Румен Спасов в гонене на детството. За да не го подстрижат

Кварталнаполеоновци
Място на действие – развалините около  храма Св. Георги в София

Помня, свършехме ли училище,
хвърляхме чантите втръснали,
тръгвахме да играем на фунийки
и играехме вечер до късно.

На старата крепост руините
ставаха нашият замък,
където, босоного-безмилостни,
се вживявахме в храброст.

Пробвахме дръзки ходове,
учехме точно да мерим.
Ние, кварталнаполеоновци,
без страх от Света Елена.

Вечер в къщи ни викаха:
"Къде сте били, бе, хайлази?
Домашното ти по писане...
Да беше поне обядвал!"

На сутринта към училище
пристъпвахме като към бедствие.
За да не ни подстрижат,
прескачахме през тоалетните.
 
* * *
Неочаквани писма -
кратки проплаквания
за пропиляни приятели.
Приятели съхранени -
увереност,
че няма какво да очаквам...
Освен от себе си.

Бяло и червено
Петя, бургаско цвете,
каквото и да става, мила…

Мила,
не бива да умираме,
не трябва да умираме!

Дон Жуан
жаден,
жив да си!

След всеки инфаркт
все по като себе си.

Гонене на детството
Помниш ли, бяхме безстрастни деца,
чувствахме само безгрижие.
Радостни грееха наште лица,
радостни дните се нижеха.

После във някакъв есенен ден
срещнахме нашите погледи.
Тебе аз гледах, ти гледаше мен,
детството весело гонехме.

Аз те изпращах. Над нас вечерта
спускаше клони безлистени.
Аз те изпращах, а нежно дъждът
шепнеше новата истина.

Новата истина... Тя отлетя
още от нас недокосната.
Тя се загуби, тъй както дъждът
чезне безследно във локвите.

Спомен ненужен, излишна тъга.
Детство далечно, отминало.
Колко за малко бяхме деца,
колко ли грижи ще имаме...

Стихове Румен Спасов
Из книгата "ПАК РОДЕНИ" (Стихове, песни, фрагменти от разни години). София, 2010 г. 
_____________________________
Румен Спасов е роден на 23 юни 1960 г. в Панагюрище. Завършва българска филология в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Специализира театрознание и мениджмънт в образованието, науката и културата. Докторант е на самостоятелна подготовка към Философския факултет на Софийския университет. Изявен художествен критик. 
Автор е на статии, есета, студии, както и на книгите "Амбицията, наречена български рок", УИП "Св. Климент Охридски", София 1992 г.; "Култура или война", Академичен център за литература и култура, София 2001 г.; BgDepeche, София 2006 г.; съставител и редактoр на Омировата “Одисея” - книга за ученика, ИК “Пан” 2007 г.; съпродуцент и автор e на аудиодиск с песни “Глас отстрани”, София 2009 г.
Работи последователно в Софийския университет, в Съюза на българските художници, в Националния център за дизайн, в Министерството на културата. От февруари 2004 г. до април 2010 г. е оперативен секретар и зам.-главен редактор на Националния седмичник за образование и наука “Аз Буки”. 
В свободното си артистично време има най-много работа.