Приказни сюжети в рисунките на Стайо Гарноев от пленера в Дъждовница

Четири вълшебни рисунки с молив и акварел в стилистиката на приказното и на абстрактното, провокирани от преживяванията в Арт центъра в село Дъждовница, разположено недалеч от язовир "Кърджали", се родиха от талантливите сетива и ръце на панагюрския художник Стайо Гарноев. И останаха като подарък към домакините от Движение "Кръг", създали преди около дузина години центъра в Дъждовница по линия на Швейцарската културна програма за съвременно изкуство. Мюсюлманското село четири дни, от 29 юни до 2 юли 2017 г., бе домакин на Творческата среща на артисти от кръга "Чат-пат" и представители на Литературен клуб "Виделина" в Панагюрище, превърнала се и в своеобразен пленер. А всичко сътворено от тях на място ще бъде показано идните месеци в самостоятелна изложба в галерията на Движение "Кръг" в Кърджали.

Като художник Стайо Гарноев е част от кръга "Чат-пат", член е на Дружеството на пазарджишките художници и на СБХ – секция „Живопис“.
Роден е през 1964 г. в Панагюрище. На тригодишна възраст пада във варница и ослепява за три месеца, за да прогледне след това с очите на художник, както отбелязва за него в една своя статия поетесата Камелия Кондова. Никога не учи академично живопис, но попива знания от всички панагюрски художници преди него.
Днес Стайо е един от най-самобитните творци на Панагюрище, майстор е на фигуративната живопис, на шаржовете и карикатурите. Жанровото разнообразие на изявите му е огромно. Освен това е талантлив дърворезбар, иконописец и музикант – свири на китара и пее. Като душа на компанията Стайо се прояви и в Дъждовница.
Самостоятелните му изложби са: 2006 г. - в галерия „Арт спектър” в Пловдив, през 2008 г. - в Етнографския музей в Асеновград (там година по-късно гостува с нова изложба),  през 2009 г. - в Етнографския музей в Пловдив, през 2010 г. - в Дома на хумора и сатирата в Габрово, същата година -  в Плевен, в художествената галерия „Илия Бешков”, през 2011 - в Хасково - в рамките на „Южна пролет”, същата година - в Стара Загора, в галерия „Алба-авитохол”, през 2013 – в Арт салона на радио „Варна” и пр.
Той е активен илюстратор и автор на изданията на „Чат-пат“, както и на редица книги с поезия и проза на панагюрските автори. С дългогодишния председател на клуб „Виделина“ (2000-2016) Димитър Дънеков издават брошурата "Окрихме му колая (усмивки по време на криза)" (2009), а сборникът им „Питанки… чуденки… многоточия… и прочие“ (2016) през т.г. бе отличен от СБП с годишната награда за хумор и сатира.
Преди десетина години Стайо отказа приза „Творец на годината“ на Панагюрище – но не признанието на съгражданите си, а пликчето с пари от общината. Жестът тогава бе протест срещу местната управа, която прави малко или нищо картини на големи български художници - дарение на града - да се съхраняват в кошмарни условия. Панагюрище все още няма и своя пълнокръвна художествена галерия, каквото от десетилетия е желанието на панагюрските художници и на любителите на изобразителното изкуство в града. Оттогава не излага в родния си град.

Стоян Радулов за "Чат-пат"

ОЩЕ СВЪРЗАНИ ПУБЛИКАЦИИ ЗА ДЪЖДОВНИЦА:
Емоции в стихове от срещата на два от световете в Дъждовница  
Тотка Лунгарска след Дъждовница: "...Ще продължа нататък"
Стоян Радулов: Моята Дъждовница - между псалма Давидов и сурата на Фатима
"Чат-пат" порасна с таланта на голямата-малка Соня Георгиева
Пепа Маркова: "Не си и мислех, че е толкоз сладко да се откриеш след години на познаване!"
Панагюрското арт гостуване в Дъждовница като медийно събитие

Ателие: Боян Ангелов и Стайо Гарноев

Коледарски и сурвакарски поздрави от Манол Панчовски и Стайо Гарноев

Повече за Манол Панчовски - тук

Повече за Стайо Гарноев - тук

Камелия Кондова: "Бай Георги има тъжни рамене"

