Да живее Цонка Манева – Сугарева: артистка завинаги!

Цонка Манева - Сугарева на стълбите на панагюрското читалище "Виделина". Личен архив

Колко много време е изминало от онзи паметен за семейство Маневи 20 юли 1934 г., когато на белия свят проплаква малката Цонка. Тогава никой няма идея какво ще се случи с щастливото новородено, но животът му се оказва дълъг, плодоносен, изпълнен с красиви премеждия и повече щастие, отколкото тъга.
И ето, днес нейната дъщеря, актрисата Василка Сугарева, казва: "В деня на забележителния си 85-ти рожден ден, тя излъчва същата огнена енергия, пази звънкия си глас, щедро раздава емоции, притежава желязна памет, ораторска дарба и темперамент, на който могат да й завидят много млади хора. Цял живот тази слънчева, раздаваща се, обичана панагюрка е душата на всяка компания, печели симпатии и приятелства навсякъде, където се появи."
По професия Цонка Николова Манева – Сугарева е учителка. 36 години тя е неизменен директор и ярко изявен общественик. Под нейното професионално и всеотдайно ръководство ОДЗ „Райна Княгиня” в Панагюрище се издига до Базова градина – еталон за ниво, успехи и постижения в цялата страна. От 1979 г. тя организира Университет за педагогически знания на родителите, печели признанието на капацитети от Министерство на образованието и уважението на колеги. Със същата неизтощима страст тази мултиталантлива личност се изявява в широк диапазон: спорт, поезия, театър, музика, танц. Като ученичка е състезател от републикански мащаб по спортна гимнастика.
По призвание обаче, както отбелязват Иван и Нина Радулови в своята книга-хроника на панагюрския театър, Цонка е "артистка". Активна самодейка, надарена с артистични данни, тя не просто участва в ансамбъл „Ралчо Сапунджиев“, но е един от неговите основатели. Пресъздава интересни и сполучливи образи в читалищните театрални и оперетни постановки, сред които: комедийната руска оперета „Сватба в Малиновка“ от Борис Александров с премиера през юбилейната 1955 г. (90 години читалище „Виделина - 1865“); пиесата „Платон Кречет“ от украинския драматург Александър Корнейчук (1958) – признава, че ролята й на Лида в тази постановка остава нейна любима за цял живот; пресъздава образа на очарователната контеса Щаси в унгарската класическа оперета „Царицата на Чардаша“ от Имре Калман. Тя е балет-майстор на постановката, която е връхна точка в развитието на читалищния оперетен състав в Панагюрище и се играе многократно в два театрални сезона 1963-1965 г. при изключителен успех.

Като графиня Щаси в сцени от оперетата "Царицата на чардаша", сезони 1963-1965 г.
Фонд на Градски исторически музей – Панагюрище

Цонка Сугарева е неизменен постановчик на танците и в следващите оперетни постановки –„Кето и Коте”, „Волният вятър”, „Трембита”, „Запорожец отвъд Дунава”... Като особено впечатлява балетният състав в музикалната приказка „Снежанка“ по музика на Делчо Радивчев и либрето на Дочка Кацарева. Постановката през 1969 г. се радва на интерес от страна на малки и големи зрители.
„Като художествен ръководител и диригент на ансамбъла при Пощенска станция в Панагюрище, Цонка Сугарева го извежда през 1969 г. до първо място между ансамблите на четвъртия етап на Републиканския фестивал, организиран от Министерството на съобщенията и Централния съвет на профсъюзите на работниците по съобщенията. За отличното им представяне в концертната зала „България“ - София, самодейците са отличени с почетен диплом, парична награда, много цветя и възторжените аплодисменти на публиката", отбелязва в дописката „Високо отличие за хора на пощенци“ в. „Оборище“ през 1969 г.

Ето какво припомня още нейната дъщеря навръх 85-та годишнина на Цонка Сугарева:
"Тя е талантлив художник и скромен поет. Тя е музикант, който се справя прекрасно с акордеона и пианото. Тя е артист и кукловод – с диплом от Комитета по Култура и изкуство за ръководител на Куклено-театрална самодейност (от 1966 г.) Тя е всеотдайна и грижовна мама и баба, отгледала своите наследници и споделяща всичките им вълнуващи мигове. Тя е сръчен домашен майстор, който може да поправя електроуреди. Тя е недостижим естет и кулинар. Тя е Цонка Сугарева – предана на своя град, образец на честност, морал, професионализъм, стремеж към съвършенство и върхови постижения във всичко, на което се отдава.
За своите заслуги има много награди, отличия, лауреатски звания. Между тях се открояват: Орден „Кирил и Методий” – сребърен; Орден „Червено знаме на труда” – златен; Отличник на Комитета за изкуство и култура; Отличник за читалищна дейност – златна значка, и др."
Така че, да пожелаем на тази сърцата активна творческа натура здраве, сили и вдъхновение! За много години, Цонка Сугарева! Да живее!

Текст Стоян Радулов,
изпозвани са откъси от книгата "Във вълшебната виделина на театъра. Хроника на сценичния живот в Панагюрище" от Иван и Нина Радулови (2015 г.), както и публикация на Василка Сугарева във Фейсбук от 20 юли 2019 г. Снимки: от Фонда на Градския исторически музей – Панагюрище, както и от семейния архив на сем. Сугареви.

Цонка Сугарева на 80-тия си рожден ден през 2014 г. в София. Архив на сем. Сугареви

Панагюрското арт гостуване в Дъждовница като медийно събитие

Освен в творческа проява и начин за общуване, за обогатяване, гостуването на представители на Литературен клуб "Виделина" и кръгът "Чат-пат" през лятото на 2017 г. в Арт къщата на Движение "Кръг" в родопското село Дъждовница, се превърна и в медийно събитие.
Предварителен разказ бе излъчен по БНР в интервю на Радост Николаева за медиата. Създаването на Арт къщата в Дъждовница и на галерията на движението в Кърджали е по идея на Радост с подкрепата на Община Кърджали и Швейцарската културна програма в България. С това бе положено и началото на тазгодишните летните инициативи в Дъждовница.

От панагюрска страна участваха Тотка Лунгарска, Мария Бегова, Дарина Дечева, Иван Станчев, Стоян Радулов, Стайо Гарноев, Томи Наплатанов, Михаил Караиванов, Мартин Дерменджиев, Георги Тинков, както и техните приятели - поетесата Соня Георгиева от София и художничката Пепа Маркова от Габрово. 

Ето как събитието бе отразено досега в пресата.

Публикации от в. "Време" - Панагюрище, и от официалния сайт на Община Кърджали

ОЩЕ ПО ТЕМАТА ЗА ПАНАГЮРЦИ В ДЪЖДОВНИЦА В "ЧАТ-ПАТ":
Тотка Лунгарска след Дъждовница: "...Ще продължа нататък"
Приказни сюжети в рисунките на Стайо Гарноев от пленера в Дъждовница
Стоян Радулов: Моята Дъждовница - между псалма Давидов и сурата на Фатима  
Пепа Маркова: "Не си и мислех, че е толкоз сладко да се откриеш след години на познаване!"
"Чат-пат" порасна с таланта на голямата-малка Соня Георгиева
Емоции в стихове от срещата на два от световете в Дъждовница

Стоян Власаков - журналистът основател

Стоян Власаков

ГОЛЕМИТЕ ИМЕНА НА ПАНАГЮРИЩЕ

Стоян Власаков (1879-1948) е основател на най-дълголетното печатно издание в Панагюрище - вестник "Оборище", чиито първи брой излиза на 4 октомври 1903 г., и е пионер на българската разследваща журналистика.
Затова, че някои от публикуваните статии в панагюрския вестник не се нравят на местните първенци, Власаков, който по това време е служител в Панагюрското градско управление, е уволнен от работа. Така той заминава за столицата, където се записва студент по философия. Работи при опитния журналист Стефан Бобчев като администратор и коректор на списанията „Българска слава“ и „Юридически преглед“, след това за дълъго е журналист във вестник „Мир“.
На 3 декември 1905 г. Стоян Власаков е един от десетимата, които основават първото дружество на столичните журналисти. Събранието се състояло в пивница „Сан Стефано”, на площад „Трапезица“. След няколко събрания на 27 ноември 1905 г. е приет уставът и избрано първото ръководство – това е днешният Съюз на българските журналисти.
В Браила пък създава вестник „Дунав“, който излиза в 90 броя, наситени с патриотичен дух…
След Първата световна война окончателно е сътрудник във вестник „Мир“, където със смело и точно перо списва рубриката „Бележки на деня“, приета радушно от читателите, но „трън в очите“ на властимащите…
През 1933 г. по повод 30-годишната си журналистическа дейност, Стоян Власаков получава обществено признание - удостоен е с грамота от Панагюрското благотворително дружество „Оборище“ и грамота, с която е обявен за негов почетен член.
Създаденият от Стоян Власаков вестник „Оборище“ в Панагюрище продължава пътя си с известни перипетии. Както в началото, така и повече от 110 години, вестник „Оборище” е информационен компас за живота в община Панагюрище. Защото „най-добре служи на своя народ онзи, който служи на истината, и еднакво вижда и сочи доброто и злото в него. Защото едностранчивостта и заблужденията винаги скъпо се плащат - рано или късно.”

