 |
| Дулинко Дулев |
Преди да е дошъл момента,
да се сформира Парламента:
Вече е ясно това -
повишава се газът само с трийсет процента...
А пенсиите - с цели два!
ПИРОВА ПОБЕДА
Цар Пир
след Пирова победа тържествува!
И въпреки че страшна е след боя гледката,
цар Пир отиде да пирува....
На своя недоизбит народ за сметката..
КАЗВА ЛИ ТИ НЯКОЙ НЕЩО?
Кризата, дето край нас витае,
вчера ми хитро намигна.
Вика:
- Че комунизмът си тръгна, вече всеки го знае,
но никой не знае, какво пристигна!?
БЪЛГАРИЯ - ШВЕЙЦАРИЯ НА БАЛКАНИТЕ!
Страната ни сякаш градушка удари я,
а политици и яки бабанки
си създадоха нова,
щастлива и китна България...
В швейцарските банки.
ЗА ПОЛЗАТА ОТ ЕПИГРАМИТЕ
Нищо не променя епиграмата....
Нищо не променя даже псуването...
Но, както гледам, полза няма
и от гласуването!
СО КРОТЦЕ...
Реакцията
срещу нередностите ни в родната шир
от столетия все си е същата.
Всеки си трае и гледа сеир...
Докато и на него не му пламне къщата!
ПРОСЕШКИ ВРЕМЕНА
Мой приятелю драг,
мой приятелю-просяк,
с теб сме седнали пак
безнадеждни на моста.
Аз не в ред, ти не в час...
Мили родни картинки!
Сбирам укори аз.
Ти събираш стотинки.
Мен духът ми е слаб.
Твоят хич пък не става...
Ти мечтаеш за хляб,
аз мечтая за слава.
Но в студения ден
никой нищо не дава...
Плюй по теб, плюй по мен
и след туй отминава...
За какво ли тогаз,
между толкоз несвестници,
пиша глупости аз
из софийските вестници!?
Явно болна глава!
Просто никакъв смисъл
няма нийде в това,
де до днес съм написал!
Ний сме с тебе боклук!
Ний сме работа проста,
та пази ми го тук
мойто място на моста!
Мой приятелю клет,
с теб отдавна се знаем.
Аз съм беден поет...
Дай два лева на заем!
СЛЕПЕЦЪТ
Бе късна вечер и отдавна бе в разгара
поредната ни бурно пропиляна нощ.
В ушите ни изцеждаха китарите
докрай безумната си децибелна нощ.
По дансинга развихряше се Бакхус,
а келнерът ни дух неуловим
витаеше сред призрачните маси,
разтворен от цигарения дим.
Тогава чух една тояжка бяла
и тътенът й втурна се сред нас,
а празничната ресторантска зала
помръкна в миг от странния контраст.
Оркестърът започна да фалшиви.
Певицата пресипна изведнъж.
А те вървяха тъжни и щастливи
една жена със слепия си мъж.
И с тях сред нас нахълта мълчешката
жестока мисъл, сещана едва:
Че може да си сляп, дори когато
съвсем не подозираш за това!
Автор Дулинко Дулев
____________________________
Сатирик, поет, журналист, мислител, мъдрец и драматург, Дулинко Дулев от десетилетия не пропуска със стрелите си да покаже слабостите на днешното общество и всички негови пробойни. Едно от ярките пера на съвременната българска сатира е.
Роден е на 23.02.1947 г. в село Дебнево, Ловешко. Завършил е българска филология във Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий”. Автор е на сатиричните книги “Обикновени хора” (1967), “Записки на пенсионирания мускетар” (1998), “Записки на замръзналия шерп”(2001), както и на “Разградските карикатурни изложби” (2003) и “Епопеята на незапомнените. Разград и Сръбско-българската война през 1885 г.” (2007), „Онкологична стихотерапия“ (2015), „Класически и други творби“ (2016).
Член е на Съюза на българските писатели. Живее и работи като журналист в Разград, където дълги години е работел в театъра, а през последните няколко от тях списва рубриката „От новина и драма Дулев прави епиграма“ в местния вестник „Екип 7“. През януари 2017 г. Дулинко Дулев бе обявен за "Почетен гражданин на Разград".
