 |
| "Циганка", худ. Мира Рахнева |
Ще ми гледаш ли, циганко? И аз ще ти гледам.
Пари да не играят, те другиго разиграват.
Че иде филм от сериала последен -
"Табор уходить в небо", за зърното и плявата.
Аз ще ти гледам, както танцуваш.
И ще вярваш на зелените ми очи,
а не на думите изумрудени...
И разпнаха ни, че знаем поличбите.
Х-летия са на площад "Света Неделя".
И ний двама - изнемогнали хорица Божии.
Съдбата събира ни и ни разделя.
Да се влюбиш е раждане и тревога!
- Христос Возкресе! - рече ни минувача.
А ние бяхме с Него! И ни се счу друго.
И срещата ни превърна се в обуща лачени
и кръстопът... с чудото - да се влюбиш..
Не ми гадай, циганко! И аз не ще ти гадая.
Влюбени. И ни гледат. Ненагледни сме...
Купени бутват стола на бесения. И псета лаят.
Внимавай, дяволе! И мойте очи са зелени!...
Стихове Иван Станчев
А ангелите пеят "Алелуя"!
и пролет е, цветя и звън,
та циганите все танцуват в безпокоя
и спомнят тоя влюбен сън.
Един кинжал и още нещо...
Горещо е навън, а тук е студ.
Таборът отлитна към небето,
дали е там-последният му път?...
Зелени очи и очи теменужени,
и избухва денят в синева.
Играят сърцата и в смъртта (даже) влюбени,
пият нектар и сълза...
Стихове Величка Момнева
Няма коментари:
Публикуване на коментар