 |
| Редактори и сътрудници на сп. "Възраждане": прави - Добри Юруков, вторият - неизвестен, Христо Досев; седнали - Стефан Андрейчин, Илия Стефанов, Георги Шопов. |
Като убеден пацифист, още от млад той прегръща идеите на толстоизма и ги прокарва усърдно в България.
През 1900 г. Шопов бил войник в София. На 24 април го пуснали в отпуск, той съблякъл войнишките си дрехи и ги пратил на ротния с едно писмо. В писмото пишел: "Господине, на 15 февруари т. г. постъпих в казармата да изпълня войнишкия си дълг. Но против кого ще воювам? Против ония ли, които по образ и подобие са като мене, които са творение на същия създател, на който съм творение и аз? ...Аз воювам против злото в света и оръжието ми е добрите дела и примерният живот... Заявявам ви, че съм свободен човек и че в казармата нямам работа..."
Внукът му Нейко Хантов, както и изследователят Васил Стефанов пишат, че Шопов преди това чел с "луд възторг книгата на Толстой "Какво трябва да правим".
Както и се очаква, арестували Шопов, последвали "изпитания, мъчения и побоища". Сетне го осъдил военен съд.
Вдигнал се шум, вестниците публикували речите му, а общественикът ни Найчо Цанов написал за него във видинския вестник "Народен лист". Вестникът попаднал по-късно в ръцете на самия Толстой, който се заинтересувал от случая.
Между Шопов и Толстой възникнала преписка. Известни са поне две писма на великия писател до Шопов. "Гдето са ви осъдили не за отказването ви да служите във войската, а за неизпълнение на войсковите заповеди - те винаги така правят. И няма какво друго да правят. И аз истинно ги съжалявам... Те чувстват, че против тях е истината и Бог и се хващат за всичко, за да се спасят, но техните дни са преброени..." - пише му Толстой.
Шопов, разбира се, излязъл от затвора, но влезли други, по същите причини - отношение към пушката и заповедите.
След това издателството на Георги Шопов ще обнародва повече от 30 книги на Толстой. Шопов води и десетгодишна безуспешна борба с бездушието на чиновниците при фалита на издателството. Пише две книги за Толстой, посещава Ясна поляна. След смъртта му неговият съратник Йордан Ковачев публикува във в. „Литературен глас“ некролог, в който се казва: „Обикнал и направил своя идеологията на Толстоя, той я понесе с всичкия жар, на който бе способен... Навсякъде той носеше ентусиазъм и вяра“. Като цитираме тази оценка на един толстоист за друг, подчертаваме, че тези думи важат и за живота, и за делото на всички последователи на толстоизма в България...
А сред тях са още такива, които тогавашният периодичен печат нарича „апостоли“: Сава Ничев, Стефан Андрейчин, Христо Досев, Димитър Жечков и Ташко Коматов. Известният поет Николай Лилиев също е считан за техен съмишленик. Издава се вестник „Възраждане“, основава се Български вегетариански съюз, създават се толстоистки комуни като тези в Алан Кайряк и Мечкюр...
Стоян Радулов
 |
| Лев Николаевич Толстой |
Няма коментари:
Публикуване на коментар