побелели от радост,
сред цветни градини.
Други тъжни
посивели от старост,
скрили спомени дивни.
Стихове Тотка Лунгарска
Колко години минаха от онези две знаменити арт срещи в Жребичко - родното място на Митко Стефанов? Няма значение. Ходил съм там и по други поводи. И все пак, отдавна си беше. Но това село не ми излиза от акъла. Нито старите му къщи, нито дървесата над скромните гробища, нито хората му, нито историите им. Нито това, което превърна гостуванията там - и моите, и на всички нас - в магия, за която няма илачи. Все едно някоя незнайна орисница ме е зарекла, като се спомене думата село, аз да се сещам за Жребичко... И мислите ми намига натам да отлитат. Ама, като го погледнеш на пръв поглед - нищо и никакво селце. Чак да ми се чуди човек. Но изглежда е истина, че най-хубавото е невидимо за очите. Друг е въпросът, че по принцип си падам по вехтите работи, дървените чардаци и оня простор, дето само в Родопите го има...
Гледам старите снимки и ми иде да ревна... Щото като погледна през терасата, виждам панелки. Не, че съм вързан тука с тежки пранги, ама... Митко книга написа, филм направихме, колко думи изрекохме за това чудно място... Като че ли все му е малко...
Не!
На мен ми е малко.
Текст и снимки Стоян Радулов
Сърдечно ти Благодаря, бай Димитре. За това, че с всички сили рекламираши разнасяш скромната слава на с. Жребичко!
ОтговорИзтриване