История за гордост с Божия благодат

Аз вярвам на Пагане - пророчицата, любимата на Аспарух (Аспар раукс - вождът на белия кон) - имената никога не са случайни. Тя принесе в жертва кучето-символ на живота и смъртта при старите бога-ри и сърцето му беше цяло, и туптеше, върху светия камък... И кръвта потече в четири посоки...
- И да тръгнат синовете ти по света, така племето бога-рско ще оцелее...
И той тръгна, стигна и каза:
- Аз съм Аспарух - ханът бога-рски, това е мойта земя, моя народ - днес и вовеки, Казах!...
И се съюзи със словените, и сърцето все още е живо и тупти. И е България!
А тогава нямаше Христос... Бяха само вода, слънце, земля и небо...
И пребъде!
И Борис І - Михаил покръсти българите с кръв, но за памет, за да ги приобщи към света...
И от тогава е Христос и Разпятие...

И ето я и нашата молитва, ето го и нашият кръст при прекръстване:
1. От главата: Благодаря ти, Боже, че ми даде разум, да се отлича от безсловесните животни, да мисля и дано да поумнея...
2. Близо до стомаха (чакрата на живота): Благодаря ти, Боже, че ми даваш живот и здраве, докато ме вземеш при теб...
3. Дясното рамо: Благодаря ти, Боже, че ми даваш сила и здрав гръб, за да се трудя и грижа за семейството и близките си...
4. Отляво на сърцето: Благодаря ти, Боже, че ми даде сърце - да е пълно с любов за всички мои близки и ако мога да прощавам даже и на враговете си...
Амин!
Такава молитва никой друг народ не притежава, само бога-рите.

А беше Симеон Велики и направи от словото злато. И бяха Кирил и Методий и Аз, Буки-то... И първото ни школо, дето деца и старци повтаряха: Аз, Буки, Вадя, Глаголи, Добро, Ето, Живот, Зло...Буквите имаха имена, за да се помнят по-лесно... И всичко общо образуваше следната мисъл: "Аз, знаейки буквите, ще мога да чета, да опозная живота, доброто и злото в него, да обичам и да прощавам, да съм Човек..."
Никоя друга азбука не е така божествена и определена.
Гордея се с моята история и с моя изстрадал народ. И вярвам на Пагане - сърцето е живо и тупти. И е България!
Благодаря, Господи!
Величка Момнева