"Тежко на оня народ, който се самоотрича и самоунищожава. Народ без доверие в силите си, без обич към своето, колкото и скромен и да бъде, е народ нещастен." (Иван Вазов)

In Memoriam: Румяна Върбанова ни заръча да продължим

Да се сведем глави и отдадем почит на една личност, като Румяна Върбанова, която остави трайна следа в културния живот на града ни! Поклон!
Тотка Лунгарска

"Преди много години Румяна ми рече аз да кажа четмото на гроба й... Ама иначе иде да е - ще обсипем чрез електронната кръв пътя й нагоре..."
Иван Станчев

Насред Чистилището
Някъде там воеводи се влюбват -
в княгини...
Небе и Свобода са им знаме.
Сега, къде ли не, вият глутници
"Именника"...
Мераклии бол, влюбени няма.

И тътнат нежни и не толкова...
Революции.
И земята трещи от човешка групост.
Хората между Рая и Ада в окови
се люшкат.
Вся власт в парите, а ние лумпените.

И стинси Дявола за мъдете!
Да вресне...
Па му кажи, после, че нищо лично.
И запали дворовете монетни
по светло.
И запей "Мила Родино" насред Чистилището.
Стихове Иван Станчев

Румяна Върбанова внезапно отиде на разходка сред Господните градини и завинаги напусна нашият земен свят на 21 февруари 2012 г. Видяхме се само четири дни преди това, когато бе представена книгата на Митко Стефанов (Дънеков) по повод 60-годишнината от организирането на литературните клубове в Панагюрище. На простичкия въпрос "Как си?", отговори с простичкото "Добре съм", като си дръпна за пореден път от цигарата. Кой да знае, че срещата ще ни е последна, а вероятно и цигарата. На снимката също е с нея - нейната най-вярна приятелка. Сега, горе, ще се напуши на воля...
Познавам Румяна поне от 20 години. Запознал ни е Иван Станчев, който всеки с всеки е запознавал. Румяна е редактор на дебютната му книга "Дяволден". Беше на масата, в кухничката на "мама" Нона. И тогава пушеше. Знаех, че е "мастита" журналистка. Пък и ме изгледа изпод тежки клепачи... Разбираше от литература и от книги. Много. И беше купонджийка... Сигурен съм, че си е отживяла. Дано е щастлива!
По-късно, вече в битността си на директор на Театъра Дом-паметник Румяна Върбанова стана един от съучредителите на Литературния клуб "Виделина" - наследник на кръжока "Богдан Овесянин". "Макар че, ако я попита човек, тя вероятно упорито ще отрича да е членувала в подобна организация -  пише Митко Стефанов в книгата си. - Ще уважа волята й и няма да твърдя обратното, но не мога да не отбележа, че е присъствала на всички сбирки и че е участвала във всички наши изяви, които са били организирани някога. И то не като зрител или като безучастен статист. Оценките й бяха точни, а мнеието – тежко, така че нейното присъствие в кръжока е било винаги много по-осезателно от това на мнозина от редовно членуващите."
„Време на вдъхновено творчество и на истинско приятелство - това бяха чудесните измерения на нашия живот в литературния кръжок „Богдан Овесянин“ - казва за отношенията си с него самата Румяна. - Връзката ни с него никога не е прекъсвала и няма да прекъсне, защото панагюрските творци са талантливи и са истински сеизмограф на времето, в което живеем. Творете неуморно, скъпи приятели, за да имаме поводи да се гордеем с вас!”
Топли думи. И за да й останем верни, трябва да продължим!
Светла ти памет, Румяна! 
Стоян Радулов

"Сигурен съм, че макар и от Там, тя ще продължи да бъде с нас."
 Димитър Стефанов

Всеки Кръста си носи
На теб !
Аз знам, че ти сложно обичаш!
И събуждането сутрин, и тръгването за никъде...
Нашето си, земното слънце е кичесто.
Усмихни му се, оти срещите ни са вричане!

Всичко е суета и забравено старо.
Че людето са забравили да обичат!
И се трупат народите по лачени гари...
Бог е Любов! Па и ние. Ала още Я сричаме.

Ти сега, ти си! И Всемира обгръщаш.
Человекът е изнебесен и земно смъртен.
Кой ли от близките знае, че у Дома се завръщаш?
И след време ще ги посрещнеш от кръста.

Защото всеки кръста си носи
по пътя си праведен и греховен.
Кой какво е научил като принц или просяк?!
Вся власт е временна, но е вечен Бетовен!
Стихове Иван Станчев

Вижте още ТУК

Няма коментари:

Публикуване на коментар