загинал на 3 ноември 1944 г. в боевете край река Пчиня
Как безшумно се изнизаха годините
на мъртвите ни войни.
Отдавна побеляха костите им
в полетата край Пчиня,
Драва и Страцин.
Потънаха имената им
в изровени, изкривокръстени гробове
и смесиха се с тези на момчетата
на Косово в Анклава.
Остана само споменът
за геройство и вечната им слава.
А ние, родените след тяхната Голгота,
ще търсим паметна утеха
за изпълнения дълг към нас,
за смелостта и подвига,
за неизвървяните пътеки,
за недолюбени сърца,
превърнали се в камък.
Не ни дочакаха, за да им благодарим.
*
Прощавайте, отци.
И ти, прости ми, тате -
за дето малката могилка не открих!
Аз знам, ти си сред безбройните звезди,
оставили чутовна диря,
която пътя ни да озари.
От годините на погребаната си младост
сърцето ти ще бъде вечно младо.
А аз, аз съм вече дядо...
Стихове Иван Иванов Радулов
Няма коментари:
Публикуване на коментар