Марияна Фъркова събра в книга „непознатия” Геров

Александър Геров с любимата си жена Тамара. Снимка личен архив на Марияна Фъркова

Има приказки с щастлива съдба - да бъдат продължени. Такъв пример е книгата „Бяла приказка”, в която добрият герой е скромният, объркан от живота, но благословен с талант поет Александър Геров. 12 години след физическата му смърт приятелката Марияна Фъркова събира непубликувани негови стихове, спомени от съвременници и писма. Писмата обаче са адресирани не до кого да е, а до мъртвата му съпруга Тамара. Жената, без която според самия Геров приказката се превръща в кошмар. Читателят несъмнено ще изпита неудобство от допира с една толкова лична кореспонденция, чрез която Геров търси връзка не само с най-близкия си човек, но и със света, който не рядко е отказвал да бъде негов събеседник. Защо приказката е бяла? Геров ни напусна на снежната Коледа на 1997 г., а антологията започва с интервюто на Атанас Свиленов „На гости при Александър Геров” (август 1967 г.), в което четем: „Но нима всъщност обитателят на тая притисната от снеговете малка къща не беше своеобразен вълшебник?" Бялото е цветът и в спомените на брата Георги Геров, критика Борис Делчев, видния немски българист Норберт Рандов. Това очевидно дало основание на Марияна Фъркова да даде на книгата си името „Бяла приказка” и да направи приказката безкрайна.
Текст Аглика Георгиева, източник novinar.bg

Четиристишие
Върху сърцето ми се трупа мъка върху мъка.
Гризе ми мозъка държавата, гризе.
Гризи, гризи, държаво, зверски пъкъл!
Всичко, което имах, ти ми взе.

Не го закачайте
Не го закачайте! Не е виновен той!
По свои пътища мнозина се израждат.
Той никога със вас не влиза в бой.
И с нищо не подхранва свойта жажда.
………………………………………….
Днес книги той събира от боклуците.
Намерени корички хляб гризе.
Веднъж в годината си мие под капчуците
Покритите със кръв и кал нозе.
.............................................
Сменяват се дни, месеци, години.
От векове все сам и без покой
той гнусната човешка низост рине…
Не го закачайте! Не е виновен той!
(Стиховете се публикуват в книгата на Фъркова за първи път и са от тетрадка на Геров, подарена на Борис Делчев (1956-57 г). Някои от листата са обгорели след несполучливия опит на Геров да предизвика пожар в жилището си.)

Писма до Тамара от Геров

Мила Тамара,
Днес е твоят рожден ден. Ставаш като мен на 68 години. Можеш да си представиш как живея без тебе - една постоянна и безкрайна тъга. Но аз твърдо вярвам, че рано или късно нас двамата ще ни върнат към живота. Пак ще се срещнем, ще си приказваме, ще се усмихваме един на друг. Дано само се познаем.
6.VII. 1987 г., Сашо

Мила Тамара,
След 15 години, след много премеждия, ще ми издават 6-о издание на „Библиотека за ученика” в 30 000 тираж. Много съм радостен. Да беше жива да се порадваш заедно с мен! Може би ще остана в литературата.
21. X. 1987 г., Сашо

Мила Тамара,
Непрекъснато плача за теб. Вземи ме при себе си.
10. II. 1988 г., Сашо
Мила Тамара,
Напоследък закъсах финансово. Изтеглих от спестовната си книжка 300 лева. Ще дам 200 на Джеджи да си купят нафта... Къде са отишли тия пари, просто не знам.
28. XI.1987 г., Сашо

Мила Тамара,
Моят полов живот приключи. Така че вече можеш да ми простиш за всичко.
17.X.1987 г., Сашо

Мила Тамара,
Четох в една книга, че Дидро е умрял 5 месеца след смъртта на своята любима Софи, и горчиво плаках за теб. Защо аз продължавам да живея толкова дълго след теб?
30. X. 1987 г.

Мила Тамара,
Някакъв идиот от в. „Поглед” написал, че аз съм живият класик на българската литература. Крайно неприятно.
13. I. 1987 г.