Мускетарът Раленков не цепи басма

Овъгляване
Призори, в онзи миг между сън и пробуждане,
сякаш мълния мълком те овъглява.
И все още не в себе си, но и вече не в чуждото,
те порязва усещане, че животът минава.

Че зад теб няма нищо, освен купчина грешки.
Като бомбени ями зеят твойте провали.
И се срутва отгоре ти, безосновна и тежка,
невъзможната сграда на живота ти ялов.

И се давиш в завивки и рухнали планове,
вцепенен от проблясъка, че от утре си мъртъв.
А алармата вие ли вие да станеш,
да преминеш деня. И към утре да тръгнеш...

За цепенето на басма
Любовта иска жертви.
Жертвите искат любов.
Подхвърлят си дните сърцето ти
като горещ картоф.

Пепелен, все още черен,
и неразчупен на две.
Ако се сблъскаш с живота си челно,
само страхът ще умре.

Както се казва - приемлива загуба.
За страхове животът е къс.
Той нека си е парабола.
От мене пък - среден пръст.

Мускетарите са мъртви
Аз тъкмо пълнех си лула...
Вратата ми с ритник изкърти
една ужасна новина:
че мускетарите са мъртви.
Внезапно опустя света
и погледът ми се размъти.
Ранено виеше вестта,
че мускетарите са мъртви.
Да продължа, но как, но как...
Сънувах нощем, че пристъпваме
към Ла Рошел... Но беше факт,
че мускетарите са мъртви.
Пречупих шпагата на две,
продадох коня на случаен пътник...

Навярно се превръщаш от герой в човек,
едва когато мускетарите са мъртви.

Стихове Кръстьо Раленков
Още стихове от и повече за Кръстьо вижте тук

Използван е фрагмент от картината "Нощна стража" на Рембранд