На 17 февруари в столичния ресторант "Рубайят" (НДК) беше представена новата поетична книга на Камелия Кондова, загадъчно назована "Бай Георги има тъжни рамене". Илюстрациите в книгата са дело на художника от Панагюрище и наш голям приятел Стайо Гарноев.
Тепърва ще четем тази изящно направена книжка, тепърва ще разберем кой е Бай Георги и защо именно той е поел отговорността да отведе стиховете на Камелия до читателя.... В понеделник вечерта само слушахме алтовия глас, който ни разказваше истории за любов, за таланта да се влюбваш и куража да обичаш, за правото да помниш и способността да забравяш...
Мария Бегова

От всички снимки на вечерта избрах тази - цялата Камелия Кондова е тук...
Благодаря ти, Ками! Прегръдка!

Гарноев и Комедвенска в артистичен дуел

Отговор на поканата за дуел от Ники Комедвенска - рисунка Стайо Гарноев

Светът се промени

Момчета! Най-накрая ще го кажем:
от мъжкото ви перчене ни писна!
На този свят човешкото е важно.
Адам е стопроцентово измислен!

И как така на ближния жената
застана редом с ближното магаре?
Да, вярно е - ужасно сме инати,
щом векове наред крепим товара

да сме зад вас, добри и безсловесни...
Но ако само с мисъл ви надминем,
все някой самарянин ще ни кресне,
че по закона Божи сме слугини.

Момчета! Този свят не е от вчера -
живял е с две, но може и със двеста:
смъртта с един аршин ще те измери,
дори да си убийствено мъжествен.

Определено знаем, че е трудно
и Егото ви мъчи като жажда...
Светът се промени... Та нищо чудно
и Господ Бог от майка да е раждан.

Стихове Ники Комедвенска

Стайо Гарноев в "После" от Яна Кременска

Стайо Гарноев

После
                       На Стайо Гарноев

После Ева намира Адам.
Няма никаква Райска градина.
Господ само живее сам,
ала него го няма в картината.

После не по библейски сюжет
се оплита животът на възел.
После Господ е страшно зает
и обърква парчета от пъзела.

Мъдростта се намесва. Змия,
ала никаква ябълка няма.
Ева всъщност е страшно сама.
И какво, че светът е за двама?!

Задължително има зограф -
да забърква със вино боята.
И на Господ поредния гаф
на платното замазва с душата си.

Ти рисувай, зографе! Нали
и така всяка нощ се умира.
Цяла вечност забрава вали.
Но пък който усеща, разбира...
 
Стихове Яна Кременска
 

Яна Кременска

Чат-пат загадка: Коя е тя?

Позната е на всички нас –
Жената чудо! – казвам аз.
На ръст - ни ниска, ни висока,
тя крачи все в читалищна посока
и странно сили как намира
да дирижира, дирижира!...
Че даже и да композира!
И още - да акомпанира!…
Тъй днес със „Средногорска песен”,
а утре със ансамбъл „Смесен”
и с „Нежни струни” – славна група,
награда след награда трупа –
медали, грамоти, похвали
от всевъзможни фестивали…
А иначе е и туристка,
а за капак – и каратистка,
така че ако нужда стане,
душа изпива за охрана…
Такава уникална дама
май друга няма, няма, няма!
Навред из цялата планета
една е тя...

Стоян Бътовски
(в. "Чат-пат", бр. 13, 2012 г.)

Станчев и Гарноев в "Дефиле из небето"

Автошарж, художник Стайо Гарноев

Дефиле из небето
                     На Стайо Гарноев

Оранжевото вече ти свърши.
А брадвата трепти във въздуха.
Руйната четка дъгата прекърши я,
че и боите са цветове грухани.

Тътне каскета и потта тегне.
Иде време да рисуваме слабините.
Месечината цяла е, не мирише на менгеме.
И Фройд се смее на съдбините ни.

А дървото с вечния си таван -
и сянка, под която лъчи не връзват...
Вече зидан си, да връщаш корана.
Още млад си, да цъфтиш на стълба.

И резба с дефиле из небето...
Отражение земно на всички мечти.
И отварям ти слънцея, след което
ти седлаеш брадвата - да ечи,... поете!

