Пет-шест истории на Катя Зографова

подготвени за в. "Сега" по покана на Бойко Ламбовски

Катя Зографова в Париж през 2014-та, когато се случва "третата" история

ЗОГРАФОВИЯТ РОД
е над 300-годишен. Когато обаче се омъжих за Константин, той се именуваше Кузмов. Мама Мария, сама от виден род -на поп Иван Саракински от Воден (в днешна Гърция), един ден ми разказа с горест, че като бутали старата къща, с нея унищожили и наследството на Динко Зограф, скрито на тавана –  цял иконостас, инструментите, боите, скрина, в който си заключвал архивите, дори „нeстeра“, с който пускал кръв. И внучката на свещеника, клел поборниците в Илиндеското въстание, ме срази с финала: „С парчетата от иконостаса сварихме мармалада“. Като преодолях потреса, заклех се да възстановя родовата фамилия! За мое учудване идеята ми бе възприета, включително и от свекър ми Кузма Кузмов, преименуван така по тертипа на една опростителска следдеветосептемврийска практика. И целокупно се върнахме към Зографите! Единствено аз се задържах по-дългичко Кузмова-Зографова, защото... имах над 200 публикации със старата фамилия. Проф. Никола Георгиев  обобщи този парадокс като „феминизъм по български – получаваш каквото искаш, отказваш се“! Истината е, че обичам фамилията си, дори мисля, че страстта ми да възкресявам фигури на личности е любовно озарение - изравям ценни документи и думи, майсторя нещо като модерни „словозографии“. С името Зографови е свързана и една трагикомична софийска случка. След моя лекция до мен се приближи възрастна дама и заяви, че е леля на мъжа ми и иска да говорим по важен въпрос, била впечатлена от словото ми. Чак когато дойде в музея на Вапцаров, видях, че се движи трудно след операция на бедрената става. Засрамих се, че съм я накарала да се изкачи до четвъртия етаж без асансьор, още повече, когато разбрах, че живее в съседен вход... Така е в големите градове, дори Зографите може с години да се разминават! А това, което ми предложи Елена Зографова, бе да направим родова среща. И наистина, събрахме се, поставихме паметник, потропнахме хорце...

Родовата среща на Зографите пред паметника на Динко Зограф в Брягово

Само след година за изложба в криптата на „Александър Невски“ „Икони от хасковския край“ се намериха две неизвестни икони на нашия предтеча, които го преоткриха в нова светлина. Казвам „нашия“, защото самите роднини на иконописеца, марангоза и лечителия Динко обявиха, че аз съм „по-Зографова от Зографови“, особено след второто, допълнено с новите находки издание на биографията му...

А ПАНАГЮРЦИ – ДОНСКИ КАЗАЦИ!
Нямам къща в родното Панагюрище, но сякаш никога не съм го напускала. Героите ми: Орчо войвода, хаджи Неделя, Райна Княгиня, Цвета Зографска, приятелите и колегите от Историческия музей, ме карат „хвърковато“ да си идвам „у дома“ с различни бойни задачи. Една от тях беше да открия изложба на тримата известни художници Манол Панчовски, Александър Станчев и Стайо Гарноев. Разбира се, словото ми бе жарко и витиевато!

С панагюрската "дружина" поети, художници и издатели в двора на музея.
На първия ред отдясно наляво са Александър Станчев и Манол Панчовски,
над тях е поетът и преводач Джонатан Дън,в средата е Рада
Панчовска, а "оружието" държи Стайо Гарноев

