Съвременни български писатели: Мартин Ралчевски

Мартин Ралчевски

"Какво се случва с нас, когато сме изправени срещу нещо чудовищно жестоко. Кое е онова, което ни помага въпреки несполуките да продължим да вярваме? Колко силна е силата на мечтите? Чудесата са навсякъде, от нас и само от нас обаче зависи дали ще ги пуснем в живота си." Такава е анотацията за дебютния роман "Безкрайна нощ" (2008) на един от новите мъжки гласове в българската проза - писателят Мартин Ралчевски. Написана след особено труден период на живота му, книгата сякаш съдържа трансформацията на Мартин в писател. „Наистина завиждам на читателя, че тепърва ще я чете! Когато получих ръкописа и го прочетох бях потресен – от идеята, дълбочината и таланта на Мартин. Това е един от най-добрите ръкописи, които съм чел през годините – оригинален, завършен и смазващ. Със сигурност българската литературна сцена ще има нов, силен и ярък глас.” Това пък казва Светлозар Желев - директор книгоиздаване в "Сиела", които издават и следващите два романа на Мартин - ''Горски дух'' (2009) и ''Полубогиня'' (2010). Предстои издаването и на четвъртия - "30 паунда".
"Писането за мен е начин да изразя и споделя чувствата си. Онези чувства и емоции, които често така напират в мен и дори не ми дават покой. - споделя Мартин в едно от многобройните си интервюта напоследък. - Чрез книгите си аз не търся комерсиалното, но се опитвам да предам на читателите своя личен опит в търсенето на истината и щастието. Казвам "личен опит", защото е много важно самия автор да вярва в това, което пише. В противен случай читателят лесно може да усети заиграването със словото и преднамереността в написаното и в крайна сметка да се почувства излъган."
Мартин Ралчевски е роден на 4 март 1974 г. в София. През 1998 г. завършва Софийския университет „Св. Климент Охридски” с две хуманитарни специалности: география и теология.
"Най-силната емоция в живота на повечето хора, според мен, е когато човек получи положителен отговор на молитвите си - казва Мартин. - Но конкретно най-силният момент досега в моя живот беше в нощта на 1 август 2007 г. Два месеца по-рано бях започнал работа в един от най-престижните бижутерийни магазини на бул. „Витоша“ в София. Собственикът беше изключително деспотичен човек и аз много страдах от това. Почти бях отчаян, защото трябваше да съм щастлив, че има тази рядка възможност да работя на такова място, но аз не само, че не бях, но дори и не знаех какво искам от живота. И тогава, през спомената нощ, изведнъж се пробудих. Стана неочаквано. Тогава съпругата ми ме попита какво искам да правя в този живот. Побързах да отвърна, че не знам, но в следващия момент нещо в сърцето ми трепна и се коригирах, че всъщност искам да напиша книга. И наистина, след тази нощ животът ми стана друг."
Мартин пише първите си книги при възможно най-неприемливите условия, за които може да се досети човек - шофирайки, в паузите по светофарите и задръстванията, пътувайки в претъпкания обществен транспорт, през нощите на кухненската маса, докато всички останали спят... За две години написва първите две книги. През този период става баща за втори път. В началото на 2009 г. емигрира със семейството си във Великобритания, заселвайки се в една от най-хубавите и предпочитани части на страната - графство Девън. Тук той продължава да пише, но вече при много по-приемливи условия от тези в България. Във Великобритания написва третия си роман - „Полубогиня“, който посвещава на дъщеря си.
Избрахме да ви представим ключов откъс от дебютния роман на Мартин Ралчевски  "Безкрайна нощ" (2008).  

Повече от и за Мартин Ралчевски вижте на личния му блог

Стоян Радулов

  

"Eдна древна индийска легенда разказва за ненадминат в съвършенството и мъдростта си индуски монах, който от младини бил посветил целия си живот на една единствена цел – тази да разбере смисълът на човешкия живот. Когато навършил осемдесет години, ненадейно, разхождайки се в гората той срещнал Създателя си, който му се явил във вид на скромно облечен белобрад старец. Индусът веднага разбрал, че пред него стои, не кой да е, а Творецът на всичко. Без да се колебае нито миг той веднага попитал: „Щом ми се явяваш Господи значи, че или е дошъл краят ми или, че Си чул молитвите ми и се решил да изпълниш просбата ми.”„И за двете си прав – отвърнал Господ – тук съм, защото ти се труди неимоверно много през всичките дни, които ти бях отредил на земята с една едничка цел, да разбереш смисълът на творението Ми. Благодарение на твоето неугасващо желание и неспирно постоянство ти се доближи изключително близко до целта си и вече почти знаеш отговорът, затова реших да те възнаградя като ти изпълня едно желание”. Индусът навел поглед, защото било непосилно да гледа Създателя в очите и смирено промълвил: „Аз изживях животът си така както желаех. Придобих мъдрост и знания, каквито едва ли някой на тази земя притежава. Постигнах истинска свобода и спокойствие, за които много хора силно мечтаят, а аз имам от тях в изобилие. Едно нещо обаче не можах да разбера: какво е любовта?”„Това ли е желанието ти?” – попитал Бог. „И да и не – отвърнал индусът, – да, защото това е наистина желанието ми, но и не, защото за да го осъществя бих искал да изживея животът си отново. Ако е възможно, искам да стана отново на двадесет години, но да запазя разума, който имам в момента.”„Всички закони и сили, които познавате вие човеците са Ми напълно подвластни – отвърнал Бог, – но има нещо, което явно все не можете да разберете, и това е, че Съм ги създал за да се спазват, а не за да бъдат нарушавани.”„Значи няма да изпълниш желанието ми?” – натъжено попитал индусът. „Ще ти дам всичко, за което мечтаят хората, но втори живот.., това не мога”. Индусът не отговорил нищо. Той мълчаливо свел глава и смирено зачакал.Бог видял и оценил голямото му смирение както и силния му сърдечен копнеж.„Понеже наистина виждам, че си мъдър, благочестив и достоен човек, ще направя изключение! – казал Той. – Ще те върна на двадесет годишна възраст, но както ти казах преди малко, не всички закони ще пристъпя. Ще те върна шейсет години назад, но без опита и мъдростта, които си придобил по време на живота си.”Индусът се натъжил, защото разбрал, че човек има само един единствен живот за да осъществи мечтите си, както и само един единствен шанс за да познае любовта и щастието... и пожелал да умре."
Мартин Ралчевски, откъс от романа "Безкрайна нощ"