ЧАТ-ПАТ представя книгите на своите ЧАТ-ПАТЦИ  |
| Мария Бегова при представянето на "Провинции на сърцето" в Софийския университет |
И изглежда, че книгата е едно нейно съкровено пътуване към корена, към родното, към големите личности в миналото ни, но и към нейните най-близки и любими хора, през спомена, през паметта, чрез пренасяне на спомена, чрез изговаряне на любовта, на обичта, на преклонението, на благодарността. Това е книга за нашия, панагюрския Април, книга за големите му и светли личности, книга за самото Панагюрище, книга за родния дом, за бащата, за майката, за децата, за времената, книга за сърцето...
Не искам да затормозявам вашите собствени възприятия на тази великолепна поезия, затова няма да говоря много за нея, но ще оставя да прочетете сами по-долу част от включените в нея творби. А най-добре се сдобийте със самата книга. Представяне и вечер с Мария ще се състои и в Панагюрище през втората половина на месец май.
В книгата обаче има едно знаково стихотворение, където се казва: "Сърцето е трезор, където натрупвам своите мълчания". А аз, след като прочетох "Провинции на сърцето", директно ви казвам: трезорът на Мария е толкова препълнен от съдържание, че изглежда тази, както и първата книга преди нея, едва смогват да поберат това богатство. Затова настоящите 55 страници ми се сториха малко. Но в поезията няма бисове. Та ще се наложи да чакам с нетърпение третата книга. И ако вземем продължението на същото стихотворение - "Мълчанието е ателие, където формата се среща със своето съдържание" - то имайте предвид, че тук полировката му е почти съвършена. Как да не искам още!?
Прочее, и по двете книги като редактор е работила небезизвестната поетеса Ники Комедвенска - достатъчен факт за прецизност и гаранция за фокус в книжната конструкция. Комедвенска не присъства на представянето в София, но пък бе записала нарочно видео обръщение в което пожела успех на втората книга на Мария. Дано на срещата в Панагюрище се появи.
С представянето се зае Теофана Кирова - прятелка и колега на Мария в университетската библиотека. Но силното вълнение както от факта на книжната поява, така и от поетичното съдържание, което Бегова ни предлага, я принуди да се бори почти през цялото време със своите сълзи. Тази приятелска подкрепа бе повече от трогателна и това превърна вечерта в среща между близки хора. Имаше както колеги на Мария Бегова от библиотеката и от университета, така и представители на родното градче - председателят на читалище "Виделина" в Панагюрище Спаска Тасева, актрисата Василка Сугарева и нейният съпруг Здравко Димитров, поетът и литератор Румен Спасов, преподавателят и писател Стоян Панчовски, моя милост. Вълнението на Мария съпреживяха още нейните деца, включително нейна съученичка от младежките години, много гости.
За финал пак ще се върна към самата книга:
"И вече знам:
животът ми е миг
на Времето във вечната спирала.
Но ми стига:
когато оттук си замина,
някой жив да извика моето име!"
Мария, не се безпокой - с твоята поезия то вече трепти във вечността на ефира.
Текст и снимки от представянето Стоян Радулов
Панагюрище
България за мен започва тук! От двете
реки, от тази ласкава гора красива.
От онзи син венец на върховете,
зад който дълго, дълго залезът изстива.
И мое право е да те наричам
памет, кръв, сърдечен звук.
Защото те обичам!
И защото
България за мен започва тук.
Рожден ден в Краков
Събрахме се
в хотелската стая.
И уж празнувахме
моя рожден ден,
а говорехме
все за България.
Бащин дом
Объркана от грешна стъпка,
сразена от жестоко слово,
при теб се връщах,
от болка разлюляна.
Тук в очите ми изгряваха
отново минзухарени поляни.
Живот
Живот и последен, и пръв.
Живот, рамкиран в черно-бяло.
Дай Бог, от срещата на ясната ми кръв
от мен да тръгне нечие начало.
***
Бисер
в шепа държа.
Дъщеря.
***
Не е страшно
децата ни
да заминават.
Млади са.
Нека пътуват.
Да видят свят.
Страшно е,
че не заминават,
а бягат -
и не мислят вече
за път назад.
Стихове Мария Бегова, из книгата "Провинции на сърцето".
Още от същата книга четете тук.
Няма коментари:
Публикуване на коментар