"Тежко на оня народ, който се самоотрича и самоунищожава. Народ без доверие в силите си, без обич към своето, колкото и скромен и да бъде, е народ нещастен." (Иван Вазов)

Фотография: Снимането като бягство към себе си или... Моника Димитрова

"Чат пат" представя фотографии от Моника Димитрова
Слънчевото петно на стената....
Крайчеца на нечия усмивка....
Вързаната спретнато коса....
Нечий плах поглед...
Моменти...
показващи колко "дълбоко" стига погледът ни...

Това е за младата Моника Димитрова фотографията. Или поне част от нея.
Нейната първа самостоятелна изложба - „Едно лице - много истории ” е през 2012 година в  Панагюрище. А през месец  декември 2014 година съвместно с други фотографи  стартира благотворителния проект „Надежда през обектива”, за който може да научите повече и от тук. Засега фотографията е може би само хоби - Моника е студент в УНСС. "Икономическата специалност, която изучавам, разбира се, стои някак на твърде далечно място и пресечни точки между двете неща почти няма, но вярвам, че ще ми бъде от полза", смята обаче тя.


"Страстта ми към фотографията се зароди сякаш от нищото, съвсем случайно и неочаквано както за мен, така и за моите близки - казва пред "Чат-пат" младият творец. - Но се убедих, че фотографирането на  света около нас, докосвайки се дори и до най-малкия детайл от него, е нещо, което е способно да предизвика силна емоция у всеки един от нас... Зараждането на любовта ми към фотоапарата се появи именно със съзерцаването на това, което е около мен. Онова, което забелязвам и ми се ще да откъсна от потъването му в забравата, да го запазя завинаги на топло в съзнанието ми."


"На по-късен етап преместих фокуса  от обкръжаващото ме към мен самата. Опитвах се да "построя"  моя малък вътрешен свят в изображенията, да обрисувам било чрез цветове или чрез тяхната липса това,  което изпитвам. Така самозаснемането и концептуалната фотография се превърнаха в мой изказ. Вярвам, че за мнозина този тип снимане вероятно изглежда далечно и непознато и може да не събужда особен интерес, но истината е, че намирам снимането за своеобразно бягство там, където можеш да чувстваш каквото си поискаш, а не като нещо, което задължително трябва да се хареса на публиката."

"Прекарвам много време, разглеждайки с интерес създаденото не само от български фотографи и наистина намирам  по нещо прекрасно във всеки един тип заснемане. Но най-важното е да уважаваме чуждата гледна точка –  да тя може да е различна, но това  по никакъв начин не я прави погрешна."

"Ексепериментът в снимането е хубаво нещо, но смятам, че всеки един от нас, боравещ с фотоапарата, било дори и само любителски -  като мен самата, знае добре в кой жанр е най-голямата му сила. Човек не бива да изневерява на стила си, а ако го прави – то трябва да го стори по възможно най-добрия начин."


Подготви Стоян Радулов за "Чат-пат",
Снимки Моника Димитрова, предоставени специално

Няма коментари:

Публикуване на коментар