"Тежко на оня народ, който се самоотрича и самоунищожава. Народ без доверие в силите си, без обич към своето, колкото и скромен и да бъде, е народ нещастен." (Иван Вазов)

Александър Пенчев - чува го една вселена

Художник Манол Панчовски
Красива си сутрин, когато
с бавни стъпки прохожда денят
и до прозореца в слънчево злато
ти помахваш на стара жена.

Красива си обед, когато
от забързаност цяла трептиш,
пеперуди ти сплитат косата
за увереност, чар и престиж...

Красива си вечер, когато
с дъх на роза ми шепнеш сонет
и преди да заспиш под ръката ми
пак признаваш, че влюбен съм в теб. 

Подпалки
* * *
Косите ти са ручеи.
Очите ти са в бъдното.
А къщата е същата...

* * *
Много ненацепени дърва...
На къра.
Във дома ни.
В любовта.

* * *
Плетеница
Кашпи
Фонтан
Църква
Паметник
Центърът на Панагюрище.

* * *
Стара къща.
Мирис на дърва.
И всичко друго...

* * *
Любов. Поезия.
Поезия. Любов.
Два гълъба
на стар прозорец...

* * *
Ти пя за него.
Той за тебе – не.
Но чува те
една вселена...

Стихове Александър Пенчев 
Отпечатват се за първи път в "Чат-пат"

За автора вижте повече тук.  А тук прочетете още негова поезия
За художника Манол Панчовски четете тук

Няма коментари:

Публикуване на коментар