Пеньо Пенев - "Човек се ражда, за да даде любов!"

Пеньо Пенев, художник Мана Парпулова

В дъжда
Навън вали,
вали дъжда,
бълбукат и шумят
улуците
и сочнозвучно из града
плющят по плочите
капчуците...

О, колко весел е дъжда,
когато знаеш:
има къща
и незаключена врата,
където можеш
да се връщаш.

Лястовички
Сънят ресници не притваря -
разбит в тревоги и копнеж.
А виж - на масата догаря,
топи се лоената свещ.
Знам, няма чудеса, но чакам
унил и сам... и натъжен -
по белите пътеки в мрака
да дойдеш тая нощ при мен.

Самота
Тихо е, тихо е, тихо е
и стоя, и мълча пак в мечти.
Няма те никога, никъде...
Тишина, самота и звезди...

Тежка е, тежка разлъката
в тия безводни далечни гори,
обичта, жаждата, мъката
ме гори, ме гори, ме гори...

Ако вънка

зора е
зорила - тя за теб е

зорила сега.
Ако има

на тоя свят
сила - тя се казва:

любов

и тъга.

Епитафия за мене
За него никой не миля,
не найде никъде покой.
От чужди рани той боля,
умря от чужди рани той...

Стихове Пеньо Пенев
___________________________________
Човек се ражда, за да даде другиму любов.
Оня, който никому, дори и на куче, не е дал поне капка любов,
той напразно е дошъл на този свят.
По-добре ще бъде, ако майка му вместо него е родила камък.
Такъв човек не познава мъката и щастието, няма да остане в сърцата на хората,
те няма да го запомнят с добро.
Такъв човек - по дяволите!
___________________________________

В памет на
Пеньо Пенев, роден на 7 май 1930 година 
в балканското селце Добромирка, Севлиевско.