Навремето поддържах рубриката "Панагюрци отвъд междата" в панагюрския в. "Време". В седмицата, когато трябваше да проведем разговора с един от най-големите художници на Панагюрище Цветан Панчовски, той внезапно си отиде по една нелепа случайност. И за съжаление не остави нито едно интервю. Но за сметка на това остави внушително по обем и съдържание творчество, както и изключителни, и верни приятели. Благодарение на тях стана възможен и настоящият материал в негова памет.
 |
| Цветан Панчовски |
Цветан Панчовски (25.01.1954 - 12.04.1999) е роден в панагюрското село Оборище. Завършва художествената гимназия в София през 1972 г. и веднага е приет да изучава живопис в Художествената академия в Санкт Петербург при проф. Мылников и проф. Майсенко, където още първата година печели стипендия на името на Репин. Завършва през 1978 г. с отличие. Впоследствие четири години е преподавател в Средното художествено училище по приложни изкуства в Троян. От 1982 г. до 1988 г. живее и работи в Панагюрище, след което става преподавател по изобразително изкуство в Националния учебен комплекс по култура в София. Член е на СБХ. Има над 100 участия в национални изложби, две негови картини са откупени от НХГ - София, а много други - от всички областни галерии. Заедно с художниците от пазарджишката група Методи Пешунов и Петър Бабачев през 1984 г. подрежда изложба във фоайетата на Театър Дом-паметник в Панагюрище. През 1992 г. се представя със самостоятелна изложба в Белгия, участва в международни пленери в Полша и в Македония. През 1998 г. организира самостоятелна изложба в Троян. През същата година завършва стенописите на православната черква в с. Ковачевци. Негови творби са притежание на частни колекционери в цял свят. В София има много поръчки на портрети за чужбина, например семеен портрет на военния аташе към Чешкото посолство. Внушителен брой картини са собственост на негови приятели от Троян и Панагюрище. Година след смъртта му в Панагюрище е организирана самостоятелна едномесечна негова изложба с творби от частни колекции "Цветан Панчовски и приятели", която бе открита на 7 април в изложбената зала на Градския исторически музей. Това бе рядък шанс за ценителите на изкуството, защото след това картините отново потънаха в частния живот на всички, успели да се докоснат до светлата му личност. Бяха показани над 50 картини от 23 частни колекции - монументална живопис, портрети, графики, различни серии от рисунки с туш, акварел и сух пастел.
Панагюрският период
Когато Цветан Панчовски идва да живее в Панагюрище през 1982 г., започва работа като художник в Културния дом към МК "Оптикоелектрон", който макар и без сграда по това време е в разцвет. В лицето на директора Димитър Йончев предприятието има много добра културна политика. На Цветан е предложено да направи някои украси, фрески, стенописи. Заедно с Е. Ганковски от Троян и Т. Балкански от Пазарджик правят керамично пано, намиращо се на фасадата на конферентната зала в "Оптикоелектрон". На него са изобразени елементи от Априлското въстание, културното и икономическо развитие на държавата. А във фоайетата на втория етаж сътворява два монументални стенописа с маслени бои, единият - посветен на науката и напредъка, а другият - на национално-освободителните борби на страната. Негова работа е и внушителният стенопис с културна тематика във фоайето на читалище "Виделина". През цялото време Цветан рисува и усилено картини. "Цецо бе интелигентно момче. Не беше отворен към всички. Избираше приятелите си, подбираше си среда, но имаше много приятели. Оказа се, че на половината "Оптикоелектрон" е бил приятел и е подарявал картини - споделяха част от приятелите му по време на посмъртната му изложба. - Избягваше да говори за личните си проблеми. Беше широка душа, много честен като личност."
