В пет реда:
Красивата Лидия Стоицева не се смята за поетеса от поетесите. Но пише със страст. И само нощем. От години. Поезията й се ражда в спомен и в надежда. Самата тя е родена на 3 юни 1953 г. в най-хубавия месец на розите. Зодия Близнаци. Винаги е работила в библиотека. Откакто се помни се е занимавала с литература - професионално и в свободното си време. Член е на литературния клуб "Виделина" от 1999 г. В неговите малотиражни брошури стиховете й заемат подобаващо място. Публикувала е още във в."Български писател".
Без да броим редовете:
"Ти наистина си бог! Не ме интересува коя още го е признала... Сега си мой!" - това е единствената категоричност в стиховете й, посветени на Единствения, Първия, Втория - винаги един и същ копнян Мъж - нейната персонификация на Любовта. Всичко друго е плуващи чувства, усети, докосвания, думи, всмукваща еротика, жестове, погледи, предсети - единствен Бог на който тя се кланя извън времето, пространството и... възрастта. Сега!
"Ти си вълшебникът, който промени моето съществуване... Мечти... Ти си... Затварям кръга с любовта и оставам... А утре пак ще те повикам... Като слънцето след дъжд... Забравих как изглеждаше... Забравих миризмата ти... Мразя те... Безгрешен. И винаги прав... Виждаш ли какво направи от мен... Искам те... Нищо повече... Винаги... Колко дълга дума... винаги..."
Такава е Лидия в поезията си - Любов Изплакана Дарена Ангелогласна. И нищо, че е чисто женска - от началото до края - някак слята в една едничка поема за Него и Нея. И нищо, че не е винаги гладка - еднаква и ритмична любов има ли? И нищо, че ще й намерим кусури - много важно, щом опитът дава плод! А този плод е сладък, кисел, знаен и незнаен, но винаги желан. Лидия Стоицева все още опитва от жадуваните сокове и пише свита на кълбо в мрака на своите химери - постигнати и предстоящи. А ние ще очкваме да се запознаваме с нейните думи, родени от любов.
Самата Лидия:
„Обичах да чета стихове от дете - споделя Лидия в книгата на Митко Стефанов, посветена на клуба, - а първите, които написах, бяха, когато се влюбих в гимназията. След като станах семейна, имах петнадесетгодишен период, в който нямах време за поезия. Или по-точно- нямаше я музата... Прописах след четиридесетата си година изведнъж, на тъмно - любовна лирика... От светлината изчезваше всичко. И досега не мога да си го обясня... Поезията ме зарежда с много емоции. Обичам да се вглъбявам в един мой свят, непознат за другите и ми е хубаво... Обичам този кръжок, с тези умни и нестандартни хора, с различните неща, които
пишат, разговорите помежду ни! Надявам се да продължим”...
Текст и снимка Стоян Радулов
* * *
Лицемерни жени...
Бил грозен,
непривлекателен,
но различен...
Няма да го дам,
както не го и искам
от никого...
Дръжте си го,
както можете.
Но аз ще го взема,
ще се наситим
един на друг,
както само ние можем...
* * *
Вълшебен си...
Чаровен.
Удивителен.
Стоплих ръцете си в твоите,
за да те прегърна.
Предчувствието не ме излъга...
и ти дойде.
Изтръпвам от целувките ти.
Не искам да си тръгваш.
Ненаситна съм...
Другите не ме интересуват.
Аз те чакам непрекъснато.
Не искам да мисля за
никой друг около себе си...
Егоистка съм.
Но зная, че Господ прощава на любовта...
* * *
Нежното несъзнателно
погалване,
силното притискане
до гърдите ти,
страстното обхождане
на устните ми,
дългото внушаване.
на правотата ти,
двете цигари за финал,
кратката целувка
за „довиждане“ -
това са интимните ни
срещи
години наред...
* * *
Аз съм изключителна жена.
Той го каза.
Боже, Господи,
какво правя аз при него?
Не искам високопарни думи.
Искам нищожни действия.
Едно докосване с пръсти,
една обхождаща целувка,
един изпиващ поглед…
А после…
Искам много…
Стихове Лидия Стоицева
Боже , колко си хубава .
ОтговорИзтриване