НА ЧУЧУРА / панагюрски говор в разказ от Дида Гемиджиева

Дида Гемиджиева

Като текна онова чернило от чупурките на чушмите, фанахме са за главите. Само животните го пиат. То за готвене не стая, камоли за пиене. Исабихме си прането.
Забатачи са наща женска работа.
От зимници и мутваци, от сайванти и битови стаи измъкнахме кобилици и котли, пласмасови бидоне и шишета, па айде коя на Чучура, коя на Койчовец, коя на Щернята, коя пред Банята или при “Свети Гьорги”.
На опашката за вода!
- Ак ни е! - вика мама - Забурави народа що е опашка. То за ляп ли не бе, то за басмъ, за вега. На сякакви опашки съм са редила. Съгъ не мога. Надам са на теп, дъще, да ма раниш и поиш. Разгологъзи са народа, уеде са, угои са. Нека съгъ младите са редът на опашка за вода. Да разберът, че нема  само ори, мели, яш.
И ето ма мен на Чучура. Добря че луе, а не цъцре, та опашката са не бави много. Ама и жените - много. И сяка бъбре нависоко.
- Вода от Марица колко щеш. Ама като водопровода е стар. Сменя го кмета. Пустосват го едни, други го благославят.
- Арно ни е момчето, нищо че градъ е разкопан. Сяка улица - окоп. Нема кадя да стъпиш. Съпиняме са в павета, камане и бурене по тротоарите.
- То що павета и плочки изчезнаа! Крадът ги с камионе.
- Остави айдуците! За децата е страшно. Да земе мойта малкъта да са сумбуляса вчера предкъщи. Добря че чухме. Орева светосията. Ем и рекохме да кюта с баба й дома, да не припарва вънка. Дженгазъ! Пляса и половина!
- И мойто е фитньъ! Не са запира дома. Дека ли има да са акне? И той е блейкя като твойта.
- Дяца, аздисале дяца! Ами старците? Любопитни патки! Да идат да видат. “Ша ида до комшийката, вика свекървата, за аванчето и сакавицата, вика. Зе ги, па са не сяща да ги върне”. Бамбашкъ жена! Да са исипе точно пред Лековичини. Лежи съгъ и се ганика, се друг да й бере гайлето.
- И мойта е гюнасъ, ама даяни на болка. Каквато е гидул, едва е изтътрузихме от изкопъ. Тя - ни гък, ни ох! Кайрати! Оти е виновна.
- Ейляци са дъртите! Немат наще дертове. Надрънди са и тате да иде да гледа. С бастуна стигнъ до вратнята. Позяпа, позяпа що чинат багерете и крановете, па си седнъ на задника.
- Ей, момиче, що пререждаш? Варди си редъ! Големи гяволе се пишеше от маалъта. Не ма бутай, ма! Ша ти омашъ един!
- Не съ подгигилясвай! Живеете си днеска бейгиби. Ем сте роми, а не мангале и се недоловни. От семейните живеете, държавата и помощи ви дава, а се искате. Стой мирно!
- Ама, како! Бързам. Чакат ма гладни дяца!
- И нас чакат. Вода трява на сички.
- Ама, како, мойте са седем. Едът и пиат като провале.
- Кой та кара да раждаш през година? Я каква си млада. Поживей си!
- Така си живейм - едем, пием, пеем и дяца праим. Да са не затрий семето ни.
Опашката не обелва бъкел.
От истината боли.

Автор Дида Гемиджиева 
___________________________________

Разказът "НА ЧУЧУРА"  е от подготвяния за печат сборник с разкази "По панагюрски" и публикуването му в "Чат-пат" е за първи път. Разказът "ТЕАТРО" от същия сборник четете тук.

Репортаж от представянето на сборника "По панагюрски" пред публика четете тук