Откъс от книгата "Във вълшебната виделина на театъра. Хрониката на сценичния живот в Панагюрище". Съставители Нина и Иван Радулови. Читалище "Виделина" - Панагюрище, 2015

Свързана публикация:
Стоян Власаков - пионер на българската разследваща журналистика

Лука Милков - генералът в театъра

Лука Милков

ГОЛЕМИТЕ ИЗПЪЛНИТЕЛИ НА ПАНАГЮРИЩЕ

Откъс от книгата "Във вълшебната виделина на театъра. Хрониката на сценичния живот в Панагюрище". Съставители Нина и Иван Радулови. Читалище "Виделина" - Панагюрище, 2015

Лука Милков Милков (1915-1985) прави своя артистичен дебют с изпълнение на главната мъжка роля в оперетата „Наталка-Полтавка“ по музика на украинеца Микола Лисенко (1939). След което десетилетия наред е сред изпълнителите на главни роли в оперетите „Янош Хусарят“ (1944, 1948), „Трембита“ от Юрий Сергеевич Милютин (1953-1954), „Сватба в Малиновка“ от Борис Александров (1954-1955), „Кето и Коте“ от Виктор Долидзе (1957-1958), „Запорожци отвъд Дунава“ от Исак Осипович Дунаевски (1957-1959). Особено впечатляващ е като граф Бони в класическата унгарска оперета „Царицата на Чардаша“ от Имре Калман (1963-1965) и други.
Лука Милков е сред основните изпълнители в постановките „Службогонци“ от Иван Вазов и „Майстори“ от Рачо Стоянов (1956-1957), „За честта на пагона“ от Камен Зидаров (1959), „Необикновен процес“ от Мария Симова (1966-1967), „Прокурорът“ от Георги Джагаров (1966-1968), „От много любов” с автор Климент Цачев (1967-1968), „Беглец“ от Пьотр Тур (1969), от Алексей Николаевич Арбузов - пиесите „Таня (1969) и „Години на странстване“ (1969-1970), „Усилие“ от Никола Русев (1972). Незабравим ще остане неговият изваян образ на маршал Жуков в руската фронтова пиеса „Хора, които съм виждал“ от Сергей Сергеевич Смирнов (1973-1974) и други.
Артистичният талант на Лука Милков е оценен по достойнство - той е носител на орден „Кирил и Методий“.

Още снимки на Лука Милков и за актрисата Маргарита Търкаланова търсете тук

Петър Карапетров - Черновежд – предначинателят на читалище „Виделина“

Петър Карапетров - Черновежд

ГОЛЕМИТЕ ИМЕНА НА ПАНАГЮРИЩЕ

Петър Панталеев Карапетров (1845-1903) е известен и с литературния си псевдоним Черновежд. Той е разностранна културна личност през Възраждането - книжовник, мемоарист, публицист, историк, книгоиздател, народен представител.
Учи в родния си град Панагюрище при известните възрожденски учители Атанас Ненов, Марин Дринов и Нешо Бончев. Изучава добре черковно-славянски, руски и гръцки езици.
На 20 години, през 1865 г., е инициатор за създаване на читалище „Виделина“ - едно от първите в страната, и е избран за негов пръв председател
Ето какво е записал в спомените си Петър Карапетров: „Действително аз съм повдигнал мисълта, за да се основе читалище в Панагюрище - родното ми място. Аз съм предначинателят - обстоятелство, което никой не отказва. Ала справедливостта иска да кажем, че ако нямаше хора, които колко годе да се съгласят с мене и да ми помагат за тая нечута дотогава в Панагюрище работа, нищо не бих могъл да свърша сам…“ - и по-нататък изрежда техните имена: „Кръстьо И. Гешанов, Искрьо Цв. Мачев, Рад Ив. Тухчиев (Клисаря), Иван Ст. Джуджев, Марин Ил. Братков, Филип Ст. Щърбанов, Манчо Ст. Хаджиманчев, Иван Н. Маньов, Тодор Цв. Бояджийски, Димо П. Диманов, Стойчо М. Станчев“. Така бива запален духовният фар на будното Панагюрище - читалище „Виделина“. То в скоро време събира около себе си всички интелигентни и будни граждани, и става център на все по-широка и по-разнородна културно-просветна, обществена и политическа дейност. Едни от първите му членове подготвят и възглавяват Априлското въстание.
Петър Карапетров е щедър дарител - подарява първите книги на читалището, а по-късно и цялата библиотека на своя баща.
През 1858-1877 г. Петър Карапетров работи в Цариград като печатар, книгоиздател и журналист. Поддържа тясна дружба с видни родолюбци, сред които Тодор Икономов, Иларион Макариополски и други. По инициатива на Петър Карапетров и със съдействието на Петко Рачов Славейков е уредено през 1870 г. Акционерно печатарско сдружение „Промишление“, на което Карапетров става председател. То издава и списание „Читалище“ - енциклопедия на нашата възрожденска наука и култура. Неоспорима е заслугата на Карапетров и като редактор на вестник „Ден“, излизал в Цариград (февруари 1875 - юли 1876).
Петър Карапетров е автор на ценни материали по българската история и историята на Панагюрище, сред които се отличава „Кратко описание на панагюрското въстание“ (1893) - един от най-достоверните извори за героичните и трагични дни на Средногорската република от 1876 г. Заслужават още внимание неговите „Материали по описание града Панагюрище и околните му села“(1893), „Кратка история на българската черкова“ (1894), календара „Наръчен денослов за 1875 г.“, а статиите му по политически, юридически и исторически въпроси са публикувани в „Сбирка от статии“(1898). Петър Карапетров е деен сътрудник и на редица други вестници и списания. Избиран е за спомагателен член на Българското книжовно дружество (днес БАН).
Петър Карапетров е почетен член на читалище „Виделина - 1865“ в Панагюрище.
„…На 23 май 1893 г. Петър Карапетров пише от София на читалищното настоятелство: „Както вас, така и мене ме боли сърцето за читалището и за неговото преуспяване. Аз се съгласих да напечатам материалите за историята на Панагюрище и околията на особена книга. Приходите от нея да бъдат в полза на читалището… Аз желая, щото вие, както сте млади и тепърва имате време за книжовна и научна деятелност, да напишете и самата история на многострадално Панагюрище, което и мене е толкова мило, както и вам… Ако съм жив, аз ще бъда честит да видя труда ви и да се радвам, па - ако ме почетете, да взема и участие в него… Моята цел беше да забележа всичко, щото съм чул, видял и чел за Панагюрище до сега, още от детинството си. А пък на сегашните млади панагюрци - оставям да довършат захванатото от мен и то честно, и добросъвестно…“
В друго писмо той пише: „Може да се мамя, но аз се считам за честит, че изпълних длъжността си към мястото, в което съм роден, което ми е много мило. Никаква материална полза не съм очаквал, нито пък очаквам за това, което по длъжност трябваше да сторя. Аз ще съм нравствено възнаграден, ако един ден сегашните хора, или кой знае кои, признаят, че всичко съм вършил без никакви користолюбиви или славолюбиви цели, и че желанието ми е било да се въздигне на първата си слава и на първото си величие сегашното окаяно Панагюрище.“ (Цитатите са от  статията „Основателят на Панагюрското читалище“, публикувана във вестник „Оборище“, брой 24 от 25 декември 1965 г.)