След събитието отидохме да полеем успеха в „Старата къща“, ресторант с автентична архитектура и чуден двор. Стайо беше „тамадата“ и разпореди да изпеем от „Кой уши байряка“ до „Болен ми лежи Миле Попйорданов“... Възпламеняващо беше хоровото изпълнение на „тримата тенори“, както нарекох моите художници, плюс жените и децата им, а направо се самозабравихме на „Боят настана, тупкат сърца ни“! Междувременно от съседна маса към нас се присъедини изумителният оперен певец Никола Скачков. Господи, какво опияняващо гороломно пеене беше! Дори не забелязахме как в малките часове по калдъръмената алея до нас бавно се приближи полицейска кола, от която излязоха двама служители на реда и учтиво заявиха, че пеем страхотно, но за съжаление „Старата къща“ е заобиколена от жилищни блокове, в които има хора, които трябва да стават рано за работа, а въобще не са мигнали. Заради нас. Млъкнахме, попарени насред екстаза. Минути след като колата напусна двора, „панагюрският Павароти“ ни погледна повелително и рече: „А бе, тези ли прости момчета ще ми казват на мен кога да пея и кога да не пея?!“ И отново стройно извисихме гласове, макар вече по-тихо. Никога не съм се чувствала толкова дръзка „нарушителка“ - бунтарка, както сред моите свободолюбиви съграждани. С тях сме неразделни и във филма „Моят Каменград. История за трима приятели и за душата на един град“ на сценариста Стоян Радулов. 
Повече за филма - научете тук. Вижте и трейлър на лентата.
Есето "Моят Каменград" и още за Катя можете да прочетете тук.

ПОЛЕТ ВЪРХУ ЧЕРНОТО КРИЛО НА ЯВОРОВ
През 2014 г. се навършиха 100 г. от трагичното самоубийство на Яворов. Нещо злокобно се случи и в моя живот в „годината на траура“, за която се готвех с фототипно издание на Гео Милевата „Панихида за поета Яворов“ и малката ми студия към нея „Култът Яворов“, обмисляхме изложбата „Път, на който не съзирам края...“ На конкурса за директор на НЛМ, проведен през лятото, моя милост се бе класирала на първо място от 6-те кандидати, но 1 точка се бе оказала фатална, за да не стана титуляр. И тогава се развихри яка интрига, планирана и проведена с „хибридна” тактика – когато съм в Париж, та да „няма връзка“ с мен и практически да не мога да попреча на сценария. Докато обхождах Яворовите места в Латинския квартал, гроба на Мина в Бианкур, в един сайт „знаеха“ цели три часа по-рано какво съм казала, преди въобще да съм дала злощастното си интервю! Думите ми бяха изопачени, скалъпени бяха обвинения за уволнение - „политическа чистка“ на уредничка, която и до днес работи необезпокоявано в музея. Не можех да повярвам в какъв пошъл филм вкарват мен, независимата панагюрка, никога нечленувала в партия! 

Преди да стане директор на НЛМ в София, Катя Зографова 7 години е
уредник на музея "Вапцаров" в София. На снимката държи
"Реликви от наследството на Вапцаров" по повод 100-г. от рождението на поета.

Последва скоростно искане на оставката ми, шумно отправено към Министъра на културата. Опитът за публичното ми екзекутиране означаваше цялостна подмяна на личността, дори смехотворното твърдение, че „Зографова“ е псевдоним! Приличаше на гавра, в която зачеркват живота, книгите, името ти. И точно когато реших, че няма кой да ми подаде ръка, се появиха пет човека, при това най-непредвидимите, които инициираха подписка в моя защита. Към петорката се присъединиха още и още писатели, учени, музейни колеги, наследници на класици, издатели, актьори, режисьори, художници. Някои дори написаха отделни публицистични възвания, които пазя като скъпи реликви. 60 знакови имена на националната ни култура! Зад мен застанаха авторитети, върхови професионалисти, повечето политически необвързани. Почувствах закрила от най-даровитете хора на България. Да не си помислите обаче, че това озапти моите хейтър/к/и? В интернет още може да бъде открита най-превратна интерпретацията на красивия колегиален жест: „Кадри на БСП и ДС подкрепят Зографова за шеф на Литературния музей“. Извадени са 10 от 60-те имена и са обърнати с хастара наопаки: най-големият съвременен преводач на Шекспир, поет, университетски преподавател, е „изобличен“ като агент на ДС, забележителна професорка траколожка е заклеймена като „вдовица на дясната ръка на Тодор Живков“, един от големите ни издатели е „водещ на честванията на Бузлуджа“... Човек омерзено се пита кой и защо стои зад подобни сквернословия, унижаващи най-добрите? Загубих здравия си сън, бях на ръба на психически срив, а трябваше да откривам изложбата за Яворов в Музея за история на София. Преследваше ме кошмарно видение: заставам пред микрофона, а не мога дума да продумам, езикът ми се е вцепенил. Мълча публично, орезилявам се. Дойде денят на официалното откриване, залата на обновения музей започна да се пълни с народ, а моето притеснение ескалираше. Изведнъж усетих, че над сгърчената ми душа слетя сянката на Поета, с когото се бяхме сродили още в детството ми в чирпанския музей, където уредничка беше сестрата на майка ми. „Моят“ Яворов ми подаде огромното си черно крило и ме вдигна на него, възвиси ме! И словото ми бе едно от най-силните, произнасяни някога от мен. И българи, и арменци отрониха по сълза, стари мъже дойдоха да ми целунат ръката...