Иван Радулов разказва за Цветан следното: "Благодарение на необикновената му щедрост, ние носим в себе си парченца от красотата на душевния му мир, втъкана с голямо майсторство
 |
| Художник Цветан Панчовски |
и любов, чрез багрите и светлината в десетките подарени от него картини. За разлика от многобройните платна, които успя да нарисува в краткия си житейски път, в Панагюрските си картини, той е вложил не само магията на това вековечно изкуство, не само магнетичното му въздействие, а нещо значително по-голямо. Вложил е личното си отношение на приятелство и привързаността си приживе към всеки един от нас. Цецо рисуваше със свое настроение, но на платната му, които даряваше, се отразяваха конкретната индивидуална душевност и настроение на техния притежател. Тази психологическа взаимообвързаност се дължи на дълбочината на аналитичните му способности да вниква в мислите и преживяванията на хората, с които контактуваше, което е присъщо само на големите майстори. С чистотата на своя характер и почти детския наивитет той предразполагаше събеседника си към откровения, поглеждайки го сякаш отвътре, преди да нанесе първия щрих върху платното."
Брат му Манол Панчовски също става художник, но за Цецо е лаконичен: "Най-трудно е аз да говоря за него. Той бе голям майстор - на протрета и на големите композиции. Много продуктивен - виж какво нещо е оставил..."
След Панагюрище Цветан заминава за София. Ето какво споделя за него нашата голяма съгражданака,
поетеса и преводачка Рада Панчовска: "Цветан винаги се е отзовавал, когато съм се обръщала за помощ, винаги е помагал. Макар да не беше специализирал графика - илюстрира три мои книги. По начало беше страшно работоспособен. Човек със златни ръце, всичко му се отдаваше. Да не говорим само за рисуването му - и приятелство да завърже, и да сготви нещо, винаги бе готов да хвърли максимума от себе си във всичко, което започне. Смъртта му... Такава загуба."
Много близо до Цветан в
софийския му период е и Гълъбина Балабанова, преподавател в НУКК: "Времето не е отделило спомена за човека и твореца Цветан Панчовски. Напротив, всеки ден ме приближава все повече към него - естествен и
 |
| Художник Цветан Панчовски |
непретенциозен, с неподражаемо чувство за хумор и непресъхваща жажда за творчество. Странно е усещането в наситеното с тишина пространство на последното му работно място - неговото ателие в НУКК. Една тишина, подобна на душевната пълнота, която бликва у хората, докоснали се до красотата на един миг - покой на гора, въздишка на утро, магическо въздействие на картина - за всекиго различно. "Нещото", което насища пространството, е мълчаливото присъствие на твореца Панчовски, за когото нямаше "постигнато" и "край". Всичко беше един непрекъснат поцес на развитие, на обогатяване, на търсене. Всеки ден. Денят му започваше рано - в 4 или 5 часа сутринта. Часовете на неговото творческо вдъхновение. Бих казала, неотложна необходимост да рисува всеки ден. В началото мислех, че това е самолюбива ексцентричност на богоизбраните представители на изкуството. За дванедесетте години, през които работехме заедно, се убедих, че е изгаряща необходимост да поддържа отприщения си творчески огън. Това беше по-силно от всичко и го караше да бърза. Защо бързаше? Натрапва ми се асоциацията с бързащите коне на Владимир Висоцки. И той като че ли предчувстваше смъртта си и ускоряваше ритъма на живота си - до фаталния ден. И двамата бяха родени на 25 януари. Цецо Панчовски предаваше на децата и своя максимализъм, и неизтощимата си енергия, и огъня на събраните творчески сили, защото "детето не е ваза, която се пълни, то е огън, който се пали" (Рабле). Максимализмът е присъщ на нравствено извисените хора. Нашият Цветан Панчовски несъмнено беше от тях: цяло щастие за възпитаниците ни е, че човек като него ги е приобщил към света на изкуството, без които те не биха били пълноценни личности. Какво ни костава на нас, неговите колеги, в деня на годишнината от неговата смърт? Да седнем и да помълчим, да превърнем тишината в откровение, за всекиго различно, и да си тръгнем, без да кажем нищо."
Подготви Стоян Радулов
 |
| Художник Цветан Панчовски |
