Стоил Атанасов пише песен по култови стихове на Любо Джевелеков

Любо Джевелеков (с китарата) и Пламен Тетевенски (снимката е от личния му архив)

Стоил Атанасов при представянето на песента "Бохеми" по стихове на Иван Станчев

Моменти от представянето на "От икебана дървесата ги боли" в клуб "Рубаят", НДК, София

Песен по култови стихове на енигматичния и изключително талантлив музикант, художник и поет от Панагюрище Любо Джевелеков подготвя панагюрският музикант и преподавател по китара Стоил Атанасов. Той е решил да музицира в памет на Любо по ръкописа му "Аз много бързо остарях", публикуван от личната тетрадка с творби на Джевелеков. (Факсимиле от оригиналния ръкопис на творбата може да видите по-долу - б.а.)
Приживе Любо не успява да издаде своята поезия в книжно тяло, но някои от текстовете му се разпространяват апокрифно сред неговите приятели. Тетрадката му пази само няколко стихотворения. Джевелеков не записва и пълнокръвен албум. Единственият негов диск, издаден от приятелите му посмъртно, съдържа песни в негово изпълнение - част от тях авторски композици, записвани в началото на 90-те в студиото на БНР и в студио "Графити", а друга част - кавъри на безсмъртни рок-парчета, неща, които той е обичал да свири, записвани като демо направо в Младежкия клуб в Панагюрище. 
Това не е първият опит на Стоил в писането на музика по творби на талантливи поети от Панагюрище. През 2015 г. той сътвори песен по стихотворението "Бохеми" на Иван Станчев, посветено "на Джорджо и купонджиите", в чиято компания е бил и самият Джевелеков. Песента Стоил представи по време на промоцията на третата поетична книга на Станчев "От икебана дървесата ги боли" в клуб "Рубаят" в НДК същата година.

Стоян Радулов за "Чат-пат"

"Това ще се запомни", спомен от Любо Джевелеков, сн. Спаска Костуркова

Повече за Любо, за песните му и за приятелите му - четете тук.

Твореското гостуване на Качков в Панагюрище - топла, развълнувана среща на стари и по-нови приятели

От ляво на дясно: Мария Бегова, Манол Панчовски, Любо Качков, Димитрия Руйнекова (отзад), Стайо Гарноев, Розалия Максим, Иван Станчев

Поетична книга, изложба живопис, развълнувано, топло, сърдечно, среща със стари и по-нови приятели, разговори, снимки, автографи... Така се завърна в Панагюрище близо 30 години след последното си заминаване поетът и художник Любомир Качков.
Роден в Димово, Видинско, през 1955 г., той публикува още като ученик в местните вестници, а по-късно в списание "Български воин" и в списание "Читалище". Идва да живее в Панагюрище през 1980 г. Става член на поетичния кръжок "Богдан Овесянин" и след това - негов председател в периода 1984-1986 г. През 1993 г. заминава да живее зад граница. Впоследствие се завръща в България и се установява в родния град Димово, свързва живота си тясно с читалище "Паисий Хилендарски". Там живее и твори и до днес.
През пролетта на тази година Любо Качков  бе удостоен с голямата награда и статуетка на поетичния конкурс „Жената – любима и майка“ – Свиленград 2017, за стихотворението си “Оправдание”. "Поети са всички тези, които четат, до които стига поезията. Ако не сте вие, няма къде да бъдат посети тези семенца на стиховете”, каза тогава той по повода.
На 7 юли в Историческия музей на Панагюрище  Качков представи поетичната си книга "Обречени сезони на любов" и показа живописни творби в самостоятелна изложба.

