Стихове от килера на Иван Вълев

Килерите крият съкровища, особено този на Иван Вълев :)

Стихове от килера
Дядова нива

Ето: зима е, бяло е, вихърът свири
в необраните тромби на слънчогледите.
Днес съм в родното село наследство да диря.
Днес земята на дядо делим с братовчедите.

И въртят се пергелите, скърцат рулетките -
на парцалчета детството е нарязано,
омотано е в тънките мамини плетки,
в старите ракли при чергите пазено.

Без земята - безцелно животът ни креташе,
младостта ни си тръгна измамена.
Без земята живяхме - без покрив, несретници -
и не пуснахме корени в камъка.

Ето: сняг слънчогледите бавно покрива,
но не може да скрие горчилка и злоба.
Ще получа от старата дядова нива
точно колкото трябва за няколко гроба.
Стихове Иван Вълев
(90-те години на ХХ век. Отпечатани в сп. "Тракия", закрито тогава.)

Образци: "Мащеха" от Иван Вълев

МАЩЕХА

Макар че нивите орем с магарета,
а хляба наш отнася го потоп,
обичам мойта мащеха България
от Дунав до Егея бял. До гроб.

Децата ни напуснаха гнездата си
с копнежа да живеят по-добре.
А тук се ширят нагло из палатите
министри, мутри и царе.

Разграбиха чакъла и траверсите
от тъй наречения светъл път.
И нямат капка газ фенерите -
пътечката поне да осветят.

С надежда плаха сричат неграмотните
лъжливите и празнични слова,
додето скърцат из калта сиротните
каручки със откраднати дърва...

Защо я пиша тази тъжна хроника
и кой ли в тъмното ще я чете?
Дали ще я изплачат по разклоните
вълчиците на зимни ветрове?

Не знам... Не искам нищичко за себе си.
Аз вече съм търкулната сълза.
За тебе, мащехо, донесох хлебеца
и канче мляко, майко, от коза.

Стихове Иван Вълев
Рисунка на страданието от The Lilliputian - The Dream Theatre:Tokyo
(С благодарност към Румен Спасов, че сподели това произведение с нас!)