За мераклии. Продавам кротка крава на мляко!
Богата и повече от столетна е вестникарската традиция в Панагюрище. Взели пример от своя съгражданин Павел Бобеков, който през април 1877 г. започва да издава в Букурещ първия български ежедневен вестник "Секидневний новинар", Анастас Хаджикирилов запова да печата през януари 1891 г. в Панагюрище първото наше специализирано, периодично филателно издание "Тимброфил", а през октомври 1903 г. Стоян Власаков създава опозиционния градски вестник „Оборище”. До края на века в Панагюрище ще се появят още дузина печатни периодични издания, и тенденцията ще продължи включително през настоящото столетие, но сега ще обърнем взор и ще се опитаме да дочуем какво ни е разказвал в. „Панагюрски глас”.
Любопитното е, че това е първото читалищно издание в Панагюрище. Първият му брой излиза на 3 май 1927 година и през тази първа година и последна година на неговото съществуване вестникът се списва главно от Ст. Ив. Чолаков с помощта на някои интелектуалци и образовани панагюрци. Например в 8-мия му брой от втората половина на юни д-р Ив. Мухлев, управител на болницата в града, поднася полезна информация „За летните детски диарии”. Вестникът е близо и до съдебната власт – публикува различни решения на местния съд, които да бъдат изпълнени от конкретни съдии-изпълнители. В разгара на икономически подем в страната след размириците от Балканските и Първата световни войни, и нестабилните години на правителствата на тримата Александровци – Малинов, Стамболийски и Цанков, през 1927 г. Царство България (от 9 години с корона е цар Борис ІІІ) се управлява от премиера Андрей Ляпчев, а в реалния свят „парите трябва да се въртят”. И това изключително личи не само от столичните вестници „Мир” и „Утро”, а и от панагюрския „Глас”.
Едно от водещите му заглавия е „Кооперацията като институт и за образование и възпитание на народа”. „Извикана на живот благодарение несъстоятелността на досегашните форми на производство и нуждата от търсене нови начини, кооперацията пусна дълбоки корени в народното стопанство. Няма населено място в страната ни, където да не съществува една или повече кооперации, било кредитни, производителни или потребителни”, пише в статията Ст. Ив. Чолаков. В цял вестникарски сериал пък той разказва и за „Килимарството в прогимназията”. А сред основните рекламодатели на вестника е Панагюрската популярна банка, която държи предприемчивия панагюрец да знае, че в трезорите си тя разполага с 3 825 000 лева капитал и фондове, и дава кредити срещу годишна лихва от 8,5 % (горе-долу двойно по-малък лихвен процент от съвременния, впрочем). И така, алъш-веришът цъфти, включително по вестникарските страници. „Само за мераклия. Продавам кротка крава на мляко. Без ярма дава 9 кгр. мляко и се дои без теле. Споразумение при Кръстьо Симеонов” – това гласи една от по-малките обяви. „Продава се велосипед стар „Свифт” добре запазен на износна цена в брой и на изплащане при Иван Т. Багрянов – книжар” – четем пък в друга. Т.е. насочен към ежедневните нужди на обикновения човек и посветен на необходимостта да се разпространява полезна информация е бил този „Панагюрски глас”, нищо, че се е появявал на пазара само веднъж в седмицата – във вторник.
Текст Стоян Радулов, по факсимилета на в. „Панагюрски глас”
Бележка: В края на 2013 г. вестникът се появи на онлайн търг за редки издания
Няма коментари:
Публикуване на коментар