Стихове Иван Станчев

Усмивки по време на криза: Спешен случай

Автор Димитър Дънеков

Рисунка Стайо Гарноев

(из брошурата "Открихме му колая - усмивки по време на криза")

Чат-патардия: 10-те заповеди на безделника

1. Родил си се уморен, живей за да си почиваш.
2. Обичай постелята си, като самия себе си!
3. Ако видиш, че някой си почива, помогни му.
4. Почивай си през деня, за да спиш нощем.
5. Работата е нещо свято - не я пипай!
6. Ако можеш да отложиш нещо за утре, не го върши днес!
7. Работи колкото се може по-малко, нека другите поработят за теб.
8. Успокой се, от почивка още никой не е умрял.
9. Ако ти се работи, седни, почини си и ще ти мине.
10. Ако работата е здраве, нека работят болните.
Спазвай трижди по-усърдно тия заповеди през лятото!

Художник Стайо Гарноев

In memoriam: Любо Джевелеков

Любо Джевелеков. Рисунка от Стайо Гарноев

Повече за Любо и поезия от него вижте тук

Чат-пат загадки: Кой е тоз?

Художник Стайо Гарноев

С ръст - за възрастта нормален,
здравословно идеален,
незаемащ важен пост,
ала никак, никак прост,
този скромен господин
има възлов магазин
и като търговец местен
всекиму е тук известен.
Ала този бизнесмен,
все усмихнат, все засмен
е природно надарен
с глас от Бога подарен.
Той певец е самобитен
с глас безспорно най-елитен –
и където и да пее,
кара всеки да немее
пред юнашките му песни,
и любими, и известни.
Неговото скромно мото
е „Творим за обществото”.
Песни за вино обича,
………………... се нарича.
Задаващ въпросите Стоян Бътовски ("Чат-пат", бр. 11)

Панагюрски кодоши - приказки без край (Част 4)

Илядо стоки!
Било в края на 60-те години на миналия век. В Долната махала на Панагюрище живеел един овчар. Жизненият му цикъл бил непоколебим. Три месеца в гората и три дена в града. Използвал случая да купи това-онова от магазина - ракийка, цигари, кибрит... Веднъж рекъл да се пооборудва и тръгнал към "1001 стоки" - на Стария пазар. Влязъл в магазина, поогледал се и рекъл на магазинерката:
- Момиче, дай ми един силях!
За незнаещите, това е кожен колан, многофункционален. В него се побират лула, кесия, ножове и кво ли не... широк като женско сърце.
Момичето казало, че няма такъв артикул.
Тогава овчарят рекъл:
- Изляз и задраскай задната единица. Илядо стоки мое и да имаш, ама силях щом немаш, онаа единица ти не тряба!

Преразказа Томи Наплатанов

Художник Стайо Гарноев

До Света Богородица
Той е един от най-легендарните панагюрските чешити и го познавах лично. Живееше в мойта махала - Драгулин, горе-долу срещу старата мандра. Дядо Калчо се казваше и обичаше да си попийва, ама доста. Жена му, баба Василя, на която всички викаха Калчовица, все го заплашвала, че ако не спре да пие, ще го напусне. Една пролет много му викала и той съвсем тържествено обещал:
- Добря, ма, Васильо, до Света Богородица нема а пия!
И излязъл нанякъде. А тя се успокоила, че поне няколко месеца той няма да близне нищичко. Обаче, видите ли, прибрал се отново кьор кютук пиян. А Василя пощуряла:
- А пукнеш дано, пияница ниедни! Нали са врече, бе, че до Света Богородичка нема а пиеш!
- Е тамън де - хлъцнал Калчо, - така и направих, да опустееш и ти. Тамън до Света Богородица (църквата) не пих. Ма кръчмата е след нея, ма, на центъра!

Преразказа Величка Момнева

А завиеш свинкята!

И в тази история герой е същият този Калчо.
Дошло време да се "завива свинкята"*. Но на Калчо не му било до това, а баба Калчовица все вървяла подир него и дуднела:
- Айде, бре Калчо, намери време а завиеш свинкята, бе!
Ама нали все бил подпийнал, нямал ищах, горкия. Но го измислил.
Когато бабата се прибрала от една съседка, пак го почнала:
- Зави ли я, бре?...
А той спокойно рекъл:
- Ей, старо, турни си очилата и иди да я видиш - завил съм я с едно чердже, нема да й е студено. Остави ма сегъ.

Преразказа Величка Момнева

Вързан кмет - мирно село!

Кой не знае Цанко, кметският шофьор, кой не е чувал за него? А аз съм чувал една история от края на минали век.
Цането возил тогавашния кмет Марко Мечев от София към Панагюрище. На "Църна Маца" обаче ги спряли ченгета. Марко бил вързан като по устав, но Цането - без колан. Полицаят от документите разбрал, че Мечев е кмет на община. Глобата се разминала, но все пак униформеният попитал Цането:
- Абе, как може кметът да си е сложил колана, а шофьорът - не!
Цането погледнал хитро, усмихнал се, па отсякъл:
- Ааа, вързан кмет - мирно село!
Преразказа Томи Наплатанов
___________________________
* "Завиване на свинкя" - диалектен израз от панагюрския говор за оплождане на прасе

Панагюрски кодоши - приказки без край (Част 1)
Панагюрски кодоши - приказки без край (Част 2)
Панагюрски кодоши - приказки без край (Част 3)
Панагюрски кодоши - приказки без край (Част 5) 
Панагюрски кодоши - приказки без край (Част 6) 
Панагюрски кодоши - приказки без край (Част 7)
Панагюрски кодоши - приказки без край (Част 8)

Панагюрски кодоши - приказки без край (Част 3)

Три истории за сватосване

"Мъжки времена", художник Стайо Гарноев

І.
Една майка получила абер, че в неделя ще им додат годежаре. Казала на дъщеря си:
„Пред сватовете ше седиш мирно и ше мълчиш! Дума да не си продумала!”. Дошле сватовете, седнъле, тръгнъла приказката. Изведнъж момата пръднала. За да прикрие станалото, рекла: "О, скръцнъ ми чопраза.”. Скочил старият сват: „Ъ, ми къдя сме дошле за мома? Не стига, че пръднъ, ами и побъбра!”.
Годеж не станал, но останала приказката „А ти не скръцнъ чопраза?”, когато някой пръдне и „Не стига, че пръднъ, ами и побъбра!” – когато някой се изложи двойно или направи две грешки едновременно.

ІІ.
Имало две сестри. И двете пелтечели. Дошле годежаре. Майката, с надежда да ожени баре едната, дръпнъла дъщерите си настърнъ и им рекла: „Ше седите и ше мълчите! Зъб да не сте обелиле! Ем такъв е редъ, ем да ви не фанат, че пелтечите!". Убаво, ама насряд приказката в кюшето са показала мишка. Едната дъщеря изпищяла:”Митка, мамо, митка!”, а другата бързо-бързо рекла: „Мълти, ма, нали мама каза а мълтим!”.

ІІІ.
Имало една убава, ала глупава и много бъбрива мома, та по таа причина никой не я искал. Веднъж майката казала на дъщеря си: ”В неделя ше додат а та искат от друго място. А са поправяш, та а не стаяме за резил! И си опичай акъла. Ако ше бъбреш – само за голями работи, а ня твойте щуротии!”. Дъщерята послушала майка си, щом пристигнале годежарете, изправила се пред тях:
– Добря дошле, голями сватове!
– Добре заварили!
– Голяма талига имате!
– Е, талига като талига!
– По голямия път ли додохте с голямата талига?
– По него.
– А на голямия завой видяхте ли голямото дърво?
– Видяхме.
– А под голямото дърво видяхте ли едно голямо лайно?
– Ъмм, имаше..
– Е, аз го изсрах!!!
Как е завършила тази сгляда е ясно...
Преразказа Мария Бегова

Вижте още: Панагюрски кодоши - приказки без край (Част 1)
Вижте още: Панагюрски кодоши - приказки без край (Част 2)
Вижте още: Панагюрски кодоши - приказки без край (Част 4) 
Вижте още: Панагюрски кодоши - приказки без край (Част 5) 
Вижте още: Панагюрски кодоши - приказки без край (Част 6) 
Вижте още: Панагюрски кодоши - приказки без край (Част 7)
Вижте още: Панагюрски кодоши - приказки без край (Част 8)

На 8 март и . . . по-нататък

                                                                          Стихове Димитър Дънеков
                                                                          Художник Стайо Гарноев

Из брошурата "Окрихме му колая (усмивки по време на криза)", 2009 г.

Из звездните посвещения на Иван Станчев

Шарж на И. Живкова

* * *

                На Иванка Живкова
Сигурно звездите те имат за близка,
щом дефилират край теб в траектория.
И като тяхна слугиня - истинска,
разписваш артистичната им история.

Сигурно знаеш и багрената горчилка.
Цял тържествал е, когато зациклят.
Сякаш си Ваня, сякаш си Живкова
и правиш на карета тиквата.

Сигурно е абсурдно да имаш приказки,
но е душевадно, че ги има край теб -
къде фриволно, къде искрено -
Панагюрска република в действие.

Знам със сигурност какво те аздисва -
твоят неустоим курсив към пламъка.
И така е: "щрак" - да си Алиса...
Нещо като Оскар, нещо като Залъка.

Ти, Александър, и световната лютеница

Иван Станчев

               На Александър Пенчев
И сите празници тука се сбират.
Че душата ти е хорски мегдан.
Лошото знае - любовта не умира!
И ти знаеш... звънците на Иван.

Съдбата во всекиго е Райна Княгиня и Ганьо,
и многопрофилната болница на Ной.
Орфей, и Митра, и Йисус са храм и благина -
и редом е нахалний пристой на Мамон.

Ти, человеко, си това и Онова -
биохимичната кал с дъх Абсолютен.
Радвай се, че от Адам е канавата ти
и от тук е развоя на световната лютеница!

От тях, невежите и Господ се схваща...
Одеждите на Богородица видях ги в дъгата.
Ти, земний Александър, поеми гощавката
и на трапезата вси Вери - сестри и братя!
Амин!

Дефиле из небето
         На Стайо Гарноев

Оранжевото вече ти свърши.
А брадвата трепти във въздуха.
Руйната четка дъгата прекърши я,
че и боите са цветове грухани.

Тътне каскета и потта тегне.
Иде време да рисуваме слабините.
Месечината цяла е, не мирише на менгеме.
И Фройд се смее на съдбините ни.

А дървото с вечния си таван -
и сянка, под която лъчи не връзват...
Вече зидан си, да връщаш корана.
Още млад си, да цъфтиш на стълба.

И резба с дефиле из небето...
Отражение земно на всички мечти.
И отварям ти слънце, след което
ти седлаеш брадвата - да ечи... Поете!

Ти, графинята

            На Дона Чалъкова

Exelence and women,
ти що чиниш в китна Батава?
Целувката ти в жречески смокинг,
тънее след болката и въглен остава.

Ти в оня живот - цвят за мирисане...
И пак си - в първо лице множествено число.
Съдбата ти - рими фатално разписани.
Изкуството е любов - званията послеслов!

И имаш жъдана щерка и гаечен път.
Че плебеите твоето минало знаят.
На просякът в шепите е безсмъртието,
а дъгата е връз чарените поляни.

Ти пак жена... сред магарешки тръни.
Опак живот и добре забравени стари.
И култова огърлица - от катинари и мълнии.
Ти, графинята - на последната гара!

* * *

              На Георги Радомиров

И този ден децата не дойдоха.
И този ден не остави следа.
Дойдоха... ветровете льохмани
до свежи амфори с бели предания.

Ти знаеш ли какво си милвал тук?
Освен жени, от златни съдове си пиел.
Червената покривка избеля от скрупули,
а ти с победи си се миел.

Ти помниш ли преди хилядолетия...
Сега отново се бунтуваш.
Сега отново знойно летен си.
И знаеш - щастието пари не струва.

Няма друг. Оставаш Бенковски.
Воеводи целуват единствено монахини.
Защото времената са такива... пророчески.
Дъщеря ти, Георги, е твойта богиня.

Роден на 1 Април
              На Симеон Владов

Кажи ми кога да те набия?
Толкова неща искам да научиш.
И върху платното ти сиво -
дъгата да ти се случи.

Ти ще стоиш и ще слушаш -
приказки, притчи и слово.
А момчето - в тебе сгушено -
ще прави вече бели с корони.

