня народ, който се самоотрича и самоунищожава. Народ без доверие в силите си, без обич към своето, колкото и скромен и да бъде, е народ нещастен." (Иван Вазов)

Млади гласове: Евелина Кованджийска

Евелина Кованджийска
Сбогуване
Да си спомним ледът, който бавно заслиза
от високия хребет и се сви между нас.
И последните стъпки в снега на сърцето ти -
вече всичко е киша, все така, все така.
Още малко, по ноти, ще изригне душата,
светъл стих ще те плисне като бистра река.
Не забравяй, че имахме хляб и вино, и обич,
а сега сме самотни - ръка до ръка.
Ако ти не намериш отново подковата
между старите вещи, в новия хаос
две ръце ще студуват и все ще повтарям:
"Сбогом. Взех си причастие. Ти не си моят дом".
И заслиза ледът. Като глетчер се вряза
в слети устни, в слети тела.
"Сбогом, светла и тъжна. Любовта все забравя,
че животът е слязъл като лед между нас".

Дали е начало?
Не се побирам в очите ти.
И символите ожадняха за доверие.
Прекъснах линиите на ръката -
да не станеш съдба.
Прекарах длани по лицето ти.
А после думите обезсърчено
спряха на устните.
След тебе виках до прегракване.
Осамотях.
Мислех, че ще е началото на нещо хубаво,
а беше край.
Стихове Евелина Кованджийска
_____________________________
Евелина Кованджийска е родена в Панагюрище на 26 октомври1976 г. в семейството на д-р Емилия Чолакова и инж. Огнян Кованджийски. Запазва прекрасни спомени за приятелите и учителите от тогавашното Начално училище "Георги Димитров" и СОУ "Нешо Бончев" . Още оттогава се ражда и голямотоо й влечение към литературата и литературното творчество. Завършва компютърни технологии в Пловдивския университет и магистърска програма "Английски и методика". Стихове на Евелина са публикувани в различни периодични издания, представени са в сборниците "Седмостен" и "Антология на млади български автори".  Творбите й са събрани в книгите "Бели сънища" (2005), "Боси очи" (2009) и "Разказвам тишини" (2012). Лауреат е на литературните конкурси "Ерато `2008", "Шумен `2008", "Думи в цвят `2007", "Жени и вино, вино и жени `2009", "Ний всички сме деца на майката земя `2009", "Жената майка и любима `2012". През 2010 г.  печели стипендия за литература на издателство "Пигмалион" и награда на Съюза на инвалидите "Кураж". Живее и работи в Пловдив. Членува в Дружеството на пловдивските писатели. 
 
В навечерието на 24 май Градска библиотека "Стоян Дринов" представи пред панагюрската културна общественост новата поетична книга на Евелина Кованджийска, озаглавена "Разказвам тишини". Книгата е издадена от ИК"Оборище"  с финансовата подкрепа на Община Панагюрище. И тук трябва да поздравим екипът на библиотеката за добрата работа - от встъпителните слова на Стефан Рапонджиев до завършващия коктейл се чувстваше интелигентност и стил. Вечерта беше ярък пример как едно представяне на нова книга може да се превърне в истински празник.
Ето как - вечерта започна с музика в изпълнение на Жана Райнова и Цвятко Ценов, Стефан Рапонджиев представи творческия път на Евелина, Ирина Ботева прочете избрани стихове от книгата, Андрей Манев добави допълнително настроение с "Пролетна серенада", Соня Велева, учителка по литература на Евелина, сподели своите впечатления и спомени за талантливата си ученичка и прочете любимото си стихотворение. Евелина Кованджийска развълнувано изрази своята благодарност и обич към родния си град, прочете свои стихове, посветени на майка й.
По повод на 24 май Евелина подари екземпляри от книгата си на всички училища в града. А всички присъстващи получиха подарък -  книга с поименен автограф. Разговорите за поезия и спомените продължиха на чаша бяло вино във фоайето на библиотеката.  Цветята, получени от поетесата, колективно бяха положени пред вечния огън на комплекса "Априлци".
Между гостите имаше, естествено, и чат-патовци. И как иначе? Нали от името на "Чат-Пат" трябваше да кажем на добър час на книгата "Разказвам тишини".
И, Евелина, здравей!
Мария Бегова

Няма коментари:

Публикуване на коментар