На леща ли гледа Станчев или на детелини?

Кръстата детелина
                                         на Валери

Дасега кокичетата цъфтяха.
Вред са мечтите на разбудени птици.
А чекръка на слънцето ни вестява,
за смъртта и безсмъртието да помислим.

Руси коприви прегаряха,
щом отмествахме първите камъни.
Нагоре небето се спаряше,
долу зъмето ставаха алени.

Вече пуснахме чучулигата.
За осместване оставихме хищниците...
Преди ветрове да засвирят, пеят миговете
сред вечния живот на Кришна.

До сега само пролети можехме.
Сега трябва да изтъчем килима.
Стиховете, стиховете са стожерите
по дългия път за кръстатата детелина.

Тя, случайността
Тя отнякъде тръгва
и стига при нас. Изненадващо.
Необмислена, неочаквана, пъргава...
Едни прави щастливи, други сварва по гащи
или като мъката - хваща за гърлото.
Тя е с толкова имена!
Разноликата дъщеря на Съдбата.
Мъжкия страх и суета, т.е. войната
и неволята, дето ни учи - тя е колата.
Тя е както смирението - добро и молба.
Тя е между теб и мен.
И е кокичето на Вечната ни Омайна.
Тя е малкото камъче и Големият шлем -
вокруг егото гръмват случайности.
Тя играе на тото - за любом и проблем.
Тя е невидима и незнайна,
и е крайна като мъжа и жената.
Всъщност, няма нищо случайно -
всеки миг и тази среща... на междата
след греха - между прошката и покаянието.
Тя е точна и веща.
Огледало за мат и житейски късмет.
Тя е сполуката и нужната грешка.
Тя е приказния йо-йо ефект.
Тя, Случайността...и... неслучайната пешка!

Не играем на шах,
но ти гледам на леща...

Стихове Иван Станчев
Още стихове от Иван Станчев четете тук