Знаете ли, че?... Първият вестник в Панагюрище е с 12 години по-стар от в. "Оборище" и е за филателия и за сатира

Кратък преглед на панагюрския периодичен печат

Факсимилета от първите броеве на "Секидневний новинар", "Оборище", "Време" и "Чат-пат"

Ех, голяма работа е това Панагюрище. "Има тук един бацил, дето като го прихванеш...", казваше Димитър Стефанов... - "то таланти, писатели, будни хора"...
Ето например, в Панагюрище са започнали да излизат едни от най-старите вестници в държавата... А в. "Оборище", който все още се издава - днес като общинско издание (печата се от 1903 г. насам с, известни прекъсвания), дори не е най-старият от тях, макар и да е най-продължително излизащият.
 

През Възраждането

След като на 27 юли 1865 г. нашенецът Петър Карапетров (Черновежд) основал панагюрското читалище "Виделина", на което станал пръв председател, през 1866 г. заминал за Цариград, където се отдал на просветна и книжовна дейност. През 1873 г. станал председател на българското печатарско и книгоиздателско дружество "Промишление", основано през 1870 г. А след това - и издател на в. "Ден" - един от най-известните български вестници, излизащи в Цариград в навечерието на Априлското въстание. Така "повлякъл крак" и на редица други будни панагюрци.
Макар отново не в Панагюрище, но тъкмо друг един панагюрец Павел Бобеков - също активен читалищен деятел и председател на привременното правителство по време на Априлската епопея от 1876-та, започнал да издава след въстанието, но вече в Букурещ - първият български ежедневен вестник  "Секидневний новинар" ("Le nouvelliste quotidien"). Вестникът излиза в периода 6 април - 5 юни 1877 г. Заедно с Бобеков редактори на изданието били още Иван Адженов и Михаил Тенев. Една от задачите на всекидневника била да информира за развитието на Руско-турската война, през която Бобеков се записва доброволно в българското опълчение.
За ролята на българската журналистика през Възраждането четете повече тук.
 

След Освобождението

Вземайки пример от Карапетров и от Бобеков, но вече в родния си град, Анастас Хаджикирилов започва да отпечатва през януари 1891 г. в Панагюрище първото наше специализирано, периодично филателно издание "Тимброфил", в което има и хуморески. Официалното издание на Пловдивското филателно дружество ще се появи едва две години по-късно, вземайки пример именно от "Тимброфил" на Хаджикирилов.
А през октомври 1903 г. Стоян Николов Власаков създава в Панагюрище опозиционния градски вестник „Оборище”. Първият му брой се появява на 4 октомври. Това се смята за началото на сериозната периодична преса в Панагюрище, чиято традиция не престава и до днес. По-късно Стоян Власаков ще се превърне в пионер на българската разследваща журналистика. След 1957 г. създаденият като опозиция на местната власт вестник, се превръща в общински официоз и дълго време е единственото издание в Панагюрище. През годините в неговата редакция обаче се събират едни от най-светлите умове на Панагюрище, предвождани от дългогодишния му редактор Йосиф Клисуров. Вестникът е така необичайно дълголетен за бурните политически нрави на България, че днес само „Държавен” и „Църковен” вестници в цялата страна са по-стари от него.
На 21 януари 1924 г. излиза и бр.1 на в. "Панагюрско ехо". Негов създател и главен редактор е Кирил Панайотов. Вестникът се отпечатва без прекъсване до юни 1933 година.
На 3 май 1927 г. - започва да излиза и вестник. "Панагюрски глас", издание на читалище "Виделина". През тази първа и последна година на неговото съществуване вестникът се списва главно от Ст. Ив. Чолаков с помощта на някои интелектуалци и образовани панагюрци.
На 3 януари 1934 г., около половин година след спирането на "Ехо"-то, се появява и в. "Панагюрски вести" с главен редактор Лука Зумпалов. Вестникът се отпечатва до 30 април следващата 1935 година.
3 септември 1962 г. e поредната паметна дата - тогава излиза бр. 1 на в. "Медетска трибуна" с главен редактор Ненчо Михлюзов.
 

