Когато една книга сбъдва "симфонията от мечти" на Иван Станчев и "небето е до колене"

„Името на изкуството е Безкрайна самота и затова критиката и хлевоустието не може да го досегне!...” С тези думи започна обръщението на Таня Михова към Иван Станчев на софийското представяне на неговата поетична антология „От икебана дървесата ги боли”. Но има и нещо повече: в творчеството си Иван може и да е самотен, обаче като проявление е обграден от множество приятели. Ето го и доказателството.

Най-после!
Откога ви търсех –
да се шовнем
в лудата кръчма...
(Иван Станчев)
 
 И слепите се спират пред вратата ти.
Докосват я със дланите горещи.
И шепнат стиховете ти - познатите, 
дарили ги с видения, любов и срещи...
После чакат ги отново тротоарите, 
...но те избират да са други и крилати...
Навярно чуват звънците ти - старите...
Да!... И слепите се спират пред вратата ти.
(Александър Пенчев, вместо предговор)

Няма нищо случайно – нито местата, нито хората, нито случките...
20 години (откакто се появи втората му книга „Мед с привкус на тамян или любов по време на СПИН”) Иван Станчев очакваше пишейки появата на третата и ето, че празникът му се случи. В ресторант „Рубаят” на Двореца (Народният, на културата) той посрещна приятели и почитатели, понеже нали „Ще дойде краят, но кога – кой знае? Да пием вино – истината май в това е”, както е казал големият автор на рубаи Омар Хаям.
По неговия си оригинален, чудноват, странен начин, Иван беше събрал своеобразна галерия от личности. И настъпи звездопадът... Нали знаете, че Иван отдавна подготвя поетичен сборник за приятелите си „Наричам ви Звезди”. Е, част от тях бяха дошли, за да споделят с него празника му.
Вечерта бе открита от поетът и писател Гриша Трифонов („Градовете, където не сме”, „По есенните улици на лятото”, „Югоизточната порта”). Но през цялото време вярна партньорка на сцената на Иван беше поетесата и негова голяма приятелка Виктория Катранова („Музикалната кутия”, „Пропастите помежду ни”, „Нова страница отварям”), позната вече добре и на панагюрското поетическо общество. Сърдечно, обично е това партньорство. Но, така е между приятели.
Любими стихове от Ивановото творчество прочетоха актьорите Светозар Кнезовски - Заро (Директор на частния Експериментален театър "Грифон" София-Париж), известен и като Черният Княз на българския театър, Антоанета Палазова от Пернишкия театър „Проф. Боян Дановски” и Иван Петков – Дуньо, актьор от Народния театър „Иван Вазов”. Прочее, Дуньо бе дошъл на среща с Иван и неговата поезия навръх рождения си ден, защото го смята не само за един от най-даровитите съвременни поети, но и за истинското „черно гардже” на българската поезия, както се изрази, което ражда особено много нови думи.
Задочно, чрез клиповете си на песни, написани по стихове на Иван Станчев присъстваше и неговият приятел Деян Неделчев, сдобил се с прозвището Икебаната тъкмо заради водещото стихотворение в Ивановата антология, написано обаче още през 80-те и включено в първата поетична книга на автора „Дяволден”. Прозвуча, разбира се, и реквиемът на маестро Никола Вълчанов, създаден по същото стихотворение и изпълнен от Камерния хор при БАН в памет на жертвите от Фокушима. Това бе и поводът присъстващите да чуят поздравителния адрес към Иван Станчев от Такаши Коидзуми, посланик на Япония в България.
Свои песни по стихове на Иван представиха изпълнителите Румяна Коцева („Мъжът е Април”,  „Ставам чучулига”) и Делян Дъбов („Лозена”). Истинска изненада поднесе и панагюрецът Стоил Атанасов, музикант и преподавател в ОШИ „Евгени Зумпалов”, който изпълни своята авторска композиция по Ивановото стихотворение „Бохеми”, посветено „на Джорджо и купонджиите” и включено в настоящата книга.
Сигурен съм, за Иван тази вечер беше като „симфония от мечти”, като „небето до колене”. Но той я заслужава, тъй като не веднъж през тия 20 години се е молел за „...такава нощ между Млечния път и паветата” и тихичко е викал: „Нищо не ми подарявай! Обичай ме”...
Е, Иване, обичаме те. Макар не всички да го показваме и да крещим ежедневно. Че ти ни обичаш, си знаем.
Честита трета книга, приятелю!
Чакаме следващите.

От Стоян Радулов, снимки Даниела Цветкова

Върви по ангелите
Нечии съдби разрешаваш,
моят живот обърка!
Обещаваш... И лесно го казваш.
За мен си староизтъркан.

Времето ми е свършило?
Че какво можем взаимно?
Аз изоставям мършата.
Звучи ли ти поименно?

Ти върви по дяволите!
Аз, дяволе, те благославям!
Обещанията ти са ялови,
а аз душата си не продавам.

Този път съм решен.
Вече не сме в едни пранги.
И не разбираш прощението,
аз тръгвам по ангелите...

Из „Тъганка”
Не избликват бардове като теб, Висоцки!
И актьори, палещи, комай вече няма.
Има герои медийни и мутри из социума,
и партийци. Обществото за достойни е нямо.
...
Няма млади под балконите за серенади.
Има улични музиканти – за хляба просят.
Влюбването не е като Марина във Влади.
Поколенията с лъжи и пари омагьосани.
...
И тръгвам в тъмното, бях лъган.
Натам, където път е нямало...
И с ясен отговор на „Да бъда или да не бъда”.
И с взривовете сърдечни на Хамлет.

Стихове Иван Станчев

Повече за книгата "От Икебана дървесата ги боли" четете в "Чат-пат" тук

Още стихове от книгата може да прочетете тук

Интервю с Иван Станчев в "Часът на Милен Цветков" по Нова ТВ гледайте тук

Интервю на Иван Станчев във в. "Време" - Панагюрище, четете тук