В скалите на Шипка свисти вятърът на паметта

"...Защото там нейде навръх планината,
що небето синьо крепи с рамената,
издига се едничък див, чутовен връх,
покрит с бели кости и със кървав мъх
на безсмъртен подвиг паметник огромен;
в Балкана дето има един спомен,
що отговор дава и умива срамът,
и на клеветата строшава зъбът.
Шипка!"

Днес на Шипка е спокойно, не е като в творбата на дядо Вазов. Някогашното бойно поле е превърнато в Национален парк-музей, събрал признателността на народа ни към подвига на героите, защитили с кръвта си Свободата на България.
Създаден през октомври 1956 г., днес паркът-музей обхваща историческите места около връх Свети Никола в Стара планина, свързани с отбраната на Шипченския проход по време на Руско-турската война от 1877-78 г. Това е комплекс от паметници, първите от които са построени веднага след войната, възстановки на позиции, батареи и землянки. А във вътрешността на Паметника на свободата е подредена и историческата експозиция.
Виждаме моменти от построяването с дарения от целия български народ, освещаването и откриването на паметника на 26 август 1934 година. Както и част от хората, чието дело е той. Като Александър Андреев, автор на скулпутроното оформление, проектантът арх. Атанас Донков, строителят Пеньо Колев...
На седем етажа във вътрешността е запазен спомена за героизма на руси и българи, на финци и румънци по време на петмесечната отбрана на прохода. Тя включва богата колекция от ордени и медали, снимков и документален материал, лични вещи на участници в боевете, оръжие. Тук се намира и копие на Самарското знаме – първото бойно знаме на Българското опълчение. В приземния етаж, под мраморен саркофаг се съхраняват костите на загинали при отбраната на Шипка герои.
Отвън паметникът наподобява средновековна българска крепост. Висок е 31,5 метра и към него водят 890 стъпала. Над централния вход гордо се възправя бронзов лъв – символ на българската държавност. На останалите три страни са изписани имената на Шипка, Шейново и Стара Загора – бойните полета, напомнящи за подвига на българските опълченци.
Близо до него е и героичното място Орлово гнездо - скален връх, чиято отбрана била ключова за изхода на битката. Под синьото небе над него днес и пред панорамата над Южна България сякаш още звучи писмото на генерал Фьодор Радецки, който пише: "Шипка - това е заключена врата. Тя приковаваше 40 000 турска армия, отвлече я от другите пунктове на театъра на военните действия и с това улесни успеха на другите два наши фронта..."
Между скалните канари тук свисти вятърът на паметта...

"...И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,
спомня геройството бурно, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!"

Текст Стоян Радулов, снимки Иван Радулов