Съвременни български писатели: Мона Чобан

"Една къща не я ли галиш всеки ден, не й ли палиш печката, не й ли скърца дюшамето, значи няма ни да я залюбиш, ни тя да те слуша. Къщата е като жената – иска грижа и искреност, като й хитруваш и само от време на време я спохождаш и тя вземе та те почака почака, пък почне и тя да ти хитрува. Я покрива ще й прокапе, я мишки ще я населят, я някоя катеричка от гората уж случайно ще приюти, я паяжини ще я обвият. Щото и къщата, и жената искат  дъха ти да усещат, да го пият така за късмет, пък ту да се приласкаете, ту да се отблъснете - да си поиграете искат; и тамън те зарадват с нещо, пък вземат и някоя и друга грижа да ти създадат, и хем радост голяма ти носят, хем все да ги мислиш и на мира не те оставят. Така са те – искат си своето и не им ли го дадеш, дълго няма да ги имаш."
__________________
С този откъс от съвсем наскоро отпечатания роман "Доста" авторката му Мона Чобан го представи веднага след завършването му. Това е петата й официална книга, набираща добра популярност сред българските читатели. С името на Мона Чобан е свързан първият чик-лит роман "Сексът не е повод за запознанство", издаден през 2005 г. от издателство "Кръгозор". Вторият й роман "Никакви мъже повече... до следващия" излиза през 2006 г. в същото издателство. През 2007 г. издателство "Сиела" пуска нейния сборник с новели "Раз, два, три", а през 2010 г. - антиутопичния романс "Париж 18".
Родена на 13 октомври 1968 г. в Плевен, Мона Чобан завършва Литературния институт "М. Горки" в Москва, но отдавна живее в Париж. През 1999 г. заедно с група български писатели и поети създава Сдружението "Орден на трубадурите средиземноморци", което организира първата среща на средиземноморски поети от 12 страни. От 2003 до 2004 г. е координатор в руските филмови продукции "Турски гамбит" и "Майстора и Маргарита". Има 2 дъщери - Гала и Иваша.
По-кратки нейни текстове можете да прочетете на личния й блог

"Мона Чобан е мила и добра жена, а ми е и приятел. Друго хич не ме и интересува.
Е, пише хубави книги, умни и майсторски, но това и аз го мога. Важното е, че е лека като морски вятър, умна като стар бухал, весела като планинско поточе, тъжна като мъдър човек. И да припомня – мила и добра жена. Другото примерно, че я смятам за най-добрата съвременна българска писателка – хич да не ви и интересува.
Грабвайте книгите й и ги четете. Това е!"
Калин Терзийски

Предлагаме ви едно нейно интервю, дадено в Бургас по повод тамошната премиера на "Доста" в книжарница "Хеликон". Източник: Черноморие-бг

Мона Чобан: "Доста" време му трябва на човек да прогледне

- Книгата ви е автобиографична. Иска ли се доста смелост, за да се разкрие един автор?
- Всичките ми книги са автобиографични. Нямам проблем да пиша за жената, такава каквато я познавам. Имам претенция да познавам жената, защото имам претенция, че познавам себе си. Или на хората им изглежда, че познавам жените, защото аз пиша за себе си и разказвам за себе си и нямам някакъв проблем да правя това.
- Каква е историята в последния ви роман "Доста"?
- Историята е доста заплетена. Едни хора на средна възраст тръгват от Париж, купуват си къща в едно малко родопско село с идеята за отшелничество. И там нещата се обръщат. Те се срещат с едни духове отпреди 150 години, разбират че любовта не е точно това, което са си представяли. Те започват да преоткриват себе си след 30 години съвместен живот. Това, което е важно за героинята е, че тя стига до идеята за прошката. Много по-важно е да простиш на себе си и на другите, отколкото непрекъснато да мърмориш, да намираш причини, оправдание за някакви неща извън себе си.
- Вие на кого простихте чрез тази книга?
- Не съм сигурна, че все още съм се научила да прощавам. Уча се. Не мога да посоча конкретно име. Надявам се първо да мога да простя на себе си. Започвам да го правя.
- Връзката между Париж и селото, което сте описали означава ли, че къщата в книгата е вашата?
- Да, но е малко изфантазирана, защото къщата в книгата е доста оправена, а нашата не е още готова. Винаги има елемент на фантазия. Авторът трябва да е честен към себе си. Не казвам, че трябва да е честен към читателите си.
- Така ли си я представяте, че иска да изглежда?
- Така си я представях, когато пишех книгата. Сега съм малко по-нахална и си я представям още по-хубава.
- Колко време ви отне написването на романа?
- Около година.
- Къщата ли беше причината, да започнете да пишете "Доста". Тя ли ви провокира, мястото, хората?
- Къщата беше поводът. Не знам как точно започна този роман, защото аз го започнах като разказ. Даже си позволих да го пусна в блога си, да се изфукам, защото много ми хареса. После установих, че не мога да се вместя в един разказ и продължих да пиша, да пиша и то си стана накрая роман. После започнах да го обработвам, за да изглежда по-добре и така първият разказ, с който започна всичко, стана трета глава...
- Само в Париж ли е писана книгата?
- Да. В смисъл само там мога да пиша в момента, защото там ми е компютъра. Тук си идвам за около две седмици, макар и доста често. Искам да видя много места, много приятели и никога не ми стига времето, и много се изморявам. Тук се работи много.
- Има ли ваши съседи от селото, които сте използвали като прототипи на героите си в книгата?
- Има да. Открадвала съм си ги. Но те не са изчистени. Те са събирателни образи. Нашите съседи са малко. Само 14 човека, но са страхотни хора. Родопчаните са невероятни хора. Не съжалявам, че си избрахме къща в това село.
- Как се казва то?
- Киселчово. Намира се над Могилица, до Смилян.
- Защо "Доста"?
- Това е името на героинята от една страна, от друга ми се струва, че човек трябва доста път да извърви, за да стигне до истинските, до важните неща. Аз съм на една симпатична възраст над 40-те и едва сега разбирам, кои са важните неща. Досега всичко беше една суета и си мислех, че важно е това, за което сега знам, че не е. Доста време му трябва на човек, докато прогледне. То половината си отиде.
- Кои са важните неща за вас?
- Всичко да е без суета. Да му е спокойно на човек на душата. Да е в абсолютно равновесие със себе си. Какви коли ще си купя и дали ме харесват хората - това ми се вижда доста безумно. Само че, доста време минава докато пораснем.
- Времето или мястото ви промени мисленето?
- Животът. Това изграждане е благодарение на годините, които съм преживяла. Всички тези 40 години. Всички глупости, които правим са важни.
- Какво е продължението на историята на вашата героиня?
- Не знам. Ще видим.