Мария Бегова: "Април. Дошла е пролет - време за вричане."

АПРИЛ 1876

Пролетно млад,
нетърпелив,
внезапен, разбунен,
пояс развързал априлий.
Всички дивачки по хълма -
като бели взривове - с цвят
чак до върха се покрили.
Зад каменни зидове
чардаклии къщи
светят с джамлъци,
камбанки люлеят лалета
в дълги ерлъци
над здравец, игличина,
чимшири в редици стоят,
зелени и стройни като за почест,
над дуварите зидани
синее бухлатият люляк,
над високите вратни
със зелени очи
бръшлян към пътя наднича.
Дошла е пролет -
време за вричане.
И сред този цъфтеж, сред тази омая,
тръгнал таен кипеж, от смела мечта замаян.

II
Пролетно млад,
нетърпелив,
разбунен,
градът заживял, повярвал в чудо!
Сухари, барут, гайтани,
кама, пищов, чакмак,
платно и мехлем за рани,
лъвче за всеки калпак.
Бил красив и богат,
имал всичко градът.
Време е
за държава.
За свобода.
Или смърт.
В Средна гора няма среден път...

III
Кратък бил онзи април.
Онзи април...
Онзи април подранил...

IV
Но се обърна април и времето тръгна назад.
Заваля.
Три дни над Оборище вали.
Лицето на предателя
една качулка скри...

V
И пак вали.
Вали три дни.
И още три. Вали.
Не спира.
Барутът става кал.
Калта в навущата тежи.
В очите пари.
В душите боли.
И вали.

VI
По хълма бели взривове
трещят и все по-ниско
към къщите слизат.
Стократната войска
в градеца влиза.
Залогът е огромен,
страшна е цената.
Кой търси свобода?
Кой - плячката богата?
От къща на къща и от двор на двор,
издигал се писък от нож и топор.
Боят не гледал малък - голям.
Докъдето стигал, пеел ятаган.
Смърт и разорение
за дръзкия град.
И да не се съвземе,
глава да вдигне пак,
ще се превърне в пепел цветущий Каменград.

VII
Не се изплака туй небе, не се изплака.
Знае, че все ще побере мъката му земята...

VIII
С огнен ред Историята започва нова страница:
Април 1876-та. Въстание...

Стихове Мария Бегова
Из книгата "Провинции на сърцето" 

Райна Княгиня със знамето, художник Кръстьо Руйнеков

ЗНАМЕТО

Сърма и коприна.
Златен лъв.
Зелена поляна.
Пушка ще гръмне.
Бунт ще се вдигне.
Трябва ни знаме.
Бързай, девойко, везай!
По тайни пътеки
Конник бърза.
Писмото иде.
Ще стигне.
Към свободата си
забързан,
градецът чака
да те назове княгиня.
Везай, девойко, бързай!
Но остави ми:
мотче сърма,
парче коприна…
Да има!

Стихове Мария Бегова
Из книгата "Провинции на сърцето"