Откъс от книгата "Във вълшебната виделина на театъра. Хрониката на сценичния живот в Панагюрище". Съставители Нина и Иван Радулови. Читалище "Виделина" - Панагюрище, 2015

Love.Panagyurishte / Страница за Панагюрище във Фейсбук

Георги Радомиров - достойният правнук на легендарния Орчо войвода

ГОЛЕМИТЕ ИЗПЪЛНИТЕЛИ НА ПАНАГЮРИЩЕ

Откъс от книгата "Във вълшебната виделина на театъра. Хрониката на сценичния живот в Панагюрище". Съставители Нина и Иван Радулови. Читалище "Виделина" - Панагюрище, 2015

Актьорът Георги Радомиров е роден през 1932 г. Майка му е внучка на Орчо войвода един от най-безстрашните герои от Априлската епопея през 1876 г.
Едва ли има панагюрец, който да не познава актьора Георги Радомиров. Нещо повече, неговите съграждани го знаят като актьора на Панагюрище. Наричат го „Вечният Бенковски“ или „Нашият Бенковски“. Този запомнящ се героичен образ той пресъздава в редицата театрализирани спектакли на открита сцена в Панагюрище, свързани с Априлското въстание и други годишнини.
„Сред най-значимите личности в българската история за мен е Георги Бенковски. Играя ролята му 32 години, познавам до детайли живота и революционната му дейност, характера му. Не мога да не спомена и Орчо войвода, чийто потомък съм.“ - споделя актьорът.
„Въпреки, че е роден в София и живее там 8 години, Георги Радомиров се чувства абсолютен панагюрец и се гордее, че е от воеводски род.
Мелпомена му намига още в ученическите години, когато за пръв път се качва на сцената. Първите му учителки, за които и до сега си спомня с вълнение и признателност, са Велка Юрукова - Деянова и Василка Сугарева.
По-късно за ВИТИЗ го подготвят голямата актриса Райна Манчева и неотразимият Николай Масалитинов. Учи в силния актьорски клас на проф.д-р Кръстьо Мирски и проф. Боян Дановски. Приятели му стават Юри Яковлев, Иван Джамбазов, Петьо Пейков, Петьо Чернев. Тук се среща и с бъдещите комици Никола Анастасов и Татяна Лолова…“
(Из статията „Актьорът Георги Радомиров: „Моят идеал е България!“, от Павлина Вайсилова, в. „Оборище“, бр. 29 от 30 юни 2000 г.)
Неговият дългогодишен и успешен актьорски път започва в Сливенския народен театър с ролята на Шура Ведерников в пиесата „Години на странстване“ от Алексей Николаевич Арбузов. Георги Радомиров сътворява десетки роли на театралните сцени в Стара Загора, Пловдив и Русе.
„Георги Радомиров е актьор на реалистичната психологическа школа, но с чувство на съвременни рефлекси и оптимистична перспектива на образа. Един поглед към първите му актьорски стъпки в Старозагорския и Пловдивския театър, ще ни отведе към Христофоров от „В полите на Витоша“ на Пейо К.Яворов, Владиков от „Хъшове“ на Иван Вазов, Жельо от „Вампир“ на Антон Страшимиров, Иван Шишман от едноименната историческа драма на Камен Зидаров…
В Русенския театър създава най-малко десетина първокласни образи. Те са много различни, дори противоречиви - едно доказателство за широка актьорска палитра.
След силния, драматичен Драган от „Зидари“ на Петко Ю. Тодоров, следва неузнаваемо пародиен Хортензио от „Укротяване на опърничавата“ на Уилям Шекспир.В единия образ - дълбок и тънък психологизъм, в другия - неизчерпаеми и сочни комедийни багри. И ето го в елегантния, интелектуално насочен инженер от „Горещи нощи в Аркадия“ на Драгомир Асенов, с умението му да заема позиция на честен професионалист и патриот.
Между тези образи някак странно стои с древногръцката си тога неговият Клеон от „Херострат да бъде забравен“ на руския драматург Григорий Горин. Тук е не само честен съдия, но и драматичен герой, готов на престъпление в името на справедливостта и хуманизма.
За Васка Пепел от „На дъното“, за Александър от семейството на полицая Коломийцев в „Последните“ - пиеси на Максим Горки, кой би могъл да отрече вярните концепции на актьора, моделирани и от вещата ръка на руския гост-режисьор Аркадий Кац?.За да допълним впечатлението от гъвкавия му натюрел, следва да споменем една от най-хубавите му роли - на инженер Христов от „Краят остава за вас“ на Георги Данаилов.
Бих прибавил още едно обстоятелство, за да обоснова богатата му култура - работата като режисьор-постановчик в Русенския телевизионен център. Само за два сезона Георги Радомиров създава около 25 филма, между които „Безсмъртие“ и „Дългата коса“, отличени с високи фестивални награди.
Наскоро, с пиесата на Яворов „В полите на Витоша“, актьорът направи режисьорски дебют в театър „Сава Огнянов“ - Русе и показа възможностите си и в тази трудна област.
А прибавим ли обществената му и педагогическа дейност в Дома на пионерите в Русе, ще получим още по-пълна представа за една активна и разнообразна личност.
В Русе актьорът създава към общината първия местен кафе-театър с френската пиеса „Дневникът на един мъж“, която играе по-късно в Панагюрище с чаровната Василка Сугарева. Благодарение на Георги Радомиров панагюрци имат възможност да се докоснат до тази камерна форма на театралното изкуство…“
(Из статията „Разностранен и търсещ талант“ от Никола Боздуганов, в. „Оборище“, бр. 26 от 24 юни 1978 г.)
Безспорно най-богат е опитът на Георги Радомиров в драматичен театър „Сава Огнянов“ - Русе. Между театралните хитове е и пиесата „Животът на Молиер“от Михаил Булгаков, както и комедията „Венецианският търговец“ от Уилям Шекспир (в която Радомиров е в ролята на Басанио). Тя е представена и на панагюрска сцена, четем в анонс на вестник „Оборище“, бр. 27 от 3 юли 1971 г. Когато по творчески съображения се премества от Русе в Пловдивския театър, там Георги Радомиров създава моноспектакъла „Греховната любов на Зографа Захарий“ по повестта на Павел Спасов. Актьорът я представя и в Русенката народна опера, а след това повече от 25 години в градове, по села и паланки… Тази постановка игре и на панагюрска сцена през 1973 г. в партньорство с Мая Драгоманска, а също - през 1981 г. в чест на 1300-годишнината от основаването на българската държава.
На 12 октомври 1986 г. в Панагюрище Георги Радомиров създадава „Студия за художествено слово и театър“ при читалище „Виделина“, с главна цел обогатяване естетическата култура на подрастващите. Като ръководител той печели златен медал за режисура на VII Републикански фестивал на художествената самодейност, а участниците в спектакъла - индивидуални златни медали.
През 1996 г., когато се отбелязват 100 години от славната Априлска епопея, Георги Радомиров довежда телевизионен екип в Панагюрище, и в творческо сътрудничество с историка Атанас Атанасов и литератора Дочка Кацарева създават филмите „Градът на бунта“ и „Щастлив съм, умирам спокоен“ (за Павел Бобеков), които са излъчени по БНТ. По негова инициатива е създаден и филма „Човек с главна буква“ (за инж. Делчо Лулчев).
През 2002 г., когато със спектакъл на сцена празнува своя 70-годишен юбилей, за сетен път актьорът изпълнява монолога на цар Иван Шишман от едноименната историческа драма на Камен Зидаров. И въпреки многократното представяне на този трагичен момент от историята на България, всеки път Георги Радомиров успява да „хване за гърлото“ панагюрци, докосва сърцата им с онази неповторима и невероятна магия, наречена театър.
Георги Радомиров поставя и сам участва в рецитали и спектакли по различни поводи. Сред последните му изяви са: през 2007-2008 г. по повод 130 години от обявяването на Руско-турската война 1877-1878 г. - спектакъл, както и възстановката на пл. „Райна Княгиня“  (тропот на конски копита, знамето със заветните думи „Свобода или смърт“, огнените слова на Райна Княгиня); моноспектакъла „За него живота“, посветен на 100 години от рождението на поета Никола Вапцаров (2009 г.); „В началото бе словото“, посветен на 165-та годишнина от рождението на Христо Ботев и 135-та от тази на Пейо Яворов (30 януари 2013 г.) и други…
През 2012 г. актьорът Георги Радомиров чества двоен юбилей: 80-годишен житейски път и 60 години театрален живот, и представя на панагюрска сцена за 120-ти път своята знакова роля в моноспектакъла „Греховната любов на зографа Захарий“.
Дълги години Георги Радомиров е член на Управителния съвет на Съюза на артистите в България. За своята многостранна творческа дейност, професионализъм и всеотдайност, той е отличен с престижни награди: орден „Кирил и Методий“, златна значка от Съюза на артистите (2002 г.) и други. Удостоеният през 2013 г. с приза за цялостно творчество на Панагюрище Георги Радомиров, носи безкрайната си любов към родния град в себе си…
И това не е всичко, защото в сърцето на Георги Радомиров продължава да „гори, гори огънче“…
„В поредицата от събития, с които е отбелязана 100-годишнината от рождението на Никола Йонков Вапцаров, „…кулминацията е моноспектакълът на Георги Радомиров „За него, живота!“. Музикалното оформление е дело на Жана Райнова, а невероятният синхрон между слово и мелодия кара препълнената до пръсване зала да притихне омагьосана…“
(Из статията „Почетохме Вапцаров с изложба и великолепен спектакъл“, в. „Време“, бр. 13 от 31 март - 6 април 2009 г.)
„Достойно по дух и вълнение тържество (юли 2012 г. – б.а.) организират няколко институции в общината по повод рождението на Апостола. Дворът на Лековата къща стана естествен и хармоничен декор…
Поезията, хармонично и интелигентно пречупена през емоцията на актьора Георги Радомиров се слива с гласовете на женския хор под ръководството на Анета Калпакова в точна и обмислена подборка, както и с музикалната подкрепа на Цеца Радивчева - Калпакова и Андрея Манев…“
(Из статията „За Апостола достойно!“, в. „Време“, бр. 28 от 25-31 юли 2012 г.)
„…Спектакълът „В началото бе словото“ е представен на 30 януари 2013 г., посветен на две светли годишнини – 165-та от рождението на Христо Ботев и 135-та от това на пейо К.Яворов.Инициаторите от Градска библиотека „Стоян Дринов“, водещият Стефан Рапонджиев и изпълнителите Георги Радомиров, Юлия Богоева и Андрея Манев, влагат толкова плам в организираната от самите тях постановка, че в залата сякаш пропукват искриците на патриотичния заряд…“
(Из анонс „Достойно есть!“, в.  „Време“, бр. 5 от 6-12 февруари 2013 г.,)
„Живот на сцена! Ето това е Георги Радомиров. 60 години неотлъчно. Серия месеци, дни, театрални сезони. И още грим, сценичен костюм, сценичен стрес, нови думи, нова публика. Всеки път отначало. Като в перпетуум мобиле, каквото няма изобретено в науката, но може да го направи човек, отдаден на нещо красиво. А то, красивото е в живота,претворен на сцената.
Колко ли вълнения, страхове, трепети, колебания, съмнения, дори може би отчаяние. И после радост, светлини и овации. И отначало текст, репетиции, студени сцени, топла публика…
При такива вълнения човек често се изхабява, уморява, става безразличен. Не и Радомиров. За него и в утрото да го чуеш, и вечерта - пълноценният разговор е за същото - сцената, театъра, героите, авторите. Георги Радомиров е такъв събеседник: скучен за някого - защото не търпи дълги разговори за цени и пари, плашещ за другиго - защото може да цитира текст, научен преди 50 години, респектиращ - защото 60 години е устоял под прожекторите, без да се изтощи. Но за истинските ценители е истински забавен - защото може да разказва свои, а не измислени спомени, и го прави, без да досажда с дълги исторически отклонения, интересен - защото може да те коригира в смутения ти спомен за актьор от преди 70 години, приятен - защото те кара да забравиш за час житейската суета, мъдър - защото те кара да мислиш за „високите неща“.
Честит юбилей, Жоро! Да си жив и здрав! Нека имаме късмет да празнуваме с теб още юбилеи и неюбилеи, и просто празнични дни, защото подозирам, че с теб всеки ден ще е по мъничко поне празничен!”
(Из статията „Георги Радомиров с двоен юбилей“ от Веселина Велчева, в. „Време“, бр. 38 от 24-30 октомври 2012 г.)

