 |
| "Чат пат" представя фотографии от Моника Димитрова |
Слънчевото петно на стената....
Крайчеца на нечия усмивка....
Вързаната спретнато коса....
Нечий плах поглед...
Моменти...
показващи колко "дълбоко" стига погледът ни...
Това е за младата Моника Димитрова фотографията. Или поне част от нея.
Нейната първа самостоятелна изложба - „Едно лице - много истории ” е през 2012 година в Панагюрище. А през месец декември 2014 година съвместно с други фотографи стартира благотворителния проект „Надежда през обектива”, за който може да научите повече и от тук. Засега фотографията е може би само хоби - Моника е студент в УНСС. "Икономическата специалност, която изучавам, разбира се, стои някак на твърде далечно място и пресечни точки между двете неща почти няма, но вярвам, че ще ми бъде от полза", смята обаче тя.
"Страстта ми към фотографията се зароди сякаш от нищото, съвсем случайно и неочаквано както за мен, така и за моите близки - казва пред "Чат-пат" младият творец. - Но се убедих, че фотографирането на света около нас, докосвайки се дори и до най-малкия детайл от него, е нещо, което е способно да предизвика силна емоция у всеки един от нас... Зараждането на любовта ми към фотоапарата се появи именно със съзерцаването на това, което е около мен. Онова, което забелязвам и ми се ще да откъсна от потъването му в забравата, да го запазя завинаги на топло в съзнанието ми."
"На по-късен етап преместих фокуса от обкръжаващото ме към мен самата. Опитвах се да "построя" моя малък вътрешен свят в изображенията, да обрисувам било чрез цветове или чрез тяхната липса това, което изпитвам. Така самозаснемането и концептуалната фотография се превърнаха в мой изказ. Вярвам, че за мнозина този тип снимане вероятно изглежда далечно и непознато и може да не събужда особен интерес, но истината е, че намирам снимането за своеобразно бягство там, където можеш да чувстваш каквото си поискаш, а не като нещо, което задължително трябва да се хареса на публиката."
"Прекарвам много време, разглеждайки с интерес създаденото не само от български фотографи и наистина намирам по нещо прекрасно във всеки един тип заснемане. Но най-важното е да уважаваме чуждата гледна точка – да тя може да е различна, но това по никакъв начин не я прави погрешна."
"Ексепериментът в снимането е хубаво нещо, но смятам, че всеки един от нас, боравещ с фотоапарата, било дори и само любителски - като мен самата, знае добре в кой жанр е най-голямата му сила. Човек не бива да изневерява на стила си, а ако го прави – то трябва да го стори по възможно най-добрия начин."
Подготви Стоян Радулов за "Чат-пат",
Снимки Моника Димитрова, предоставени специално
Няма коментари:
Публикуване на коментар