"Тежко на оня народ, който се самоотрича и самоунищожава. Народ без доверие в силите си, без обич към своето, колкото и скромен и да бъде, е народ нещастен." (Иван Вазов)

ТЕАТРО / панагюрски говор в нов разказ на Дида Гемиджиева

 
- Къдя одиш, дядо Орешко?
- Тъдява съм. Оти питаш?
- От три деня не си са вясвал. Дека се запиля?
- Остаря, Димо, а се на кестерме гледаш. Ша та чукнат мойте лазарника, ша поумнееш. Не са сърди, че та нагрибям, ама не си в крак с обществените работи. Суо и сураво са събра тиа дни в Читалището, а ти си киснеш в кръчмата.
- Що си нааросан, дядо Орешко? Що е станало? Сичко си е по старому. Чу са в събота по икиндия някаква тупурдия откъм чаршията, ама немаше пушкалета, та си рекохме: свадба ша е. То свадби що сме ги гледале и тупане слушале! Кам театро с войскъта пред Войнишкия паметник и на Маньово бърдо, да дода, а то - някои си филанкидижия са жени. Що да гледам?
- Ахмак си, Димо! Театрото беше в Читалището. И то три вечери подряд.
- Ама верно ли? Как не сме се научиле? От това пусто льокане изпущаме световните събития. Кажи да чуем!
Нали си беше от старите самодейци, осемдесет и кусур годишният Орешко се вживя в ролята на глашатай и оповести на всеослушание в заведението що и как е било:
- Понделник вечер! Салона пращи по шевовете. Аз - на втория ред да вида и чуа всьо и вся. На сцената от ляво - маса и Стефан Говорителя. Вдясно - пак маса и столове. На столовете - щерката на Минека с мъж си Иванчо и Гошо Керкеняков от музеа.
Като гръчна гласъ Петришки, сичко онемя. Полвин век тоя глас кънтя по радиоточките в Панагюрище да буди де-що имаше заспало за общинските дела и всенародните събития. Гласът напомни, че сегъ са чества 150 години от основаването на нашето чителище “Виделина” и таа вечер е посветена на Театрото. Иванчо и Нина Радулови са събрале и съставиле историята на това Театро. Синът им Стоянчо с тертип е накадро са изтипосани наще обични артисти - от Бучаклията до Карайльовчето, от оперетите на Радивчевия Делчо и Войводата на Жоро, Орчовата унука, до Дочкините младочки. С похват начинено! Потънко описано!
Два деня четох. Ката вутрина четъ до обят. После мужъ да ми са обистрат очите и айде пак. Пред взора ми минуват като на кино Трембитата и Запорожците, Чардаша и Прокурора, Беглеца и Иван Шишман.Забуравил съм вече кой кого игра, кой какво пя, но главъта ми е пълна със славейвите гласчета на Санта, Анчето, Гинчетата, Лушка, Цонка, Маргаритка. Ечът мощните гласове на Андон, Делчо, Петър, Кожухарчето, Джагата, Никола и Луковците...
Да са живи и здрави Иванчовите ора, че ни дарила с таа книга на спомените. Има да си я разлистям, доде ми гледат зъркелето.
Тук са спира и се опиня. А, наздраве!
Вторник вечер! Пак народ. Пак маса и на  неа - учени ора - за новата книга на Сугарев бъбрат.
Как кой Сугарев? Учителя, бе! Бако Тано Чимирика с цигулката! Не го ли повните, бре чудали? Не е между живите, ама унуките му го съживяват с неговите писания за Читалището. За стогодишнината му писал Учителя, за 150 годишнината пак пише, ама чрез унуките. Дай Бог секиму такова потекло! И още две книги негови ша излязат. Чрез унуките де, дето носат неговото име.
Да съм жив да прочетъ таа с панагюрските песни и обичае, що е събрал Атанас Сугарев, вечна му памет!
Тук се спира и пак са опиня. А наздраве!
Сряда вечер! Концертът! Що нумера, що чудо! Пеат. Свират. Играат. Ама да видите куга пяа Цвятко и Кольо! Еле като изригна Кольо песентъ за Райна Княгиня, сичкия народ станъ и запя. Театъра са разтресе. Да чуат турчулята в Софията как са пее за наща Райна Попгьоргиева и коя е таа панагюрска слава! Оти ги е страх от българското юначество и от панагюрската гордост. И нека!
И гос от по вънка имаше. Медале и грамоти раздаваше. Ама ме е яд, оти не даде орден за Читалището. Срамотно е някак си. Баре някоя илядарка кое за покрива, кое за декори. Да са живи и здрави тукашните дарителе!
- Ей, момчета! - скочи Димо. - Налейте на дядо Орешко, па да дигнем наздравица за днешно Панагюрище, дето още повни и юнаците в боевете, и учените глави, и артистите. Наздраве за Читалището! Наздраве за Театрото!
Наквасените гърла геройски запяха:
“Боят настана, тупкат сърца ни!...”
От подновения панагюрски площад старото Театро - читалище “Виделина” с църквата “Свето Въведение Богородично” и паметника “Априлци” бдеше на вечна стража над Панагюрище през XXI век.

________________________
Из подготвяния за печат сборник с диалектни разкази „По панагюрски” , публикува се в "Чат-пат" за първи път. Вижте още "На Чучура" - друг разказ от същия сборник

Няма коментари:

Публикуване на коментар