"Тежко на оня народ, който се самоотрича и самоунищожава. Народ без доверие в силите си, без обич към своето, колкото и скромен и да бъде, е народ нещастен." (Иван Вазов)

Азбучна възхвала на Кирил и Методий / от Любомир Качков

Любомир Качков
Амин се казва в края на молитвата -
Безбожник съм и казвам го в началото!
Вие, първоучители,
Голямото изкуство сте ни дали -
Да можем да четем и да записваме.
Един народ без писменост какво е?
Живот без светлина,
Земя без дъжд.
И клинописа в древния Шумер,
Йероглифите на стария Египет
Кой е създал, не знаем и до днес.
Лета минават,
Мои праучители,
Но имената ви
Остават с поколенията.
През векове на робство тези букви
Ревниво пазени, до днес са оцелели.
Със тях Паисий писа,
Тях извеза на знамето една Княгиня Райна.
Умът и мъдростта на вековете,
Факелът на знанието,
Храмът на днешната наука,
Цветовете в поезията
Чрез буквите завинаги се помнят.
Широките Априлски хоризонти
Ще бъдат нашия нов Златен век,
Ъгли от тесногръдство са пречупени,
Южните звезди сега са ясни,
Яснее бистър ден над теб, Родино.

Автор Любомир Качков, 1981 г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар