Песни на Владимир Висоцки

Чуйте няколко от песните на този гениален руснак - Владимир Висоцки - един от най-големите бардове на ХХ век, автор на песни, изпълнител, актьор, с една дума - творец.

"Лирическая"

Здесь лапы у елей дрожат на весу,
Здесь птицы щебечут тревожно.
Живешь в заколдованном диком лесу,
Откуда уйти невозможно.
Пусть черемухи сохнут бельем на ветру,
Пусть дождем опадают сирени,
Все равно я отсюда тебя заберу
Во дворец, где играют свирели.
Твой мир колдунами на тысячи лет
Укрыт от меня и от света.
И думаешь ты, что прекраснее нет,
Чем лес заколдованный этот.
Пусть на листьях не будет росы поутру,
Пусть луна с небом пасмурным в ссоре,
Все равно я отсюда тебя заберу
В светлый терем с балконом на море.
В какой день недели, в котором часу
Ты выйдешь ко мне осторожно?..
Когда я тебя на руках унесу
Туда, где найти невозможно?..
Украду, если кража тебе по душе, -
Зря ли я столько сил разбазарил?
Соглашайся хотя бы на рай в шалаше,
Если терем с дворцом кто-то занял!

"Нещастните приказни герои"

 "Хайка за вълци"

"За новото време"

Спомен за Висоцки четете тук

Спомен за Висоцки

Владимир Висоцки

Аз не обичам
Аз не обичам изхода фатален
и няма да ми писне да съм жив.
И мразя се, когато съм печален,
когато пея, а не съм щастлив.

Аз хладния цинизъм не обичам
(Не вярвам във възторга въобще!),
през рамото ми някой да наднича,
писмата - друг да ги чете.

Аз мразя разговори полусмели,
полунеща да шепнат с полуглас.
Аз ненавиждам в гръб когато стрелят,
когато в упор стрелят - мразя аз.

Аз не обичам с клюки да се калям,
а също и съмнението зло.
Аз не обичам змийски да ме галят,
с желязо да ми стържат по стъкло.

Аз мразя ситите душички, свити,
аз предпочитам истинския риск.
Да бъдеш честен вече е събитие
и чест е днес да бъдеш ти сплетник.

Аз мразя счупени крила да виждам,
изпитвам жал, но само към Христа.
Насилието както ненавиждам,
така и ненавиждам слабостта.

И мразя се, когато се страхувам.
Когато бият някой без вина.
Когато във душата ми нахлуват
и в нея храчат своята злина.

Аз мразя - и манежи, и арени -
там сменят милиона за петак.
Дори след най-големите промени
аз няма да ги заобичам пак.

Владимир Висоцки
Превод на Румен Леонидов

Тъганка
Не вдъхновяват бардове, както вярваме в теб, Висоцки!
И актьори палещи, комай, няма.
Има герои медийни и мутри из социума...
и партийци, и обществото за достойни е нямо.

Людето у дома и в безпътицата са гладни.
Сега непей им се или песните други са.
"Страхотни" сцени, "адски" много зрители или "ужасно хубав" е пътят към Ада.
Народите пак са електорат! Но види се... не са само публика!

Няма млади под балконите за серенади.
Има улични музиканти - за хляба - просят.
Влюбването не е както Марина във Влади.
Поколенията с лъжи и пари омагьосани са.

Едни крадат кабели, "висшите" крадат с писалка!
Не дефилира перестройката, както ти я започна.
Не се чуват песните ти и театърът е "Тъганка".
Висоцки, помоли и ти Господ, че тук стана кочина!

То, Господи, все търпиш и опрощаваш...
А пращаш знаци по пътя ни и херои, месии.
Да, пешин, уроците си да научим! Но знаеш ли?
Господи, ела си прибери вересиите!

В тъмното тръгвам, бях лъган.
Натам, където път е нямало...
С категоричен отговор на "Да бъда или да не бъда".
И с взривовете сърдечни на Хамлет.

Иван Станчев

Слушате "Песен за другарството" на Владимир Висоцки