 |
| Иван Станчев |
На Дарина Дечева
Тя живее с човеците и работи на хълм.
И мечтите й - вечните гурбетчии -
са асансьор за Слънцето по стръмното,
а нощем вплита съдби с Месечината.
Тя е пчелата Вит с витална невидимка.
Сбира целувки от кокичета до хризантеми.
И от хорските несмели и греховни мигове
прави хор с орфеевци, празнодумци и неми.
Тя има ангел любим - ванандов и рус -
нещо като РR и коректор при грешки.
Той може планина да премести и Мохамед да научи,
и Коледата да е сред цъфнали кестени.
Аз пришпорих кобилата бяла из глобуса,
ала тя отведе ме при поле със цветя.
И се радваха звездите, че дечурлига са...
Но тук не долитат всичките ни приятели.
И съмна пак. Както при сътворение само.
Бог е Любов. И Слово бе... а ние на срички.
Събираме се и ни делят. Нас - хората и атома!
отвънка и вътре дяволчета завиждат ни.
Споко! Фортуната е знайна за всичко!
УСЕЩАЧЪТ
На Михаил Гунчев
Стожер дрежди между полюси и екватора
и пуква розите на Ракнива.
Той знае откъде тръгва вятъра
и къде бленуваме с Месечината.
Той знае графит и диамант ведно.
И представитерната ковчежна извадка.
Защото е след Ной и преди Менделсон -
живеем в Апокалипсиса, а прави сватби.
Той е на "Ви" с възрастни и на "ти" с младите.
А любимата му не го разбира?!
Тригонът : Балкани, Хималаи и Андите...
психографията на любов-мирова.
Някой влизал ли е в галерията на душата ти?
Той вече е вътре - види ли те.
И тържествуват ангелите с галантност.
И сълза, и радост избликват...
Аз заплаках и по земята пороища.
Никой дъга не ми е дарявал.
В стиховете си с дъга облях Богородица.
В ятото сме за Бог и България.
ТАНЦУВАЩИ С НЕБЕТО
На Нарцис и София
Танцува тя през сезоните по павета -
гранитни, жълти, динамитни...
Рисува шесте посоки...седмата към сърцето.
Литна.
Свири той вечността върху моста.
Адажио, глаголати, дъгата...
Сбира шесте посоки...седмата да докосне.
Мерака.
Тя витае към седмата струна.
На него само седмата му остана.
Земна рапсодия - слънчеволунна -
звездна, разцъфтяла поляна.
Струни-лъчи, лъкове дъжд.
Те танцуват с небето ?
И това случвало се веднъж -
в такава нощ - между Млечния път и паветата.
Стихове Иван Станчев
_____________________
ТЪРСИ СЕ СПОНСОР ЗА "НАРИЧАМ ВИ ЗВЕЗДИ"
"Наричам ви звезди". Под това емблематично работно заглавие поетът Иван Станчев от много време подготвя нова поетична книга. Нейното излизане обаче от някоя печатница засега е забулено в мъглите на непредвидимото бъдеще. Но кой знае - може и да попадне сред следващата порция одобрени за финансиране от Общината в Панагюрище издания на местни творци. Ама я попадне, я - не. Впрочем, тя не е единствената, която се бори да излезе от чекмеджето. Ето защо заявяваме простичко: търсят се спонсори. Книжката ще бъде посветена на скъпи нему люде и изпълнена с лирични отгласи на бурната душа Станчева. Един вид писани от него творби-рефлексии за "звездното" му небе от приятели. Все пак неясното, но задължително светло, по наше мнение, бъдеще на сбирката не пречи на "Чат-пат" да изстреля в аванс подбрани фойерверки от - нека я наречем - зарята посвещения.
Няма коментари:
Публикуване на коментар