Моменти от представянето на книгата в Панагюрище

Ето какво пише Мария Бегова за колегата и приятеля Качков в предговора към първото издание на книгата:
"В Панагюрище го беше довела самата Съдба… В нашето малко творческо братство, което тогава скромно се назовава литературен кръжок „Богдан Овесянин”, Любо е не само между най-редовните, най-пишещите, той е и един от най-талантливите. Изкарва хляба си като художник, пее, посвирва на китара, вдъхновено рецитира световните и български поети, а своите стихове чете с тих, леко притеснен сипкав глас. Говори често за родното Димово, говори с обич, мечтае да ни заведе там и лично да ни покаже Дунава и да ни разходи с лодка. Знае десетки вицове, разказва безброй весели и тъжни истории, но и в едните, и в другите винаги намира философия, поука и мъдрост. И тъга, онази необяснима тъга, зад която се таи мисълта за идеалните, за непостижимите неща. Тази мисъл след време ще го поведе в странстване по далечни пътища, което за някои може да е бягство, но за него е търсене, търсене на същите онези идеални неща. Винаги пълен с нови чудати идеи, винаги открит и добронамерен, той е един от онези спойващи елементи, които правят от една група екип от съмишленици. През февруари 1984 година той става председател на литературния кръжок, подготвя литературната притурка „Кълнове”на местния вестник „Оборище, редовно провежда ежеседмичните сбирки, които традиционно завършват в Клуба на дейците на културата или в Клуба на автомобилистите. И печели нови и нови приятели. И, разбира се, не спира да пише. Едно негово стихотворение завършва така:
Но щом изпитвам болка – значи дишам.
И значи – още се съпротивлявам диво.
И имам сили стихове да пиша,
макар че знам – те всъщност ме убиват.
Не, всъщност, ни спасяват. И знам, че са спасявали и него.
Щяха да минат много години, преди да се срещнем отново.
Все се обръщаше се към мен така: „Мария, приятелю!” Сега аз казвам:”Любак, приятелю! Здравей!”
Така през жаркото лято на 2017-та "Здравей!" отново си казаха Любомир Качков и Панагюрище. Срещата с него откри директорът на музея Атанас Шопов. Но гостуването тук бе в рамките на Литературния салон, организиран от панагюрското читалище "Виделина" по идея на самата Мария Бегова. Пред панагюрската публика тя говори нежно за Любо и книгата му. Поетесата Ники Комедвенска пък прочете някои от творбите в нея. Самият Любо бе видимо развълнуван, на моменти - до сълзи, и говори кратко.
След откриването на изложбата разговорите и срещата между старите приятели продължи до среднощ.
С Любомир Качков в Панагюрище бе и група от трима човека от димовското читалище. През деня те бяха на работна среща в читалище "Виделина", после - в библиотека "Стоян Дринов", а след това посетиха и всички музейни обекти. Двете читалища - панагюрското и това в Димово, ще помислят как могат да си сътрудничат и да си разменят гостувания и участия е една от договореностите.

Текст Стоян Радулов за "Чат-пат"
Снимки Николай Радулов за в. "Време", предоставени и на "Чат-пат"

Част от показаните на изложбата в Панагюрище творби

***
Със Слънцето се оправдават сенките
и щом изгрее, плъзват като гущери.
Стоя във тъмното. Там няма сянка
и знам, че вече нямам оправдание,
с което да застана под небето,
където Слънцето винят за сенките.

***
Заинати се времето лъжовно,
но не подписах " да" със сатаната.
Дори духът да стане бездуховен,
на "ти" ще бъда само със земята.

Създаден и обгрижван все от нея
и толкова години непредаден.
През дупките на времето живея
а тя със мене после ще ви храни.

***
Забрави. Забрави и прости.
Непрощаващият се разрушава.
Погледни колко много звезди -
тази гледка не те ли пленява.

Но опасната близост със тях
те обсебва, разкъсва и мачка.
Гравитация жестока. И страх.
И убийствени вибрации.

Забрави и прости. И така
нека залез и изгрев да има.
Но е нужна надеждна земя.
Само мнение... Моля, прости ми.

***
Не съчувствам на себе си.
Точно е.
Всеки миг от съдбата заслужих.
Вместо точка една - многоточие.
Въпросителните са ненужни.
Не скимтя за пари -
на колене подарявам цветя на жена.
И улучвам на хубаво време -
без чадър крачи с мен любовта.

Стихове Любомир Качков

Още за Любо Качков и още поезия от него - тук. 
Нестинарски танц по жаравата на синовната любов - за общата книга на Любо и неговите деца Методи и Магдалена - тук. 

Пепа Маркова: "Не си и мислех, че е толкоз сладко да се откриеш след години на познаване!"

На снимката (отляво надясно): Стоян Радулов, Дарина Дечева, Пепа Маркова, Томи Наплатанов, Соня Георгиева, Иван Станчев, Тотка Лунгарска, Стайо Гарноев, Мария Бегова, Красимира Василева.

"Благодаря ви, мили хора, за този творчески импулс, с който ме заредихте в Дъждовница. Нямате и представа какво ми подарихте." Думите, изречени на отпътуване от тихото родопско село с гръмогласната джамия, съдържат есенцията на преживяното от творкинята Пепа Маркова между 29 юни и 2 юли 2017 г. Вече спокойно мога да заявя, че заради гостоприемството на творците от "Чат-пат" и от Литературен клуб "Виделина", поради широтата им, добронамереността им и искрено протегнатите ръце, тази талантлива художница, приложница и дизайнер вече се чувства част от сплотената им група. Т.е. от нашата група.
А колко хубаво е, че преди всичко това е и моя приятелка!
Още от първия ден в Дъждовница Пепа се хвърли да създава - първо в съучастие с домакинята Галя Димова от Движение "Кръг" довърши една от нейните инсталации. С крояческите си умения и професионален усет на дизейнер помогна на Иван Станчев при изработката на неговото "Родопско пано с дъждовник". С калиграфските си заложби проясни моя словесно-акварелен триптих. А на повечето рисунки изработи с вещина и търпение паспартута - признавам, досадна и никак не творческа работа. Чист занаятлък.
На всичкото отгоре нарисува прекрасна работа с туш - и то след почти фатален слънчев удар. А като за капак запечата емоциите си и в стих.
Ето на това се казва трудолюбие - не само, но желание, необходимост за изява. :)
Пепа Маркова е родена през 1973 г. в Габрово. Възпитаник е на художественото училище в Казанлък, и на Факултета по изобразително изкуство на ВТУ "Св. св. Кирил и Методий".
Освен художник, тя е талантлив приложник и интериорен дизайнер, работи с коприна, стъкло, дърво, метал и камъни. Изработва бутикови бижута-уникати, рисува върху стъкло и съдове, изработва миниатюрни картички, прави мартеници. Изобщо - златни са сръчните й ръце.
Понастоящем живее и работи в София.

Стоян Радулов за "Чат-пат"

* * *
Не си и мислех, че е толкоз сладко
да се откриеш след години на познаване!
Цъфтеж....
И със карминен поглед
опипвам страстните извивки на душата си,
звучащи цветове и палавите, криещи се сенки....
Къде бях до сега?
Каква палитра беше ме покрила?
Поисках ли да смесвам с багрилата ми,
неискани, искрящи цветове
или дойде със обедното слънце...
Умората, плъстила слоеве в изминалото време?
И сладко е...
И ще следя извивките,
а те ще ме повеждат, докъдето
очите ми ще искат да разглеждат.
Сърцето ми ще иска да се чуди
и сластният кармин ще слива нежни и активни пориви.
Пак сладко е...
Задъхвам се...

Пепа Маркова,
с. Дъждовница

СВЪРЗАНИ ПУБЛИКАЦИИ:
Емоции в стихове от срещата на два от световете в Дъждовница   
Тотка Лунгарска след Дъждовница: "...Ще продължа нататък"
Приказни сюжети в рисунките на Стайо Гарноев от пленера в Дъждовница
Стоян Радулов: Моята Дъждовница - между псалма Давидов и сурата на Фатима
"Чат-пат" порасна с таланта на голямата-малка Соня Георгиева

Панагюрското арт гостуване в Дъждовница като медийно събитие 

Тотка Лунгарска след Дъждовница: "...Ще продължа нататък"

Председателят на нашия литературен клуб "Виделина" - Тотка Лунгарска, бе главният организатор, за да стане възможно приключението, срещата, проявата на хора от клуба и представители на кръга "Чат-пат" в кърджалийското село Дъждовница от 29 юни до 2 юли 2017 г. Не я познавам от дете, но сега със сигурност твърдя, че тя винаги е обичала общението между хората, радвала му се е и активно му се е отдавала. Пък и едни такива срещи винаги предизвикват искри между участниците, възпламеняват творчески импулси. Запомнил съм едни думи от Тотка, които винаги цитирам, когато е необходимо: „Участието ми в дейността на Клуба е удоволствие и чест за мен. А най-приятни са ми миговете преди издаването на единствения по рода си вестник “Чат-пат”. Толкова весела и толкова непринудена атмосфера!... Вярно, че го издаваме чат-пат, но затова пък - винаги на ниво...”.
Е, сега вестник не издаваме, но пък в Дъждовница наистина постигнахме онази неповтрима и непринудена атмосфера, за която говори Тотка. "Щастливи сме, че творчески хора като вас гостуват при нас", пвиретстваха ни и домакините от Движение "Кръг" Радост Николаева и Галина Димова.
Арт центърът в Дъждовница е създаден по идея на Движение "Кръг" с участието на много хора, включително и доброволци, като е подпомогнат по проект пред Швейцарската културна програма за съвременно изкуство, финансирана от правителството на алпийската страна. Днес Арт къщата работи като национален и международен център за резиденции на артисти. От създваването й преди дузина години досега техният брой е над 900 - от почти всички европейски страни, от Япония, Камерун, Корея, Филипините, Израел, страни от Латинска Америка - общо 33 държави. Така панагюрци и техните творчески пирятели станаха част от този световен приятелски кръг.  Но, същевременно Дъждовница е сякаш село на границата между два свята - и във времето, и в пространството, и в историята, и в културата, и в съвремието, каквото усещане носят населените места от почти всички смесени райони в България. Затова Арт центърът там и нещата, които се случват в него и заради него, придобиват и друга стойност, друга оценка.
Но да се върнем на Тотка и нейното лично участие в събитието в Дъждовница.
Като член от 2000 г. и вече като председател на Литературен клуб "Виделина" от 2016 г., естествено, Тотка Лунгарска е изкушена от литературата. Пише стихове от 12-годишна. Публикувала е предимно в местния периодичен печат, редовен автор е на "Чат-пат". През 2014 г. се появява първата й поетична книга "Пеперудени целувки".  Малко след това стихове на Тотка звучаха по БНР, тай като като взе участие в популярната програма "Нощен хоризонт". "Поезията е нещо, което е вътре в мен. Аз не го търся, не го преследвам“ - споделя тя. Поетесата Дарина Дечева нарича поезията на Тотка „стихове-импресии”. Сред най-хубавите й стихове са "Пролетно утро в Панагюрище", "Обичам…", "Ахшаена", "Безсъние", "Самотия" и др. А в Дъждовница Тотка се изяви чрез рисунки с молив, написа и стихотворението "Отвори се света", което тук ви представям в оригиналния му ръкопис. Прочее, важен ми се стори последният му стих "... и знам: Ще продължа нататък", защото е не само надежда, но и обещание.
По професия Тотка Лунгарска е счетоводител, понастоящем живее и работи в Панагюрище. Майка е на три деца -  Мария, Велизар и Катя.

Стоян Радулов за "Чат-пат"
Снимки от Стоян Радулов и Eкатерина Петрова, част от тях представят и творческата обстановка в Арт центъра на Движение "Кръг" в Дъждовница

СВЪРЗАНИ ПУБЛИКАЦИИ:
Емоции в стихове от срещата на два от световете в Дъждовница   

Приказни сюжети в рисунките на Стайо Гарноев от пленера в Дъждовница
Стоян Радулов: Моята Дъждовница - между псалма Давидов и сурата на Фатима 
Пепа Маркова: "Не си и мислех, че е толкоз сладко да се откриеш след години на познаване!"
"Чат-пат" порасна с таланта на голямата-малка Соня Георгиева
Панагюрското арт гостуване в Дъждовница като медийно събитие 

Приказни сюжети в рисунките на Стайо Гарноев от пленера в Дъждовница

Четири вълшебни рисунки с молив и акварел в стилистиката на приказното и на абстрактното, провокирани от преживяванията в Арт центъра в село Дъждовница, разположено недалеч от язовир "Кърджали", се родиха от талантливите сетива и ръце на панагюрския художник Стайо Гарноев. И останаха като подарък към домакините от Движение "Кръг", създали преди около дузина години центъра в Дъждовница по линия на Швейцарската културна програма за съвременно изкуство. Мюсюлманското село четири дни, от 29 юни до 2 юли 2017 г., бе домакин на Творческата среща на артисти от кръга "Чат-пат" и представители на Литературен клуб "Виделина" в Панагюрище, превърнала се и в своеобразен пленер. А всичко сътворено от тях на място ще бъде показано идните месеци в самостоятелна изложба в галерията на Движение "Кръг" в Кърджали.

Като художник Стайо Гарноев е част от кръга "Чат-пат", член е на Дружеството на пазарджишките художници и на СБХ – секция „Живопис“.
Роден е през 1964 г. в Панагюрище. На тригодишна възраст пада във варница и ослепява за три месеца, за да прогледне след това с очите на художник, както отбелязва за него в една своя статия поетесата Камелия Кондова. Никога не учи академично живопис, но попива знания от всички панагюрски художници преди него.
Днес Стайо е един от най-самобитните творци на Панагюрище, майстор е на фигуративната живопис, на шаржовете и карикатурите. Жанровото разнообразие на изявите му е огромно. Освен това е талантлив дърворезбар, иконописец и музикант – свири на китара и пее. Като душа на компанията Стайо се прояви и в Дъждовница.
Самостоятелните му изложби са: 2006 г. - в галерия „Арт спектър” в Пловдив, през 2008 г. - в Етнографския музей в Асеновград (там година по-късно гостува с нова изложба),  през 2009 г. - в Етнографския музей в Пловдив, през 2010 г. - в Дома на хумора и сатирата в Габрово, същата година -  в Плевен, в художествената галерия „Илия Бешков”, през 2011 - в Хасково - в рамките на „Южна пролет”, същата година - в Стара Загора, в галерия „Алба-авитохол”, през 2013 – в Арт салона на радио „Варна” и пр.
Той е активен илюстратор и автор на изданията на „Чат-пат“, както и на редица книги с поезия и проза на панагюрските автори. С дългогодишния председател на клуб „Виделина“ (2000-2016) Димитър Дънеков издават брошурата "Окрихме му колая (усмивки по време на криза)" (2009), а сборникът им „Питанки… чуденки… многоточия… и прочие“ (2016) през т.г. бе отличен от СБП с годишната награда за хумор и сатира.
Преди десетина години Стайо отказа приза „Творец на годината“ на Панагюрище – но не признанието на съгражданите си, а пликчето с пари от общината. Жестът тогава бе протест срещу местната управа, която прави малко или нищо картини на големи български художници - дарение на града - да се съхраняват в кошмарни условия. Панагюрище все още няма и своя пълнокръвна художествена галерия, каквото от десетилетия е желанието на панагюрските художници и на любителите на изобразителното изкуство в града. Оттогава не излага в родния си град.

Стоян Радулов за "Чат-пат"

ОЩЕ СВЪРЗАНИ ПУБЛИКАЦИИ ЗА ДЪЖДОВНИЦА:
Емоции в стихове от срещата на два от световете в Дъждовница  
Тотка Лунгарска след Дъждовница: "...Ще продължа нататък"
Стоян Радулов: Моята Дъждовница - между псалма Давидов и сурата на Фатима
"Чат-пат" порасна с таланта на голямата-малка Соня Георгиева
Пепа Маркова: "Не си и мислех, че е толкоз сладко да се откриеш след години на познаване!"
Панагюрското арт гостуване в Дъждовница като медийно събитие

"Чат-пат" порасна с таланта на голямата-малка Соня Георгиева

Соня Георгиева в Дъждовница

С още един талантлив човек се разшири кръгът "Чат-пат" по време на творческата среща в Арт центъра в село Дъждовница, Кърджалийско, в началото на юли 2017 г. Там талантливата поетеса Соня Георгиева формално стана член на Литературния клуб "Виделина", макар още от миналата година да участва в някои от проявите на клуба и на кръга "Чат-пат".
Соня Георгиева е позната като автор на сайта „Хулите“ (hulite.net) и активно пишещ човек в интернет.
Родена е през 1972 г. в София.  Завършила е счетоводство във ВТУ „Тодор Каблешков”. Два пъти участва със свои творби в поетичния конкурс „Ерато”. Първите си стихотворения написва през 2003 г., но публикува активно в литературните сайтове и във фейсбук от 2011 г. Автор е на поетичната книга „И аз ще се науча да изгрявам“ (2016).
Ето какво казва за нея друга една приятелка на "Чат-пат" - поетесата Камелия Кондова: „Не че е важно каква точно физика стои зад поезията, никак даже... Но се изкушавам да възкликна пред килограмите и сантиметрите на това изгряващо момиче Соня Георгиева: Господи, на такава оскъдна територия от кости и плът си дал такава необятна чувствителност към доброто и светлината!“
Соня е майка на две деца. Живее и работи в София.

Стоян Радулов за "Чат-пат"

А ето и ръкописа на творбата, родила се от нея в Дъждовница, в Източните Родопи.

На снимката (отляво надясно): Стоян Радулов, Дарина Дечева, Пепа Маркова, Томи Наплатанов, Соня Георгиева, Иван Станчев, Тотка Лунгарска, Стайо Гарноев, Мария Бегова, Красимира Василева.

Арт центърът в Дъждовница се помещава в сградата на бившо медресе

Бегова с втора книга от обширни сърдечни провинции, пълни с трупани мълчания

ЧАТ-ПАТ представя книгите на своите ЧАТ-ПАТЦИ

Мария Бегова при представянето на "Провинции на сърцето" в Софийския университет

"Провинции на сърцето" - под това красноречиво и ясно заглавие, в което всеки може да открие, да разпознае свои сърдечни пространства, излезе втората поетична книга на нашата приятелка и наблюдател в "Чат-пат" - Мария Бегова. (Първата е "Думи насъщни", от 2015 г. - б.а.) "За мен това са териториите, където текат реките на нашия живот, където са хората, които обичаме", поясни самата тя при представянето в Библиотеката за френска литература на Софийския университет "Св. Климент Охридски" на 26 април 2017 г.
И изглежда, че книгата е едно нейно съкровено пътуване към корена, към родното, към големите личности в миналото ни, но и към нейните най-близки и любими хора, през спомена, през паметта, чрез пренасяне на спомена, чрез изговаряне на любовта, на обичта, на преклонението, на благодарността. Това е книга за нашия, панагюрския Април, книга за големите му и светли личности, книга за самото Панагюрище, книга за родния дом, за бащата, за майката, за децата, за времената, книга за сърцето...
Не искам да затормозявам вашите собствени възприятия на тази великолепна поезия, затова няма да говоря много за нея, но ще оставя да прочетете сами по-долу част от включените в нея творби. А най-добре се сдобийте със самата книга. Представяне и вечер с Мария ще се състои и в Панагюрище през втората половина на месец май.
В книгата обаче има едно знаково стихотворение, където се казва: "Сърцето е трезор, където натрупвам своите мълчания". А аз, след като прочетох "Провинции на сърцето", директно ви казвам: трезорът на Мария е толкова препълнен от съдържание, че изглежда тази, както и първата книга преди нея, едва смогват да поберат това богатство. Затова настоящите 55 страници ми се сториха малко. Но в поезията няма бисове. Та ще се наложи да чакам с нетърпение третата книга. И ако вземем продължението на същото стихотворение - "Мълчанието е ателие, където формата се среща със своето съдържание" - то имайте предвид, че тук полировката му е почти съвършена. Как да не искам още!?
Прочее, и по двете книги като редактор е работила небезизвестната поетеса Ники Комедвенска - достатъчен факт за прецизност и гаранция за фокус в книжната конструкция. Комедвенска не присъства на представянето в София, но пък бе записала нарочно видео обръщение в което пожела успех на втората книга на Мария. Дано на срещата в Панагюрище се появи.
С представянето се зае Теофана Кирова - прятелка и колега на Мария в университетската библиотека. Но силното вълнение както от факта на книжната поява, така и от поетичното съдържание, което Бегова ни предлага, я принуди да се бори почти през цялото време със своите сълзи. Тази приятелска подкрепа бе повече от трогателна и това превърна вечерта в среща между близки хора. Имаше както колеги на Мария Бегова от библиотеката и от университета, така и представители на родното градче - председателят на читалище "Виделина" в Панагюрище Спаска Тасева, актрисата Василка Сугарева и нейният съпруг Здравко Димитров, поетът и литератор Румен Спасов, преподавателят и писател Стоян Панчовски, моя милост. Вълнението на Мария съпреживяха още нейните деца, включително нейна съученичка от младежките години, много гости.
За финал пак ще се върна към самата книга:
"И вече знам: 
животът ми е миг 
на Времето във вечната спирала. 
Но ми стига: 
когато оттук си замина, 
някой жив да извика моето име!"
Мария, не се безпокой - с твоята поезия то вече трепти във вечността на ефира.

Текст и снимки от представянето Стоян Радулов

Панагюрище

България за мен започва тук! От двете
реки, от тази ласкава гора красива.
От онзи син венец на върховете,
зад който дълго, дълго залезът изстива.

И мое право е да те наричам
памет, кръв, сърдечен звук.
Защото те обичам!
И защото
България за мен започва тук.

Рожден ден в Краков

Събрахме се
в хотелската стая.
И уж празнувахме
моя рожден ден,
а говорехме
все за България.

Бащин дом

Объркана от грешна стъпка,
сразена от жестоко слово,
при теб се връщах,
от болка разлюляна.
Тук в очите ми изгряваха
отново минзухарени поляни.

Живот

Живот и последен, и пръв.
Живот, рамкиран в черно-бяло.
Дай Бог, от срещата на ясната ми кръв
от мен да тръгне нечие начало.

***
Бисер
в шепа държа.
Дъщеря.

***
Не е страшно
децата ни
да заминават.
Млади са.
Нека пътуват.
Да видят свят.

Страшно е,
че не заминават,
а бягат -
и не мислят вече
за път назад.

Стихове Мария Бегова, из книгата "Провинции на сърцето".
Още от същата книга четете тук.

Читалище "Виделина" - нашата възрожденска, организирана, жизнена енергия

Читалище "Виделина" през 1929 г., после през 1959-та и през 2009-та

                                 Че идеалът ни е днес да оцелем -
                                 наследници на славен летопис!
                                 Кого ли днес могло би да възпеем -
                                 борци, крадци - безкраен низ...
                                      Красимира Василева, из "Най-българското време"

Панагюрище нямаше да е това, което е днес, ако през 1863-та жаждата за просвета не довежда до основаване на култулно-просветен кръжок за четене и беседване, който две години по-късно става причина за основаването и на първото ни читалище "Виделина". На стария печат на читалището, в средата, е издълбана тая година, която се счита като начало на читалищния живот тук.
И ето, че през 1865-та двадесетгодишният тогава панагюрец Петър Карапетров - по това време печатар в Цариград, известен книжовник и публицист преди и след Освобождението, написва и приготвя Устава на бъдещото панагюрско читалище. На 27 юли 1865 год. след подписване на този важен документ се съставя и първото читалищно настоятелство - под неговото първо председателство. В настоятелството влизат като членове Филип Щърбанов – подпредседател, Кръстьо Гешанов – ковчежник, Искрьо Мачев – писар, Иван Джуджев – негов помощник, Рад Иванов – книжар (библиотекар), Иван Маньов – негов помощник. Всички те се провъзгласяват за членове-основатели. В свое „Писмо до българските читалища“ от 7 август 1869 г., друг именит панагюрец - проф. Марин Дринов, говори за ролята и предназначението на тези първооснователи. Според него те са "средоточията на най-просветените и деятелни за напредъка на народността ни български сили". А както знаем от историята, именно тези сили стават и подбудители, и ръководители на Априлското въстание, избухнало в IV-ти революционен окръг с център Панагюрище през 1876 г.