Читалище "Виделина" - нашата възрожденска, организирана, жизнена енергия

Читалище "Виделина" през 1929 г., после през 1959-та и през 2009-та

                                 Че идеалът ни е днес да оцелем -
                                 наследници на славен летопис!
                                 Кого ли днес могло би да възпеем -
                                 борци, крадци - безкраен низ...
                                      Красимира Василева, из "Най-българското време"

Панагюрище нямаше да е това, което е днес, ако през 1863-та жаждата за просвета не довежда до основаване на култулно-просветен кръжок за четене и беседване, който две години по-късно става причина за основаването и на първото ни читалище "Виделина". На стария печат на читалището, в средата, е издълбана тая година, която се счита като начало на читалищния живот тук.
И ето, че през 1865-та двадесетгодишният тогава панагюрец Петър Карапетров - по това време печатар в Цариград, известен книжовник и публицист преди и след Освобождението, написва и приготвя Устава на бъдещото панагюрско читалище. На 27 юли 1865 год. след подписване на този важен документ се съставя и първото читалищно настоятелство - под неговото първо председателство. В настоятелството влизат като членове Филип Щърбанов – подпредседател, Кръстьо Гешанов – ковчежник, Искрьо Мачев – писар, Иван Джуджев – негов помощник, Рад Иванов – книжар (библиотекар), Иван Маньов – негов помощник. Всички те се провъзгласяват за членове-основатели. В свое „Писмо до българските читалища“ от 7 август 1869 г., друг именит панагюрец - проф. Марин Дринов, говори за ролята и предназначението на тези първооснователи. Според него те са "средоточията на най-просветените и деятелни за напредъка на народността ни български сили". А както знаем от историята, именно тези сили стават и подбудители, и ръководители на Априлското въстание, избухнало в IV-ти революционен окръг с център Панагюрище през 1876 г.

Петър Карапетров - Черновежд, снимка от 80-те г. на ХIХ век

Самият Крапетров в писмо, изпратено години по-късно до читалищното настоятелство, разкрива още интересни подробности:
"Не трябваше само пари, ами трябваше по-преди да се съберат, да се сдушат няколко души и да станат единомисленици относително намислената работа, па тогава да се захване предприемането й. А такива не можеха да бъдат други, освен мои връстници или малко по-стари или по-млади от мене. Тия развити и свестни момци, цветът на някогашното във всяко отношение хубаво, благато и честито Панагюрище, на които се дължи признателност и благодарност, бяха: Кръстьо И. Гешанов, Искрьо Цв. Мачев, Рад Ив. Тухчиев (Клисаря), Иван Стоянов Джуджев, Марин Ил. Братков, Филип Ст. Щърбанов, Манчо Ст. Хаджиманчов, Иван Н. Маньов, Тодор Цв. Бояджийски, Димо П. Диманов, Станчо Маринов Станчеев... Това беше на 27 юли (9 август по нов стил) 1865 г., когато се слави паметта на светите седмочисленици: Кирил и Методий, Климент, Наум, Горазд, Сава и Ангеларий. Постановихме тоя ден да е празникът на читалището. Съставихме и протокол за това и се подписахме..."