Малко повече ще те боли.
То така ще устоиш в живота.
Подковен бряг на сцена гола
и Бертолд да те милва от историята.

Ще черпиш сладко от трънни цветя,
след като са цъфтели на твоето чело.
Тогава за последно ще те напляскам...
Преди оскарлиите да са те прочели.

Кафе на раздяла
                На Теодора Захариева
Все виждам очите ти - пъстрите -
по черните пътища на белия свят.

А когато срещите ни са сбъднати,
ти си с косите на вятъра.

Все излизат очите ми - тъжните -
из мътните форми на чашата след кафе.

И предричат, че всичко се сбадва
във дните - не всякога светли.

Все ми се иска да ги имам очите ти -
и сега, когато се чувствам безпътен.

В мълчанието им себе си да разчитам.
А погледа ти - последния - къде да го скътам?
(7 октомври 2011 г.)

 

"Наричам ви звезди". Под това емблематично работно заглавие Иван Станчев подготвя поредната си поетична книга. Нейното излизане обаче от някоя печатница засега е забулено в мъглите на непредвидимото бъдеще. Но кой знае - може и да попадне сред следващата порция одобрени за финансиране от Общината в Панагюрище издания на местни творци. Или пък някой меценат да направи така, че галерията от образи да бъде отпечатана. Важното е, че Иван не спира да пише, да пише... И да си обича приятелите!...

Още стихотворения от Иван, посветени на неговите приятели, можете да видите, като пpоследите следните линкове:
"365 мига" - На Румяна Върбанова
"Художествено" - На Делчо Радивчев
Посветено на Нона Немигенчева
Посветено на Маргарита Петкова

Усмивки по време на криза: Семеен парламент

Художник Стайо Гарноев

Стихове Димитър Дънеков

Из брошурата "Окрихме му колая (усмивки по време на криза)", 2009 г.

Стайо Гарноев - душа, избухнала в цвят

Стайо Гарноев пее от родпски чардак. Снимка Стоян Радулов

Има светове (цветове), в които влизаш на пръсти, бавно опознаваш, харесваш, сърфираш из нюансите, обикваш и... стават и твои. Има и такива цветове обаче, които не ти позволяват да извървиш този път - прегръщат те още с влизането, греят - уж от стените на изложбената зала, а всъщност в теб, усмихват те, радват те, дори те разсмиват - и вече си прегърната и тяхна.
Световете-цветове на художника Стайо Гарноев са от втората порода. Осъзнах го със собствените си очи и сърце, но и с очите на публиката на последната му (засега) изложба-живопис в Арт салона на радио „Варна”.
Познавах част от творчеството му от снимки и дипляни. Да, имах и късмета две негови картини да подаря на любими приятели (Николай Петев и Ели Видева), сигурна съм, че сега ги греят в домовете им и в най-трудните им моменти излъчват радост и направо възторг от живота. С ироничната усмивка на неосъзнатия мъдрец, който казва с четката си: „Ей, животът е лесна работа”...
Но когато 35 живописни платна грейнаха заедно в един разказ с цветове, които не могат да се разкажат, разбрах, че това е история, в която НЯМА: пуританщина, лицемерие, излишни уговорки, притворство, кокетство, самовлюбеност, претенции.

Жребичко, худ. Стайо Гарноев

И в която ИМА: ирония и автоирония, анекдот, емоционална зависимост с литературни и исторически сюжети и една много жадна за радост душа, която е избухнала в цвят.
(И Нямането и Имането в изкуството са важни, за да не абдикира съвсем от живота.)
В обратната хронология от последната изложба към запознанството ни назад запомних тези думички, защото още ме държи емоцията от Варна, но и защото тази изложба ми даде необходимата дистанция от приятеля, за да се възхитя на художника. Той такива думички не търпи, притесняват го и го разбирам. Но няма да му се извинявам. Сам си е виновен. Всъщност, първите „виновни” са родителите му, за да се появи на бял свят през 1964 г. в Панагюрище. Малко по-късно вината се прехвърля на една злополука - на тригодишна възраст пада в една варница и ослепява за три месеца, за да прогледне след това с очите на художник. През тези три месеца баща му, в опита си да го занимава и да му помогне да прогледне, му рисува патки като цифрата 2. По-късно животът ще го срещне с много патици, но бялата птица от двойката на баща му ще присъства често в сюжетите му. Добре е все пак да видите картините му, да не останете с впечатлението, че предимно патици прехвърчат из тях.
Но този емоционален детски спомен явно му е отключил великолепното чувство за хумор, за да не се взема много насериозно, докато съвсем сериозно навлиза в живописта. Тъй като няма академично образование, извървява пътя на самоучението за различните техники с много четене, много гледане - харесване и отрицание... Но за необходимостта да разкажеш душата си в цвят няма учители. Друга грижа е необходима - да я съхраниш тази душа, да не я предадеш, да не я продадеш... Само тогава можеш да й позволиш да разказва на другите души в изложбената зала.
Той едва ли знае колко впечатлени бяхме аз и моите приятели при срещата ни с него в Копривщица на Дебеляновите дни от една история, която съвсем небрежно разказа. Още не бях виждала негови картини. Подари ни дипляни, но вече бяхме нощни, китарени и поетични и чинно си ги прибрахме в стаите за по-мъдрото утро. А в двора на копривщенската къща, която ни беше приютила, компанията вече се заливаше от смях, защото Стайо Гарноев разказваше - с много хумор за собствена сметка - войнишка или... работническа история. Смешното сега няма да ви разказвам, но никога няма да забравя как, когато няма четка и бои, душата на художника се разказва върху... прашния ботуш! Да, достатъчно прашен, за да е „платно” за рисунка... След това изпя и „Дельо хайдутин” и аз вече бях сигурна, че ще воювам за приятелството на този читав човек. Изхвърчах обратно в стаята си и разгледах на спокойствие дипляната: голи тела с изразните средства на гротеската, но не заради самата дебела голота, а заради вица, с почитания към детайла, който никъде не е случаен и... всяка картина - разказ - умен, мъдър, но не поучаващ, а усмихващ и по-скоро... всеопрощаващ. И почти навсякъде присъства и образът на самия художник - но не от жажда за увековечаване - а за да е съвсем честно с много автоирония, като съучастник в разказа.
Върнах се при компанията, за да получа поредния урок по достойнство. Стайо Гарноев със страст, а оттам и с болка, разказваше причината да откаже наградата на Панагюрище. Не признанието на съгражданите си, а пликчето с пари от общината. Защото с негови колеги вече са изчерпали всички цивилизовани възможности да убедят управата, че е престъпление картини на големи български художници - дарение на града - да се съхраняват в кошмарни условия - тоест да не се съхраняват всъщност. Стайо Гарноев отказа пликчето в знак на протест. Оттогава не прави изложби и в родния си град. Но пък му се радват в други градове.
Участието в общите няма да изреждам, но хронологично, самостоятелните му изложби са: 2006 г. - в галерия „Арт спектър” в Пловдив, през 2008 г. - в Етнографския музей в Асеновград (там година по-късно гостува с нова изложба),  през 2009 г. - в Етнографския музей в Пловдив, през 2010 г. - в Дома на хумора и сатирата в Габрово, същата година -  в Плевен, в художествената галерия „Илия Бешков”, през 2011 - в Хасково - в рамките на „Южно пролет”, същата година - в Стара Загора, в галерия „Алба-авитохол”.
До... изложбата му във Варна. И когато ме връхлетя това чувство за свят (цвят), който те прегръща и който има толкова да ти разказва, че няма как да си тръгнеш лесно. Не и ако държиш да си едно цяло с душата си.
Камелия Кондова

 (препечатано от сп. "Знаци", бр. 4, 2011 г.)

Още за Стайо Гарноев, който вече е редовен член на СБХ, четете ТУК и ТУК

Патритура за чаткащи: Нашият Павароти

("Чат-пат", бр. 5)

Стайо Гарноев - Защото мечтите стават по-големи

след плеядата международни, 

национални и регионални признания

"В градината на Дядо Боже", художник Стайо Гарноев

Стайо Гарноев откъсна най-жадувания плод в „Градината на дядо Боже” - стана официален член на Съюза на българските художници. Но за да се изкачи до него - само той си знае колко труд, упоритост и постоянство е вложил...
Това признание идва логично, след плеядата международни, национални и регионални участия и награди за Стайо, след като в края на 2011 година грабна голямата награда за живопис „Георги Машев”. С това отличие ежегодно се удостояват най-изявените творци от Дружеството на пазарджишките художници. То официално е връчено на 9 декември по време на официалното откриване на традиционната коледна изложба в Пазарджик.

Стайо и Мая

Стайо, съпругата му Мая и кучето ни посрещат сърдечно у дома си. Втурват се да ни настанят, да ни почерпят. А наоколо е невероятно очарование, защото картини, дърворезби, мебели, сътворени от Стайо - бдят и ни провокират... За какво ли? С предпазливото си българско съзнание се чудя как и в творбите си, и в разговорите, той има смелостта и таланта да каже всичко, да няма нищо скрито покрито. През 2011 г. Стайо беше избран и за „Творец на годината” в Панагюрище, но върна наградата - има сериозни мотиви за това. „Чини ми се, че ако няма петли да кукуригат и тъмнината да изринат - няма да дойде зазоряването никога!”, споделя героят от разказа „Страх” на Николай Хайтов. Сякаш тези думи са изречени и от Стайо, защото е неистова неговата потребност да разголи душата си ... Навярно защото тогава тя пее и танцува, а сърцето се отпуска на свобода...
Първата си самостоятелна изложба той подрежда през 2008 г., следва я още една - пак в Асеновград, след това в Етнографския музей в Пловдив - през 2009 г. След прецизна селекция от международно жури,  неговата картина „Семейството на старшина Страшников” е включена в раздел „Живопис” в 19-то международно биенале  на хумора и сатирата в изкуствата - Габрово `2009, а друга негова творба - в 5-то международно бианале „Майстори на карикатурата” - Пловдив `2009 на тема „Алкохолът и народите по света”.

Стайо и Иван Радулов

Участва в общи изложби, организирани от Дружеството на пазарджишките художници, включително и в престижната национална галерия „Шипка” 6 в София. Две поредни 2010 и 2011 години получава признание за таланта си: „Диплом за най-добро представяне”. На завиден интерес се радват през 2010 г. творбите му - в Дома на хумора и сатирата в Габрово и в плевенската галерия „Илия Бешков”; през април 2011 година - в галерия „Кредо” на Хасково, по време на 39-ия Национален конкурс за дебютна литература “Южна пролет”; през юни - в галерията за изящни изкуства „Алба-Авитохол” в Стара Загора, през септември - изложба в Димитровград.
Гостуването на Стайо в морската ни столица Варна със самостоятелна изложба, подредена в художествената галерия на „Радио Варна”, се превръща в едно от водещите културни събития за местните почитатели на изобразителното изкуство. Творчески портрет на Стайо от 9 страници е публикуван във Варненския алманах за литература, изкуство общество „Знаци”, № 4 от 2011 г.
А в откритата на 7 февруари 2012 г. експозиция на съвременни художници в най-престижната българска галерия - на "Шипка" 6 в столицата, Стайо участва с три платна.
В резултат на проявен интерес и отправени покани, през 2012 година предстоят още изяви и нови запознанства, раждат се мечти с нови измерения ... и още... 
Разглеждам творбите на Стайо и се възхищавам на високото ниво на интуиция и точен мерник - и за комичното, и за трагичното, на неговото умение да придаде дълбочина на разпаленото въображение и страст... Захласната в персонажите, сякаш един глас нашепва: „В такова време ти се ще да имаш две сърца - едно за чест, друго за мерак, а то, опустяло - едно: разсечи го, разкъсай го - пак едно!” Това е гласът на героя от разказа „Мъжки времена”.
А меракът на Стайо е да живее и твори в Родопите, навярно защото мечтите му стават все по-големи и се издигат нависоко като билото на планината... За нови творби, за нови изложби, за нови срещи, за нови приятелства!
Защото той е в настроение за успех!

Текст и снимки Нина Радулова

Още за един от най-активните и харесвани творци на Панагюрище вижте ТУК и ТУК

Вижте Стайо и още творци от Панагюрище в страницата

Love.Panagyuriste във Facebook.

 

This page is to promote the town Panagiurishte in Bulgaria, Europe. It is a town with a rich and ancient history, unique culture and hospitable people.