От кал да е, Иван да е... Ех, Иване, Иване...

Ето така народното творчество стига до нас, помни се и се пее. Заслугата за запазването на панагюрската народна песен "Иване, Иване...", която се е изпълнявала на Ивановден, е на Мина Шулекова от панагюрското село Елшица. През 1947 г. тя я изпява на Иван Качулев, който пък я записва завинаги, даже с нотите в началото. Факсимилето на този автентичен документ достигна до нас пък благодарение на Райка Йорданова, която го сподели в групата на "Чат-пат" във Фейсбук по повод празника.
Но за да сме точни, песента е характерна не само за Панагюрище и околните села, а и за Цялото Същинско Средногорие. Неин вариант през 1933 г. е записан и от Ст. Владимиров -. това се случило на Ивановден във Вакарел. Там му я изпяла Марика Ежова. Това го знам от статията "Минаха години... През януари във Вакарелската покрайнина" от блога на Станислав Владимиров - "Невчесани мисли" по въпросите на читалищата, за история, етнография, краезнание и всичко, което мисля и желая да спомена".