Художник Манол Панчовски |
с бавни стъпки прохожда денят
и до прозореца в слънчево злато
ти помахваш на стара жена.
Красива си обед, когато
от забързаност цяла трептиш,
пеперуди ти сплитат косата
за увереност, чар и престиж...
Красива си вечер, когато
с дъх на роза ми шепнеш сонет
и преди да заспиш под ръката ми
пак признаваш, че влюбен съм в теб.
Подпалки
* * *
Косите ти са ручеи.
Очите ти са в бъдното.
А къщата е същата...
* * *
Много ненацепени дърва...
На къра.
Във дома ни.
В любовта.
* * *
Плетеница
Кашпи
Фонтан
Църква
Паметник
Центърът на Панагюрище.
* * *
Стара къща.
Мирис на дърва.
И всичко друго...
* * *
Любов. Поезия.
Поезия. Любов.
Два гълъба
на стар прозорец...
* * *
Ти пя за него.
Той за тебе – не.
Но чува те
една вселена...
Стихове Александър Пенчев
Отпечатват се за първи път в "Чат-пат"
За автора вижте повече тук. А тук прочетете още негова поезия
За художника Манол Панчовски четете тук
Няма коментари:
Публикуване на коментар