Нешо Бончев

През 1869 г. от Русия в родното Панагюрище за кратко се завръща и Нешо Бончев - първият български литературен критик, до тогава студент там. Идването му е за около месец, но през това време той дарява 1000 златни рубли на общината, с които да се подсигури нова сграда на класното училище. С тях е закупено кафенето на Ненчо Златаров - една обширна за времето си сграда, намираща се в центъра на града на десния бряг на река Луда Яна. Сградата се отдава под наем и приходите са в полза за училищата, като ежегодно се вписват в техните бюджети, поради което тя е известна и като "Училищното кафене". След Освобождението, в един доста дълъг период, това е мястото, където се извършва и същинската читалищна дейност. Затова сградата по-късно става известна и като Бончевото читалище.
През 1928 г. тъкмо тази читалищна сграда, построена с дарението на Нешо Бончев, е продадена от общината на американската компания за производство на килими в града с управител Бедросян. По-късно е разрушена и на нейно място е издигната голяма двуетажна производствена сграда. Постъпилите средства отиват за строителството на новия Театър-паметник-музей - днешната сграда на читалище "Виделина", за това вече е било взето предварително решение.
В края на декември 1929 г., макар и не напълно завършена, сградата е открита с постановката на читалищната театрална трупа на „Иванко - убиецът на Асеня“ от Васил Друмев.
В нопостроената сграда през 1929 г. Димитър Цоцорков монтира и първата киномашина в Панагюрище - така започват и първите кинопрожекции тук.

Христо Докузанов със семейството си в началото на 40-те г. на ХХ век

Средствата за строителството на новото читалище са от заеми, помощи от частни лица и учреждения и от разиграването на всенародна лотария. Големи са заслугите на Иван Бобеков - председател на Окръжната постоянна комисия, на министъра от Панагюрище Стоян Костурков - по предложение на когото Народното събрание отпуска за целта един милион тогавашни лева, и на Христо Докузанов - дарил 400 хиляди лева за измазване на сградата през 1942 г. Окончателно строителните работи по нея са завършени през 1944 г. А Панагюрище се сдобива не само с постоянен културен институт, но и с една от архитектурните си перли, която и до ден днешен е на централно място на големия градски площад "20 април".
Ето как още в своето начало читалище "Виделина" се е преврнало в еманация на възрожденската, на организираната, жизнена енергия на будните панагюрци. Ако ще ни има в бъдещето, то "Виделина" трябва да остане такава завинаги.

__________________

Логото LOVE.PANAGYURISHTE е върху всички кадри, защото те са част от проекта LOVE.PANAGYURISHTE / СТРАНИЦА ЗА ПАНАГЮРИЩЕ, който се развива във Фейсбук и цели да популяризира сред неговите потребители чрез споделяне на изображения историята на Панагюрище, културата му, туристическите възможности, интересните места и хора с техните истории, забележителностите, различните събития и активности, които се случват в града и пр.

Стоян Радулов

Недьо Горинов - на Средната гора високият връх

Недьо Горинов

ГОЛЕМИТЕ ИМЕНА НА ПАНАГЮРИЩЕ

Недьо Иванов Горинов (1882-1964) е син на един от най-самоотвержените участници в битката за Панагюрище през 1876 г. - десетникът от Априлското въстание Иван Горинов.
Завършва „Славянска филология“ в Софийския университет през 1904 г. Работи като учител в различни градове на Южна България, а от 1910 г. над двадесет години - в родното Панагюрище до 1932 г., когато се премества в София. След 1944 г. отново за пет години е учител в Панагюрище.
Председател е на читалище „Виделина - 1865“ в периода 1911-1913 г.
Недьо Горинов е личност, отдадена на своята любов - поезията, литературата, историята. Той е инициатор и пръв главен редактор на читалищния вестник „Панагюрски глас“, издаван в периода 3 май 1927 г. - 10 април 1948 г. Заедно с Панчо Шопов е един от активните софийски сътрудници на вестник „Оборище“, възстановен през 1937 г. (излизат само седем броя - продължение на читалищния вестник под същото име от 1903 г., издаван от панагюреца Стоян Власаков).
През 1951 г. Недьо Горинов основава и става пръв председател на литературния кръжок към читалище „Виделина - 1865“. Бил е уредник на къщата-музей „Райна Княгиня“. Той е сред основоположниците на комитета „Бележити панагюрци и Панагюрско“ и един от постоянните негови ръководители.
Недьо Горинов е автор на книгите „Проф. Марин Дринов – животопис, научна и обществена дейност“ (първата биография на бележития панагюрец), „Отражение на Априлското въстание в чуждата поезия“, „Азбучен правописен речник на българския език“. Съставител и редактор е на: „Стоян Дринов. Съчинения. Стихотворения за деца“, „Нешо Бончев. 1839-1939. Животопис и преценка на дейността“, „Нешо Бончев. Съчинения“. Преводач е от немски език и публикува цикъла стихове „Северно море“ от Хайнрих Хайне.
Недьо Горинов написва текста на песента „Над Средната гора високи връх Бунай“ по музика на Петър Спиридонов - една от най-популярните маршови песни на Панагюрище, както и стиховете на химна на гимназия „Нешо Бончев“ по музика на Делчо Радивчев.

Откъс от книгата "Във вълшебната виделина на театъра. Хрониката на сценичния живот в Панагюрище". Съставители Нина и Иван Радулови. Читалище "Виделина" - Панагюрище, 2015

Бунай

На Средната гора
високий връх Бунай
при слънчеви зари
като рубин сияй.
С открито чело
е той любимец наш,
отвред покрит с красив букаш.
Средногорски звуци долитат,
носят се навред по наший край.
Дружно нашите мисли отлитат
към гордия Бунай.
Там на високий връх,
обвит с чаровен плащ,
дружна песен в хор оглася
хоризонта наш.

Автор Недьо Горинов

Стихотворението е включено в юбилейния алманах "Времето е в нас", издание на Литературен клуб "Видалина" към едноименното читалище в Панагюрище, 2017 г., отпечатвано е и във в. "Оборище"

Василий Чолаков - непримиримият панагюрец

ГОЛЕМИТЕ ИМЕНА НА ПАНАГЮРИЩЕ

Василий Динчов Чолаков (1828-1885) е изтъкнат книжовник, един от първите български фолклористи и етнографи, библиограф, просветител, непримирим борец за чистотата на православната вяра. Родом е от Панагюрище.
През 1859 г. за пръв път от съществуването на Рилския манастир той съставя „Каталог на запазените ръкописни книги“. Името на Василий Чолаков се свързва с откриването през 1870 г. на „Пирдопския апостол“ - ценен ръкописен паметник, писан на пергамент през ХІІІ-ХІV век, част от фонда на църковната библиотека в Пирдоп.
Събира и записва народни песни, обичаи и умотворения. Предава на Константин Миладинов сто песни от източните части на България, поместени в сборника „Български народни песни“ (1861) на братя Димитър и Константин Миладинови.
През 1865 г. Василий Чолаков е сред инициаторите за създаване на читалище „Виделина“ в Панагюрище. А също така и един от първите сказчици в него, получили голяма популярност сред младите хора. Като учител допринася съществено за развитието на учебното дело в Панагюрище.
Той е автор на брошурата “Описание на село Панагюрище“,  издание на Панагюрското читалище, излязло от печат през 1866 г. в Цариград. Публикува редица статии и в периодичния печат.

С помощта на своя съгражданин Сава Радулов през 1872 г. обнародва в Болград своя капитален труд „Българский народен сборник“ - ценен принос в българската възрожденска фолклористика. 
Василий Чолаков е почетен член на читалище „Виделина - 1865“ в Панагюрище.

Откъс от книгата "Във вълшебната виделина на театъра. Хрониката на сценичния живот в Панагюрище". Съставители Нина и Иван Радулови. Читалище "Виделина" - Панагюрище, 2015

Атанас Захариев - полиглотът просветител

Атанас Захариев

ГОЛЕМИТЕ ИМЕНА НА ПАНАГЮРИЩЕ

Атанас Иванов Захариев (1897-1992) е родом от Панагюрище. След завършване на прогимназия през 1912 г. постъпва в Софийската духовна семинария. Преводач е във военнопленнически лагери по време на Първата световна война, след което едновременно работи и продължава да се образова - следва славянска филология, а по-късно завършва Пловдивския учителски институт. От 1922 г. е учител в Панагюрската прогимназия, а след спечелен конкурс е директор на средищната прогимназия в периода 1929-1940 г. Преподавател е и в гимназията. Атанас Захариев е с принос в развитието на театралната, музикалната и музейната дейности.
Избиран е за председател на читалище „Виделина“ в периода 1936-1938 г.
Активен участник е в Учителското дружество, във Въздържателното дружество, в кооперативното движение, в комитета за изграждане на Театър-паметник-музей „20 април 1876 г.“, сътрудничи на читалищните вестници „Панагюрски глас“ и „Оборище“. Член е на настоятелството на Панагюрските летни детски колонии. Съдейства в подготовката на „Немско-български речник“ от Захари Футеков, „Българска етнография“ на Христо Вакарелски, „Местните имена в Панагюрско“ от Йордан Заимов и други. Автор е на монографии като „Диалектът в Панагюрския край“ и други, които се намират в Българска академия на науките (БАН). Подготвил е за печат ценната и съдържателна книга „Спомени за Панагюрище“ (1978).
Атанас Захариев е полиглот - ползва говоримо и писмено немски, френски, италиански, руски, гръцки и сърбохърватски, добър познавач е на латински и на старогръцки език.

Откъс от книгата "Във вълшебната виделина на театъра. Хрониката на сценичния живот в Панагюрище". Съставители Нина и Иван Радулови. Читалище "Виделина" - Панагюрище, 2015

Ана Ракова - панагюрският лиричен сопран

Ана Ракова

ГОЛЕМИТЕ ИЗПЪЛНИТЕЛИ НА ПАНАГЮРИЩЕ

Откъс от книгата "Във вълшебната виделина на театъра. Хрониката на сценичния живот в Панагюрище". Съставители Нина и Иван Радулови. Читалище "Виделина" - Панагюрище, 2015

Нейното име е добре познато на панагюрци, но и не само на тях…
Ана Цвяткова Ракова е родена през 1936 г. Завършва с отличие СПУ „Нешо Бончев“ - Панагюрище, а след това - специалност „Музикална педагогика“ във Висшия музикално-педагогически институт - Пловдив. Дългогодишен преподавател по пеене и музика в панагюрската гимназия „Нешо Бончев“, където ръководи ученически духов оркестър и средношколски хор. Неизменна солистка на ансамбъл „Ралчо Сапунджиев“. С неподражаемия си лиричен сопран винаги предизвиква възторг у публиката.
Ана Ракова изпълнява главна роля в грузинската жизнерадостна оперета „Кето и Коте“ от Виктор Исидорович Долидзе, издържала 14 представления в сезон 1957-1958, пожънала завиден успех и масово посетена от панагюрското гражданство; играе Добрата фея в детската оперета „Приказен сън“ от Илия Илиев (1956); блясва певчевска й дарба в класическата унгарска оперета „Царицата на Чардаша“ от Имре Калман, играна многократно два сезона (1963-1965) и при голям успех.
Ана Ракова е автор на книгата „Музикални традиции на град Панагюрище. Летописи“ (2005).
Нейният певчески и артистичен талант получава държавно признание - тя е носител на орден „Кирил и Методий“ - сребърен и златен, юбилеен медал „100 години от Освобождението на България от османско робство“, златна и сребърна значка „Отличник за читалищна дейност“ на Комитета за изкуство и култура, златен и сребърен медал „За заслуги към Панагюрище“.
„…Когато Анка постъпва в „Камбанчето“ (дн. Техникум по лека промишленост „Райна Княгиня“), учителят по музика Атанас Сугарев я привлича към хора и се занизват училищни тържества, нито едно от които не минава без нейно участие. По-късно талантливата певица се записва в четиригласния смесен хор на гимназията с ръководител Ана Главчева. В началото на 50-те години солово изпълнение на Анка Ракова - руската песен „Дубинушка“, й донася индивидуално отличие на фестивал на ученическите хорове.
…Когато завършва гимназия, тя започва работа в рисувалния отдел на промкомбинат „Текстил“. Тогава заедно с Радка Ценова създават модела на най-големия персийски килим, тъкан в Панагюрище. Близо два месеца 25 жени на трисменен работен режим тъкат за резиденцията на индонезийския президент Сукано килим с големина 121 кв. метра. Поради липса на подходящо за размерите му помещение, килимът е изпран на площада пред църквата „Св. Георги“ (б.а. днешния пл.„Райна Княгиня“).Съвсем в духа на времето и комбинатът си има смесен хор. С него Анка Ракова участва в различни фестивали на художествената самодейност.
Звездният миг за талантливата певица настъпва, когато през 1955 г. нейната колежка Гина Богоева (б.а. солистка на ансамбъла) я завежда при Делчо Радивчев - диригент на известния читалищен ансамбъл „Ралчо Сапунджиев“. Освен че получава нотна грамотност и се научава да работи с щимове, тук Анка Ракова започва своята активна солова кариера. Завладяващият й глас - специфично висок лиричен сопран, който без усилия взима си-бемол на втора октава, печели възхищението на самодейци и зрители.
… Панагюрци завинаги ще помнят нейните прекрасни дуети с Никола Скачков, Делчо Карайлев и Лука Милков, както и с Тотка Радивчева, Гина Илчева, Лиляна Коларова и Мария Хантова.
Като в свои води се чувства Анка Ракова, когато участва в читалищните музикално-сценични постановки на „Царицата на Чардаша“ от Имре Калман, „Кето и коте“ от Виктор Долидзе…
…Анка Ракова споделя: „Птичето веднъж каца на рамото.“ И с малко тъга си спомня как дошлият по покана на Делчо Радивчев проф. Драгия Тумангелов, след като чул възможностите на гласа й, казал: „Момиче, златна мина имаш в гърлото си.“ Предложението му за две години да направи от нея оперна певица, която да обикаля света. Анка не приема заради възрастните си родители. Остава сред самодейците в Панагюрище…
Завършва с отличие Висшия музикално-педагогически институт в Пловдив, спечелила възхищението на държавната изпитна комисия с председател Райна Кошерска, с прекрасното изпълнение на „Ария към месеца“ от Дворжак. И водена от огромната си любов към музиката и от вродената си нагласа - себеотрицание в името на другите, Анка Ракова 18 години е учителка в СОУ „Нешо Бончев“. Ръководеният от нея хор и оркестър получават различни отличия. Преди да се пенсионира, учениците посрещат любимата си учителка с огромния  надпис: „Не искаме другарката Ракова да си отива в къщи!“
Богата е сбирката от награди: орден „Кирил и Методий“ - сребърен и златен, сребърни и златни значки от Върховния читалищен съвет, почетен знак на Панагюрище за лични постижения в художествената самодейност, участие в ансамбъл „Ралчо Сапунджиев“ и училищна работа…“ (Из статията „Анка Ракова: „Имам още желание да пея!“от Мариана Динова, в. „Оборище“, бр. 32 от 28 юли 2000 г.)

