 |
| Портрет на Константин Величков, художник Манол Панчовски, масло |
Константин Величков не е просто име на метростанция в София или на театър в Пазарджик. Това е име институция сред основополжниците на съвременната българска книжнина. Поет и белетрист, той е активен общественик. Роден в Пазарджик през 1855-та, още от юноша проявява будния си характер. 17-годишен превежда драмата "Лукреция Борджия" от Виктор Юго.Впрочем, Величков обогатява художествено поетиката на българския език благодарение особено на преводите си след това. Като млад мъж става преподавател в Пазарджик и председател на пазарджишкото читалище "Виделина". Участва активно в подготовката на Априлското въстание през 1876 г. След Освобождението е главен редактор на в. "Народний глас", участва в списването на списания, вестници и сборници. По негова инициатива с Иван Вазов съставят двутомната "Българска христоматия" (1884). Дейността му е наистина мащабна. Даже по едно време става министър на народното просвещение (1886). Умира в Гренобъл, Франция, през 1907 г. Две години по-късно останките му са пренесени и погребани в София.
Няма коментари:
Публикуване на коментар