Погледнах в миналите дни,
една сълза в окото свети.
Къде изгубихме се аз и ти?
Къде разминаха се световете?
Пътеката към теб се скри
забулена от сенки в здрача.
Прозорецът за мен ръми,
а телефонът тръпне, чака.
Стоя сама. Броя звездите
и търся в мрака светлините.
Сълзата шумно иззвъня.
Разплиска се и изгоря
в едно с белите поля
потънали в тежка тишина.
Копнеж
Луната почука.
Промуши лъч.
Очите ми го взеха.
С него нарисуваха
искрата в ъгъла на устните.
По веждата се хлъзнаха.
Затворих клепки натежали от копнеж.
Заключих те в зеницата… за утре.
Стихове Тотка Лунгарска
Няма коментари:
Публикуване на коментар