Лука Зумпалов - юрист по образование, музикант по душа

Лука Зумпалов

ГОЛЕМИТЕ ИМЕНА НА ПАНАГЮРИЩЕ

Лука Георгиев Зумпалов (1893-1980) е пионер на музикално-сценичното изкуство в Панагюрище и изявен културен деятел от началото на 20-те години на XX век до 1948 г. Участва като доброволец в Първата световна война, след която през 1920 г. завършва специалност правни и държавни науки в Софийския университет. Работи като адвокат, след което е назначен от Самуел Читджиян за управител на новооткритото от американски предприемачи предприятие за персийски килими в Панагюрище. След 1939 г. сам става индустриалец.
Лука Зумпалов заема достойно място в историята на Панагюрище, развивайки широка културна, обществена и издателска дейност.
Четири пъти е избиран за председател на читалище „Виделина - 1865“(1923-1925, 1928, 1934, 1939-1940 г.). Ръководител е на градския струнен оркестър, постановчик и диригент на оперети, редактор на вестниците „Панагюрски глас“ и „Оборище“, издател и редактор на вестник „Панагюрски вести“.
Като диригент на оркестъра при Градското музикално дружество „Средногорски звуци“ заедно с ученици от прогимназията и Педагогическото училище той поставя през 1927 г. първата музикално-сценична творба в Панагюрище - приказната оперета „Снежанка“.
По негово предложение през 1928 г. се поема инициативата за изграждане на театър-паметник, читалище-музей „20 април 1876 г.“, след което участва най-активно по нейното осъществяване.
Следват забележителни изяви в десетилетието 1930-1939 г., на които Лука Зумпалов е диригент или ръководител, сред които: оперетата „Вълшебният кладенец“ и „Скитникът циганин“, приспособена за местните сценични и музикални условия от него, която се радва на неимоверен успех през 1931 г.;  оперетата „Соня“ (1932); украинската оперета „Наталка-Полтавка“ (1939) по музика на Микола Лисенко и постаовяна няколко пъти - тя е изключително постижение на местните самодейци.
Представените оперети „Илка“(1935) и „Янош Хусарят“(1944, 1948) са по негова музика, а либретата им са дело на Дойчо Бучаклиев, разработени по разкази от руски автори.
Хубавото е, че Лука Зумпалов има своите достойни наследници. Неговият син Евгени Зумпалов (1927-2004) е преподавател от 1956 г. в Детската музикална школа, а по-късно неин директор до 1988 г., когато се пенсионира. В знак на признателност, тя носи неговото име. Внучката на Лука Зумпалов - Веселина Зумпалова-Ралчева - е завършила музикална консерватория, и също е талантлив музикант и диригент, изявен културен деятел и общественик. Избрана е за председател на Общинския съвет в Панагюрище (2011-2014).
Лука Зумпалов е почетен член на читалище „Виделина - 1865“ в Панагюрище.

Откъс от книгата "Във вълшебната виделина на театъра. Хрониката на сценичния живот в Панагюрище". Съставители Нина и Иван Радулови. Читалище "Виделина" - Панагюрище, 2015

С дух на възрожденец и апостол или Атанас Сугарев - Учителят

Атанас Сугарев

ГОЛЕМИТЕ ИМЕНА НА ПАНАГЮРИЩЕ

Атанас Димитров Сугарев (1898-1987) e родом от Панагюрище. Той е безкористен и всеотдаен краевед, историограф, журналист, музикант, общественик. Този скромен родолюбец – „Учителят”, както го наричат неговите съграждани, ученици и многобройни почитатели, отдава повече от 60 години за обществено-полезна дейност. Малцина са призваните за това. Атанас Сугарев е активен учител, просветител, възпитател, читалищен деец, публицист-документалист, сътрудник и редактор на вестник „Оборище”,  изтъкнат хоров диригент.
Запленен от магията на музиката, след Педагогическото училище в Панагюрище, преминава тригодишен курс в Музикалната академия в София в класа на известния български композитор и музикален педагог Добри Христов.
През1920 г. Атанас Сугарев поема ръководството на основания от Борис Костурков предната година четиригласен смесен хор, а от 1926 г. е ръководител на музикалното дружество „Средногорски звуци“.
Заедно с Лука Зумпалов и местни сили поставя на Панагюрска сцена популярни руски и унгарски оперети, като „Наталка-Полтавка“, „Янош Хусарят“ и др.
При учредяването на Околийския читалищен съюз през май 1942 г. за негов председател е избран тъкмо Атанас Сугарев, който през 1943 г. на панагюрска сцена организира концерт с участието на голямата оперна прима Елена Николай. И след 1944 г. ръководството на съюза е поверено на него.
Атанас Сугарев е родоначалник на музейното дело в Панагюрище. В статия, публикувана във вестник „Оборище“ през януари 1970 г., родолюбивият панагюрец споделя за раждането и реализацията на идеята за създаване на Панагюрския музей: „В редакционна статия на 1 октомври 1940 г. под заглавие “Музеят ще бъде открит”, в. “Оборище” откри кампанията за събиране на старинни предмети, оръжия, етнографски материали и други… На 3 май 1943 г. - денят на Априлското въстание, след общонародното тържество на площад „Георги Бенковски”, музеят “20 април 1876 г.” е открит за хилядите посетители.“ Впоследствие читалищният музей е основата за успешното развитие на музейно дело в Панагюрище.

Атанас Сугарев е известен като автор на редица ценни студии, монографии и отделни статии, които са важна част от духовното наследство на Панагюрище, сред които: „Левски в Панагюрище и Панагюрския край“, „Съединението на княжество България и ролята на Панагюрище“, „Кърджалийските нападения над Панагюрище“, биографиите на Деян Белишки - главният шивач на Априлското въстание, на Поликарп Чуклев – духовникът революционер и сподвижник на Левски и други.
Особено ценни са статията на Атанас Сугарев „Ролята на читалище „Виделина“ в обществения и културен живот на Панагюрище“ (1956), както и книгата „Виделина“ - огнище на българщината и средоточие на будната мисъл. Сто години народно читалище „Виделина“ - Панагюрище. 1865-1965“, издадена в съавторство със Златко Попзлатев през юбилейната 1965 г.
На 12  юни 2014 г. пред панагюрска публика е представен сборник с негови краеведчески изследвания за историята и фолклора на средногорския град „Из близкото и далечно минало на Панагюрище“. Той е на база съхранен богат архив от над 1000 страници, предаден на Историческия музей в Панагюрище, БАН и Народна библиотека „Св.св. Кирил и Методий“. Подборът на материалите - ценни студии, монографии и отделни статии, които да бъдат включени в книгата, е отнел около 30 години - работата започнала още през 1984 г. от синовете му Николай и Димитър Сугареви.
За заслугите си към Панагюрище, Атанас Сугарев получава голямо обществено признание от своите съграждани, както и от изтъкнати наши учени, литератори и общественици, като акад. Иван Дуйчев, проф. Ефрем Карамфилов, проф.Стоян Джуджев, Мерсия Магдермот, Симеон Радев и пр.
Носител е на много отличия, но по-значимите са златна значка „Отличие за културна дейност“, златна значка „Отличие за читалищна дейност“, сребърен орден „Кирил и Методий“, златен почетен знак на общината „За заслуга към Панагюрище“ - първа степен (1978), почетни грамоти и други.

Нина и Иван Радулови,
из книгата "Във вълшебната виделина на театъра. Хроника на сценичния живот в Панагюрище"

Да популяризираме Панагюрище сред чужденците

Дойчо Бучаклиев - заслужилият почит и уважение театрал

Откъс от книгата "Във вълшебната виделина на театъра. Хроника на сценичния живот в Панагюрище" (Дял ІІ. "Ореоли от виделина".)

Дойчо Стефанов Бучаклиев (1888-1964) е с изключителен 50-годишен принос в развитието на театралното изкуство в Панагюрище. Следвайки ученическата си мечта, през 1910 г. се включва в състава на „Общодостъпен театър“ - Видин, създаден от Петко Атанасов, който е учил актьорско майсторство в Московския художествен театър. С приложение на идеите за жизнена правдивост на К .С. Станиславски и В. И. Немирович - Данченко, са пресъздадени запомнящи се образи на сцената. През 1911-1913 г. Бучаклиев е в трупата на Народния театър, когато там е драматург Пейо К.Яворов.
 По здравословни причини след това Дойчо се завръща в родното Панагюрище. В периода 1913-1915 г. изпълнява главните роли в пиесите „Лес“ и „Доходно място“ от Александър Н. Островски, „Живият труп“ от Лев Н. Толстой, „Ревизор“ от Николай В. Гогол, „Сватбата на Кречински“ от Александър Сухово-Кобилин, „Народен враг“ от Хенрик Ибсен и други.
През 1919-1920 г. е избран за председател на читалище „Виделина“. Като ръководител, режисьор и актьор той съживява театралния живот в Панагюрище след Балканската, Междусъюзническата и Първата световна войни.
Автор е на либретата на оперетите „Илка“ и „Янош Хусарят“, разработени по разкази от руски автори, музиката към които е дело на  друг панагюрец - Лука Зумпалов.
Дойчо Бучаклиев е деен общественик в града - избиран е за общински съветник, през 1929 г. представя Панагюрище при откриване паметника на Панайот Волов в Шумен и други.
В периода 1931-1934 г., като инспектор в Народния театър в София, има заслуги за гостуването в постановки на читалищния театър в Панагюрище на именити български актьори, сред които Кръстьо Сарафов, Пенка и Матей Икономови.
Дойчо Бучаклиев има публикации в централния и в местния периодичен печат.

