Иван Радулов - "Баш майстора" (разказ)

Художник Стайо Гарноев

Когато преди години на Гечо му се родиха първите близначки, той разцъфтя от гордост и щастие - зер, не току тъй се докарва тая работа. За  нея се иска мурафет, чалъм и много мерак. Тогава черпи наляво и надясно, и непрекъснато се хвалеше ту с майсторлъка си, ту със семката от сой. За тези хвалби и фръцкане сред мъжете в селото му излезе прякорът "Майстора", а сред жените "Хвалипръцльо", гледайки го такъв един слаботелесен и измършавял.

Да си кажем правичката по-скоро жена му Гана бе  надарената с плодовитост и изкусност по правенето на близнаци. Една такава червенобузеста и яка, като за двама Гечовци. Можеше да носи по чувал ръж без да й мигне окото, същински мъж. И приказката й малко гърлена, та като я слушаш, без да си я виждал, със сигурност ще я сбъркаш с другия пол. Разправят, че преди няколко години на събора по Илинден, в селските борби метнала без усилие в прахоляка селския бабаит Пондьо Бичето, та взела страха на бая мъже. А жените шушукат, че "поизтърсва" чат-пат панталоните на Гечо, колчем се прибере пиян.
Когато след една година, вместо жъдано момче им се "пръкнаха" още две момичета-близнета, Гечо увисна мустаци и се чудеше как да отбива присмехулните закачки на момчетийте в селския хоремаг. Току добре, че е духовит, та все успява някак си да излезе от положение.
- А бе, Майсторе? - подкача го някой от аверите му на съседната маса. -  Как ги правиш тия работи с пеперудките, бе? Ората по една жена едва завъртат, пък ти цял харем навъди, къх-къх-къх-къх!
- То, Дело-о, ако доведеш твоята, мога и нагледно да ти покажа баш биля как стаят тия работи. Отстрани като гледаш ти са струва лесно. Лесно, ама-а за момче. Туриш краставица и ти са роди краставица. Иж, за момиче се иска майсторлък. Значи,  присадиш краставица, пък ти са роди слива. Е-е-е? - Гечо килва каскета си  и като се ухилва доволно, отпива от половницата, а онзи не смее повече да гъкне.
Един ден в разгара на задевките на вратата се появи Гечовица. Увисна като градоносен облак, та затули с огромното си туловище и малкото видело в ниската кръчма. Народът вътре се постъписа и шумотевицата позаглъхна, но с любопитство зачака представлението. А то, неминуемо щеше да се състои.
Гечо, седнал с гръб към вратата нито вижда, нито усеща нещо около себе си. Ръкомаха наставнически и така разгорещено каканиже, че човекът пред него току се снисва, за да не му извади  я някое око, я някоя слюнка да му лепне. Гласът му се носи самотно из цялото помещение и извисен в най-тънки трели изхвръква чак навън през отворената врата.
- Ша знаеш от мен, братле, жената тряба да а разчепкаш на памук. Да мине през ръцете ти като през влачарница и да стане мека и гладичка като паужинка. Да та почувства така-а-а и отвътре, и отвънка да та почувства. Тогава са дюздисват близнаците, а-а! Значи тя мека, мека, ти корав като мамул, ха-а-а, баш майстора питай за тия работи… Всяка коза си сака пръча, от мен да го знаеш !
Ненадейно Гечо съзира пред себе си шарената престилка със завития под нея корем и онемява. Би разпознал негабаритния силует на жена си и сред хиляди други, хеле пък корема...  Той е  един такъв навирен, малко поиздут от ражданията, като да е вечно "в положение". Поглежда от долу на горе, готов всеки момент да захлупи главата си с ръце, ако се наложи.
- Ох, ега ти и на кака чепкалцето-о-о… - дочува я да казва през зъби и разбира, че няма да му се размине. Усеща как тя дърпа половницата от ръцете му и на един дъх допива що е останало в нея, след което я хрясва така силно в масата, че той подскача заедно с празната чиния, останала от мезето.
- Тя, та-а, твойта работа ша стане, кога  попадията като са опопи и на голобрадото кьосе вземат, че им поникнат бради … А-а !. Ей, видите ли го майстора, бре ? Що си не покажеш барем и инструмента, та ората да добиат пълна представа за майсторлъка ти, бре? Памучец, а ? -разяреното женище кима заканително глава. - Душичката ти с памук ша извада, нерезу ненаситний... Стани ! -изкомандва изведнъж то.
Вместо да се изправи, Гечо се снишава и се опитва да се навре под масата, но Гечовица го докопва за яката на дочената рубашка. После с лекота го повдига, като да изцежда пране от коритото.
- Вижте го него, правача! Ми, то-о "с уста" отстрани много лесно са правели дяца, ама  как са отчуват знаете ли? Аз да съм знаяла тук на ракийка да съм ги сторвала. То като гледам, кос-коджа праваче ша са намерат. На мен ръцете ми окапват от работа, а той цял ден по кръчмите… Мекички да сме били-и-и…, като памучецъ-ъ… Ша видиш ти коравия като са приберем дома пукелу ниедни. -  Подмишва го като торба през кръста и яростно го повлича към вратата. Гечо рита напосоки във въздуха, безпомощен като пеленаче.
- Ма, чакай, ма-а-а, ти от майтап не разбираш ли ма, кльота жено? - скимти злощастникът под яката й мишница. Единият му цървул отхвръква и се пльоска на съседната маса, но Гечовица не забеляза и продължава да го носи. Извъръща се  и просъсква:
- Мълчи и да не си гъкнал, префирио многодетна!… Майтап било, пиандурнику, майтап, ама-а на моа гол задник, - и изглежда свирепо притихналите мъже. После изръмжава:
- Не ма гледайте, оти всичките сте един дол дренки, "праваче неокастрени". До пладне гривеци, след пладне папуняци. О-ох, оти ли не бях мъж, па да взема гьосовицата-а, па да ви смъкна панталонците-е, па да фърла гьосовицата….- и хряска вратата, та изпопада от мазилката, повлякла като перце Гечо надолу към "Купището".
През прозореца се мярка за миг обоселият крак на Геча със  скъсания чорап, с изхвръкналия палец като картоф, който отчаяно хвърля текмета, подобно на обречено гергьовско агне.

Иван Радулов, 2000 г.
(Разказът е публикуван в книгата "Мигове", заедно с други произведения от автора.)
Разказа "Отец Галитьон" четете тук