Петър Карапетров - Черновежд, снимка от 80-те г. на ХIХ век

Самият Крапетров в писмо, изпратено години по-късно до читалищното настоятелство, разкрива още интересни подробности:
"Не трябваше само пари, ами трябваше по-преди да се съберат, да се сдушат няколко души и да станат единомисленици относително намислената работа, па тогава да се захване предприемането й. А такива не можеха да бъдат други, освен мои връстници или малко по-стари или по-млади от мене. Тия развити и свестни момци, цветът на някогашното във всяко отношение хубаво, благато и честито Панагюрище, на които се дължи признателност и благодарност, бяха: Кръстьо И. Гешанов, Искрьо Цв. Мачев, Рад Ив. Тухчиев (Клисаря), Иван Стоянов Джуджев, Марин Ил. Братков, Филип Ст. Щърбанов, Манчо Ст. Хаджиманчов, Иван Н. Маньов, Тодор Цв. Бояджийски, Димо П. Диманов, Станчо Маринов Станчеев... Това беше на 27 юли (9 август по нов стил) 1865 г., когато се слави паметта на светите седмочисленици: Кирил и Методий, Климент, Наум, Горазд, Сава и Ангеларий. Постановихме тоя ден да е празникът на читалището. Съставихме и протокол за това и се подписахме..."

Нешо Бончев

През 1869 г. от Русия в родното Панагюрище за кратко се завръща и Нешо Бончев - първият български литературен критик, до тогава студент там. Идването му е за около месец, но през това време той дарява 1000 златни рубли на общината, с които да се подсигури нова сграда на класното училище. С тях е закупено кафенето на Ненчо Златаров - една обширна за времето си сграда, намираща се в центъра на града на десния бряг на река Луда Яна. Сградата се отдава под наем и приходите са в полза за училищата, като ежегодно се вписват в техните бюджети, поради което тя е известна и като "Училищното кафене". След Освобождението, в един доста дълъг период, това е мястото, където се извършва и същинската читалищна дейност. Затова сградата по-късно става известна и като Бончевото читалище.
През 1928 г. тъкмо тази читалищна сграда, построена с дарението на Нешо Бончев, е продадена от общината на американската компания за производство на килими в града с управител Бедросян. По-късно е разрушена и на нейно място е издигната голяма двуетажна производствена сграда. Постъпилите средства отиват за строителството на новия Театър-паметник-музей - днешната сграда на читалище "Виделина", за това вече е било взето предварително решение.
В края на декември 1929 г., макар и не напълно завършена, сградата е открита с постановката на читалищната театрална трупа на „Иванко - убиецът на Асеня“ от Васил Друмев.
В нопостроената сграда през 1929 г. Димитър Цоцорков монтира и първата киномашина в Панагюрище - така започват и първите кинопрожекции тук.

Христо Докузанов със семейството си в началото на 40-те г. на ХХ век

Средствата за строителството на новото читалище са от заеми, помощи от частни лица и учреждения и от разиграването на всенародна лотария. Големи са заслугите на Иван Бобеков - председател на Окръжната постоянна комисия, на министъра от Панагюрище Стоян Костурков - по предложение на когото Народното събрание отпуска за целта един милион тогавашни лева, и на Христо Докузанов - дарил 400 хиляди лева за измазване на сградата през 1942 г. Окончателно строителните работи по нея са завършени през 1944 г. А Панагюрище се сдобива не само с постоянен културен институт, но и с една от архитектурните си перли, която и до ден днешен е на централно място на големия градски площад "20 април".
Ето как още в своето начало читалище "Виделина" се е преврнало в еманация на възрожденската, на организираната, жизнена енергия на будните панагюрци. Ако ще ни има в бъдещето, то "Виделина" трябва да остане такава завинаги.

__________________

Логото LOVE.PANAGYURISHTE е върху всички кадри, защото те са част от проекта LOVE.PANAGYURISHTE / СТРАНИЦА ЗА ПАНАГЮРИЩЕ, който се развива във Фейсбук и цели да популяризира сред неговите потребители чрез споделяне на изображения историята на Панагюрище, културата му, туристическите възможности, интересните места и хора с техните истории, забележителностите, различните събития и активности, които се случват в града и пр.

Стоян Радулов