Неговата студия „Театралното дело в Панагюрище“, включена в том ІІ на сборника „Панагюрище и Панагюрско в миналото“, издаден през 1956 г., е най-добрата творба, посветена на панагюрското театрално дело през онзи период.

Повече за сборника можете да прочетете тук.

Откъс от книгата можете да видите тук.

Съставители на книгата са Нина и Иван Радулови 

Официално представяне на сборника в салона на Читалище "Виделина" в Панагюрище: 28 септември 2015 г., 18:00 часа

Първото "театро" в Панагюрище предхожда с десетилетие първото представление в София

Панагюрище - "Кладенчето", сн. Изд. "Р. Белопитов и син"

Годината е 1870-та и за културната хроника на Панагюрище е паметна с това, че тогава в средногорското градче е изнесено първото театрално представление. И тук, както няколко години по-рано в Свищов, това е пиесата „Многострадална Геновева“. 
Тази първа постановка е дело на ентусиазирани самодейци, начело с Павел Бобеков и Атанас Шопов, чието завръщане от Цариград отбелязва творчески и културен подем в града.

Атанас Шопов и Павел Бобеков - първите театрали в Панагюрище

За това паметно събитие от 1870 г. ни е оставил впечатляващо описание летописецът Георги Панчов Алойдов, който е автор на статията „Зараждане на панагюрския театър“, публикувана във вестник „Панагюрски глас“, брой 67 от 14 август 1928 г.: „Дадена е пиесата „Многострадална Геновева. Това като да беше голямо събитие. Следните дни за нищо друго не се приказва толкова, колкото за „Геновева“. Тая пиеса в продължение на един месец е дадена десетина пъти. Необикновен наплив: по-интелигентните, и изобщо младите, бързаха да видят това чудо „Геновева“. За представленията училищното настоятелство отстъпва западното отделение на малкото училище (бившото училище „Д-р Лонг“ – б.р.). То е предостатъчен театрален салон за онова време. Столове няма - такива са училищните чинове. Да видим сцената. Мила идилия е тя - завеси, кулиси, ограда, всичко с типични шарени панагюрски черги. След всяко представление тя се разтуря, налагат го училищните занятия, а театърът е свенлив гост на училището. Обаче, щом трябва сцената, тя много лесно се сглобява и натъкмява. „- Ще идем на „Геновева“, казват, ама ще гледаме „Михаил Мишкоед“. Ходили на „Геновева“, но гледали „Зла жена“ или „Изгубена Станка“. Както виждате, „Геновева“се е изметнала на нарицателно. А по-простичките казват: „Геновева“-  думата театър е съвсем малко позната. Знаят я по-интелигентните, но и те рядко я употребяват, служат си с думата „представление“…

За първите стъпки на театъра в Панагюрище пише и Атанас Сугарев в статията „Театрален дебют“, публикувана във вестник „Оборище“, брой 1 от 1 януари 1983 г.. С нея той отговаря на читателска молба за първите театрални представления и артисти: „1870 година ще остане паметна за панагюрската история. През лятото двамата цариградски студенти Павел Бобеков и Атанас Шопов изнасят с необикновено голям успех първото в града ни театрално представление „Многострадална Геновева“. Не знаем как се е чувствал Бобеков в главната женска роля, но на панагюрци така много се харесало „театрото“, че с нетърпение очаквали следващата драма или комедия. Театралните спектакли постепенно станали една духовна и естетическа потребност…“

Любопитното е, че постановките в Панагюрище изпреварват тези в София с цяло десетилетие. За това разбираме от Константин Иречек, който в типичния си стил разказва и за „сакатлъците“ при тия първи столични представления в книгата си „Пътувания по България“:
„Постоянен театър в София няма, ала от време на време се дават представления от любители с благотворителна цел. Най-много се славеха сполучливите представления на руските комедии във Военния клуб, които се даваха от руските офицери и техните дами. Първото българско представление в София се даде в началото на 1880 г. в една гостилница, то беше Шилеровите „Разбойници“. После се дадоха през зимата на 1881-1882 г. в сградата на Народното събрание пред множество публика няколко български драми, но изпълнението им, а понякога и по съдържание доста примитивни. Обаче тези представления принесоха само вреда на дървената сграда на Народното събрание; веднъж подир излизането на публиката тя от един път се запали и вътре в един час стана прах и пепел.“ (Изд. Наука и изкуство, София. 1974, стр. 109)

© Нина и Иван Радулови,
из книгата "Във вълшебната виделина на театъра. Хроника на сценичния живот в Панагюрище", Изд. Читалище "Виделина", печат ИК "Оборище" - Панагюрище, 2015 г.

Театър, страст моя: "От много любов" като история

Маргарита Търкаланова и Лука Карайлев

Пътуваме назад към най-силните години на театъра в Панагюрище с част от архивите, събрани от Иван Радулов, баща ми, за неговата книга, посветена на златните години на това изкуство в родното градче.
„От много любов” е една от най-успешните постановки на театралната трупа в града, която буквално пали залата на Читалище „Виделина” през сезон 1967-1968 г. По онова време към театъра в малкия град се е подхождало така, че да не отстъпва на нито един голям спектакъл в столицата. Спазва се целият творчески път по изграждането на една постановка, издават се брошури, правят се професионални снимки с фотографа на Народния театър.

Факсимилета на откъси от брошурата към постановката "От много любов"

 „Първият ми опит да напиша драма беше тъкмо пиесата „От много любов”, пише авторът й Климент Цачев.  - Написах я от инат – исках да докажа на един режисьор, че сюжетът на повестта ми „Отплата” става за драматично произведение. Повестта не написах, но излезе драмата. Тя бе приета неочаквано за мен доста прилично от зрителите, а след това поставяна и в няколко други страни.”
През 60-те Климент Цачев е около 40-годишен, обещаващ и поставян автор. Работи като редактор в Радио София, във в. „Народна младеж“, във в. „Литературен фронт“, в. „Труд“, сп. „Наша родина“, в. „Народна култура“. Завежда отдел „Белетристика“ в сп. „Пламък“ (от 1975 година). През 1955 година работи в Румъния. Специален кореспондент на в. „Народна младеж“ и в. „Литературен фронт“ в Русе. Драматург на Плевенския театър (1963) и на Театър „София“ (1969-1970). Член на СБП. Автор на десетина поетични книги и на драмите „От много любов“ (1958), „Горчив залък“ (1960), „Завръщане на земята“ (1963), „Последният от отряда“ (1965), „За любовта“ (1966), „Момчетата станаха мъже“ (1966), „Наследството на бащите“ (1967), „Августовско безверие“ (1968), „Благословен живот“ (1971) и пр.
Режисьорът Лука Карайлев се спира на „От много любов” не случайно. 
„Далече от претенциите да бъде съвършена, пиесата на Климент Цачев притежава редица художествени качества, които ни дадоха основание да я включим в нашия репертоар.  „От много любов” поставя един съществен въпрос, който вълнува всички ни и който е в центъра на нашето съвремие – какви трябва да бъдем, към какво да се стремим, какви идеали ни вълнуват, за кого живеем и работим.”
Това пише Луката в брошурата към спектакъла в Панагюрище. В него един от най-обичаните местни актьори Лука Милков пресъздава образа на Боян Караджов, Елена Толева е Ана Караджова, а режисьорът Лука Карайлев влиза в ролята на техния син Владимир. Обичаната от публиката Маргарита Търкаланова пък е в ролята на дъщерята на Караджови - Юлия. Райна Чоролеева играе Катина, Йорданка Ангелова изпълнява ролята на нейната дъщеря – Люба, а Васил Славов – внукът на Юлия – Петър. Художник-проектант на пиесата на читалището в Панагюрище е Богоя Сапунджиев.

Стоян Радулов,
снимки от архива на Маргарита Търкаланова и Иван Радулов
Статията "Театър, страст моя: Звездата на Маргарита" четете тук 

LOVE.PANAGYURISTE

This page is to promote the town Panagiurishte in Bulgaria, Europe. It is a town with a rich and ancient history, unique culture and hospitable people. See it and love it.