Бележити панагюрци: Петър Карапетров - бащата на панагюрската "книжница"

И този един от най-заслужилите панагюрци е изпуснат от официалния културен календар на община Панагюрище за 2014 г. Нищо, че не е кръгла годишнина нито от рождението му (17 юни 1845 г. в Панагюрище), нито от деня на неговата кончина (2 март 1903 г. в София). Понеже делата на хора като Петър Карапетров са отвъд времето и пространството и са без значение от датата.
Както пише Камелия Иванова в своята колонка в сайта "Буквите": "Ама избрал и той дата да се слее с онези, за които е писал." Затова, като уважение към личността му, и за да знаем откъде и от кого тръгва съвременната панагюрска културна история, нека видим какво още ни е споделила Камелия за него.
...
В Уикипедия има скромна статия за Петър Карапетров, от която ще разберете, че той е български публицист, печатар, книгоиздател, редактор на в. „Ден" и историк на Панагюрище. Там ще прочетете, че се е родил в семейството на заможни джелепи. (Знаете ли значението на тази дума?)*
Петър Карапетров учи в родния си град. По това време там е отворило врати мъжкото училище, в което по идея на учителите Йордан Ненов и Атанасий Чолаков се урежда и една „книжница" - днес я наричаме библиотека. В нея са събрани ръкописи от различни епохи и народи - български, руски, гръцки, турски. Намират се и черковнославянски книги. От тази „книжница" се ползват учителите и учениците на мъжкото училище. Тогава, все още, и едните, и другите са имали жажда за книга и знание. Все пак, годината е 1851.
Няколко години по-късно, на 11 май 1860 г. с пламенна реч учителят Никола Харитонов тържествено обявява „книжницата" за общогражданска. Тоест, достъп до училищната библиотека ще имат всички жители на Панагюрище. Така постепенно, за няколко години, тази книжница започва да придобива значение и на читалище. Та, в нея започват да се събират списания, сбирки от всички български вестници, издавани в странство, книги.
На 27 юли 1865 г. Петър Карапетров основал и читалището, вече официално. Бил избран за негов пръв председател. А библиотеката на читалището значително се обогатява, след като той й предоставя цялата бащина библиотека. Такава е заръката на неговия баща - Пантели Карапетров, един от спомощестователите на панагюрската библиотека. Това е същата книжница, която днес е Градската библиотека и носи името на детския писател Стоян Дринов (неговият предшественик Делчо Дринов също някога е бил сред онези, които са спомогнали за изграждането й).
На следната 1866 година младият мъж тръгва за Цариград, където се отдава на усилена просветна и книжовна дейност. През 1873 г. е избран за председател на българското печатарско и книгоиздателско дружество "Промишление", основано през 1870 г. Издава и редактира и в. "Ден" - един от най-известните български вестници, излизащи в Цариград в навечерието на Априлското въстание. Същото това въстание, което той по-късно ще опише. Същото въстание, по време на което училището е запалено от турски гранати. В пламъците изгаря и основаното от него читалище, с богатата си „книжница".
Априлското въстание бива потушено, но отзвукът от него довежда мечтаната дата - 3 март 1878 г. Освободеното княжество започва своето ново развитие. В това си ново начало То има нужда от инженери, лекари, строители, но от такива, дето да гарантират справедливостта и законността.
Попил духа на Панагюрище, отдал себе си на книжнината и знанието, Петър Карапетров бил един от най-подходящите за това. През 1879 г. той поема поста на член на Окръжния съд в Кюстендил. На следващата година е избран и за народен представител на Кюстендилската околия. Последователно е заемал поста на софийски мирови съдия, началник на прокурорско отделение, член на Софийския окръжен съд, секретар на Върховния касационен съд, главен секретар на Министерство на правосъдието. Бил и началник на отделение в Министерство на просветата...
Но неговата голяма любов си остава историята. Историята на родния край и на Родината. За книгите си за българската история и историята на Панагюрище е избран за дописен член на Българското книжовно дружество. Излишно е, мисля, да напомням, че днес това Дружество носи името Българска академия на науките.
Текст Камелия Иванова за сайта "Буквите" (със съкращения)
Редакция и колажи Стоян Радулов

Какво може да се открие от Петър Карапетров из днешните „книжници"?
Карапетров, П. Материали за описвание града Панагюрище и околните му села. Средец, 1893.
Черновежд, Кратко описание на Панагюрското възстание, провъзгласено на 20-й априлий 1876 година... Средец, 1893.

LOVE.PANAGYURISTE

This page is to promote the town Panagiurishte in Bulgaria, Europe. It is a town with a rich and ancient history, unique culture and hospitable people. See it and love it.

________________________
* Джелеп (тур. сеlер, от араб. ğelep - отвеждам, откарвам) - население в Османската империя, което от XV в. е пряко отговорно за доставка на добитък (най-често овце и кози) за продоволствие на големите градове в империята и на армията. Джелепи били предимно заможни българи. Регистрирани са в специални регистри, като за доставката на определения брой овце следи кадията. В замяна на това са освободени от извънредните данъци. От XVIII в., с разрастването на търговията,след като натрупват големи парични средства и често забравят държавните доставки, властта им налага паричен данък - джелепкешан бедели. Много от тези българи използват влиянието си пред османската власт, за да подпомагат просветното дело и борбата за черковна независимост.