Периодиката днес

Съвременните вестници на Панагюрище

На 11 септември 1998 г. излиза от печат първият брой на в. "Време 2001". Вестникът обаче ражда шест месеца по-рано в главите на две смели и сърцати жени - Веселина Велчева и Невяна Кацарева. Това е време със сложна политическа и обществена конюнктура, през което се иска здрав характер да бъдеш вестникар. Тези две жени чрез и заради вестника се превръщат дори в по-мъже от мъжете... Заради тях редица редактори и репортери в него, включително авторът на този кратък преглед, ще го приемат за символ на думичката "промяна" в Панагюрище и за синоним на понятието "кауза". Радостно е, че вестникът се отпечатва без прекъсване и до днес.
На 27 октомври 2000 г. - излиза и бр. 1 (пилотен) на в. "Чат-пат" - издание на Литературен клуб "Виделина" с редактори Димитър Стефанов (Дънеков), Стоян Радулов и Томи Наплатанов. През следващата година са издадени още два броя от листа. На 19 декември 2002 г. вестничето е отново възобновено като приложение на в. "Време 2001" с редактор Стоян Радулов. Така изданието натрупва броевете си до 10-ти и спира временно. През 2012-та, след появата на електронния вариант на "Чат-пат" е възобновено и печатното издание, като през същата година са издадени броевете от 11-ти до 14-ти. Чака се следващият издателски период на вестника, който следва повелята на името си.
На 19 декември 2013 г. се появява и най-новият (засега) градски седмичник на Панагюрище „Още Плам”, който започва да излиза регулярно от 8 януари 2014 г. Негови основатели са Павлина Вайсилова и Марина Тричкова, току-що напуснали общинското издание "Оборище".
Но, сигурни сме, това не е краят на панагюрските издания. Всички действащи от тях вече имат свои електронни версии - и "Оборище", и "Време", и "Още Плам", но първи този път сред тях се оказва "Чат-пат".
 

На кой е братовчед "Чат-пат"?

Освен за изкуство и литература, издание на Литературния клуб "Виделина", вестник "Чат-пат" е предимно газета за хумор, сатира, шаржове и карикатури. И затова естествено е далечен братовчед на най-стария български сатиричен вестник "Гайда", издаван в Цариград от Ив. С. Дочков, финансиран от Д. Т. Брькалов и редактиран от П. Р. Славейков.

Факсимиле на в. "Гайда" - бр. 15 от 20 февруари  1864 г.

Подзаглавието му е „Сатирический вестник за свестявание на българите (человек има само един мъчител - неучението)" Вестникът се издава на всеки 15 дена. Първият му брой излиза на 15 юни 1863 г., а последният - на 15 април 1867 г. Спрян е от турската цензура за периода 24 април 1865 г. - 1 януари 1866 г. След подновяването излиза вече като филологично списание, „нравствената цел на което ще е със занимателното си съдържание да приучи на прочитание нашите съотечественици“. Първото публикувано стихотворение на Христо Ботев - "Майце си", е отпечатано в последния брой на „Гайда“.
През целия си период на излизане, вестникът води сатирична борба против гръцкото духовенство, недъзите на българите, като недостатъчната просвета и - забележете - липсата на единство при важните въпроси, увлечението им по чуждото и модното. 
В анкета, организирана от СБЖ сред журналисти от българските национални медии, проведена през 2003 г. и посветена на 140-годишнината на вестника, "Гайда" е посочен на първо място в отговора на въпроса "Кои са 15-те най-значителни български хумористично-сатирични вестници и списания през периода 1863-2003 г.?"
Безспорно, сред тях е и националният в. "Стършел", по-близък и по-голям роднина на "Чат-пат", който на 1 април 2016 г. извади своя 3636-ти брой.  Вестникът излиза без прекъсване от основаването си през февруари 1946 г. Създаден е от леви интелектуалци като отговор на популярна сатирична рубрика във вестника на БЗНС (НП) "Народно земеделско знаме" и дори известен период от време преди промените от 1990 г. е издание на БКП. Сред ранните сътрудници на "Стършел" са Димитър Чавдаров - Челкаш, Борис Ангелушев, Павел Вежинов, Богомил Райнов, Марко Бехар, Христо Ганев, Валери Петров, Никола Мирчев. Сътрудници на вестника през годините са били още Радой Ралин, Станислав Стратиев и карикатуристите Никола Мирчев, Марко Бехар, Борис Димовски.
А кои са авторите на "Чат-пат"? Освен споменатите по-горе отговорни редактори, това са още над 50 човека и то само за първите 10 броя на вестника. Ето една цифра - 58 са рисунките, карикатурите, шаржовете и илюстрациите, създадени от художниците Стайо Гарноев, Манол Панчовски, Александър Станчев и Стефан Дошков специално за "Чат-пат", а сред тях е и първият комиксов разказ в картинки, отпечатван в панагюрско издание. Очаквайте го скоро и в електронния вариант.
Всичко това идва да покаже, че хуморът и любимата му сатира вървят ако не преди, то поне наравно с вестникарството. Както е и в живота - без виц, без смешка или намигване всеки ден е скучен. 

"Периодът на нашето вестникарстване със сигурност беше най-пълнокръвният, най-творческият и най-емоционалният в цялата история на кръжока-клуб", ще сподели години по-късно Димитър Дънеков,х визирайки периода 2000-2001 години. Макар за някои от нас напрактика той никога не е спирал.

Стоян Радулов за "Чат-пат" 

ЧАТ-ПАТОпрограмно

ЧАТ-ПАТ възвание