като си чиниш косите и си люта намяра?!
Децата ни направляват глутница люде,
нас и себе си - че стипца е вярата.
Чивяк на определена възраст му се види свободно -
и задължен, и самотен... Но по менюто на кармата.
Ти осмисли ли какво си родил и какво си загробил?!
А бъдещето цъфти с омеза на "Златна пармена".
Сега сме весели окол софрата -
дето ти с мерак нареди я, и свети!
Подай и на чакащите, додето чете светофара...
И връщайки се, целуваме те и е хевиметъл.
Мълчи! Вече разтуря се гостито.
Евала на интелигентни приятели!
Първо легло от срещи толкова
и от прозореца - оргазмено слънчеви зайчета.
После... проспахме си старините.
Събуждахме се прегърнати и мъдро неми.
Адекватни за внуци и с дъх на смирна.
И относителни - като нещата и времето.
Стихове Иван Станчев
Снимки от архива на автора, от Димитър Дънеков, от Райка Йорданова и от Мария Перфанова
Няма коментари:
Публикуване на коментар