ЗОГРАФОВА В РОЛЯТА НА ВАПЦАРОВА ЛЮБИМА
Преди 10 ноември изследовах „буржоазните“ творци като Фани и Чавдар Мутафови, Змей Горянин, Йордан Стубел, а като се смени системата, станах уредник в музея на Вапцаров. Винаги „против течението“! Затова пък читателите вярват на своя „хомо архивариус“ и „защитник на онеправданите от историята“, както ме назова една журналистка. 7 години обгрижвах последния дом на Огняроинтелигента на ул. „А. Кънчев“ 37 в София. Посрещна ме тъмнозелена мостра на тоталитарна обител, потънала в битова разруха в годините на „демокрацията“, истински музей на ужасите. Запретнах ръкави и направих проект за преобразяването му в модерен културен център, обаче като завалеше дъжд, тичах обезумяла да подлагам кофи и легени под пробойните от тавана! В критичния момент преди 100-годишнината на поета Министерството на културата отпусна животоспасяващите средства и
направихме генерален ремонт. 3 години не излязох в отпуск, но се чувствах музеен човек на място.

С акад.Румен Скорчев и Майа Вапцарова във Вапцаровия музей, София, 2009 г.

Стори ми се естествено дори предожението да приема свето кръщение в църквата в с. Бараково, където са се венчали Бойка и Никола Вапцарови... Изтрезнях от увлеченията си едва в мига, когато ми попадна репортаж на Веселина Илиева със заглавие „БСП отбеляза 100-годишнината от рождението на Вапцаров“ - за вечерта в  читалище „Съгласие“ в Плевен /с филмова прожекцияна специалния гост режисьорката Майа Вацарова, където прочетох следното потресаващо изречение: „Племенничката на Вапцаров се е сдобила и с 8 неизвестни и непубликувани досега стихотворения на своя чичо. Получила ги е от вече покойния 95-
годишен бай Тодор от Троян, който е бил последният жив познайник на поета от военноморското училище. Сред документите бил и един еделвайс от Пирин, който Вапцаров му е подарил, както и две картички с любимата му планина. Смята се, че едната била адресирана до Катя Зографова – една от предполагаемите любими на поета...“

ГАЛАНТНИЯТ ПОРТУГАЛЕЦ
Лисабон е един от градовете, които обожавам. С гигантски мащаби на морска империя, но тъжен и овехтял като обеднял аристократ. Затова фадото толкова му отива. Звучи навсякъде
из лабиринта на Байро алто, централния квартал, където бяхме тръгнали да търсим любимото кафене на Фернандо Песоа...


На кафе с Фернандо Песоа в Лисабон

Заплеснах се в една от уличките да примамвам великолепна черна котка. Трудна работа! Домашният любимец имаше имперско самочувствие. В момента, когато все пак успяхме да я щракнем, вратата на приказния дом се отвори рязко и на прага застана изпънат като струна, изтупан от глава до пети господин, който ме фиксира властно. Бях сигурна, че ще ми вдигне сдържан скандал за нарушаване на приватното пространство. Вместо това, той се представи: Капитан далечно плаване Родригес и вежливо запита откъде е хубавата госпожа? Отдавна не бил виждал толкова мило създание в Лишбоа, както звучи името на града на португалски. Тук вече се сконфузих, защото галантният разговор протичаше в присъствието на съпруга ми. Бившият капитан забеляза това и допълни: „Уважаеми господине, Вие също сте ми симпатичен, но признавам, че Вашето момиче ми направи неотразимо впечатление. Затова бъдете мои гости днес. Какво искате да видите?“ Побързах да назова кафенето на Песоа и макар че то се оказа в другия край на квартала, старият морски вълк се впусна в ролята на наш гид. Докато се разхождахме и разговаряхме, той узна за обсесията ми от „муй триште фадо“ - най-тъжното фадо, което звучи като вой на оплаквачки в сравнение с класическото. И представете си, когато минавахме покрай една от пъстрите каручки с компактдискове, елегантно ми купи цял комплект дискове с фадо. На Амелия Родригес, както може да се досетите, защото не знаеше, че предпочитам младата Мариза. Капитанът остана в паметта ми като най-галантният мъж, срещан някога из европейските ми пътувания. Може да му съперничи само покойният адмирал Робърт Хауел, с когото и свързана следващата история, която ще нарека...

ИЗНЕНАДИТЕ НА БРИТИШ ЛАЙБРЪРИ

С най-новата си книга в ръце

В Англия бях именно по покана на Робърт и Джоана, които ми бяха подготвили
културна /и кулинарна/ програма, вместо това аз упорито проучвах и посещавах местата, описани от Асен Христофоров в „Скици от Лондон“. Приятелите ни се дивяха какъв е този писател, че да превърна краткото си пребиваване в града на Темза в малка „Христофориада“. Слава Богу, той е живял в университетската част на града, близо до адресите на членовете на кръжеца „Блумсбъри“, та видяхме и паметните плочи по техните жилища, и малкия паметник на Вирджиния Урф, издигнат със средствата на почитателите й. Отскочихме и до Британската библиотека, разбира се. И там първото нещо, което направих, беше да потърся в електронния каталог Асен Христофоров, създал чудесна книга за Лондон, заради която е обвинен за англофил с кодово име „Хиената“. Въобще след 1944 г. възпитаникът на престижното Лондонско висше училище по икономика изпада в немилост и става от университетски преподавател жител на Говедарци, пише „Мацакурци“ /”Вуцидей“/ из живота на коравите рилски шопи. Бях неприятно и приятно изненадана – Христофоровите „скици“ липсваха, затова пък имаше цели 2 мои книги. Семейство Хауел бяха респектирани, аз също. През 2015 излезе 12-та ми и най-успешна книга: „Знаменити § Заравени § Забранени“, в която необикновеният писател и икономист не е пропуснат. Този път съм сигурна, че ще я откриете в каталога на Националната ни библиотека!

Истории на Катя Зографова
________________________
В "Чат-пат" с разрешението на автора Катя Зографова и съгласието на журналиста Бойко Ламбовски са публикувани оригиналите на петте истории, които бяха отпечатани в съкратен вид във в. "Сега". Авторът обаче е изпратила в редакцията шест сюжета, които излизат в "Чат-пат" в пълен вариант. Снимките са от личния архив на Катя Зографова и са подбрани специално за историите в "Чат-пат" от Стоян Радулов.

Вижте още текстове за автора на горните истории:
Катя Зографова - да бъдеш адвокат на онеправданите в историята

__________________________________________________________

ДА ПОПУЛЯРИЗИРАМЕ ПАНАГЮРИЩЕ СРЕД ЧУЖДЕНЦИТЕ В СОЦИАЛНИТЕ МРЕЖИ.

ОТИДЕТЕ НА СТРАНИЦАТА "ОБИЧАМ ПАНАГЮРИЩЕ. ВИЖ ГО И ТИ" - LOVE.PANAGYURISTE - ВЪВ ФЕЙСБУК И СПОДЕЛЯЙТЕ ПЛАКАТИТЕ НА ГРАДА СРЕД СВОИТЕ ПРИЯТЕЛИ И В СВОИТЕ ГРУПИ. ДА ПОКАНИМ "ЧИТАВИТЕ" ХОРА НА ГОСТИ.

LOVE.PANAGYURISTE

This page is to promote the town Panagiurishte in Bulgaria, Europe. It is a town with a rich and ancient history, unique culture and hospitable people. See it and love it.