Художникът Манол Панчовски в документални кадри

Вижте откъс от документален филм, посветен на панагюрския художник Манол Панчовски. 

Манол Панчовски ни дарява с нови пролетни картини

С нови пролетни картини ни зарадва талантливият панагюрски художник Манол Панчовски. Таланти като него правят живота ни по-красив и по-цветен.

Репродукциите на картините са от личния профил на художника във Фейсук.

   

Повече за Манол Панчовски в "Чат-пат" четете и разберете, като последвате етикета с неговото име под публикацията.

Коледарски и сурвакарски поздрави от Манол Панчовски и Стайо Гарноев

Повече за Манол Панчовски - тук

Повече за Стайо Гарноев - тук

Документален очерк за художника Манол Панчовски (видео)

Документален очерк за художника Манол Панчовски от Панагюрище. Откъс от филма "Моят Каменград" по едноименното есе на Катя Зографова.
Сценарист и режисьор - Стоян Радулов, оператори - Живка Петракиева и Роберт Далали, продуцент - Георги Крумов.

ЧАТ-ПАТ АНТОЛОГИЯ:
ПАЛИТРА ЗА МАНОЛ ПАНЧОВСКИ четете тук
СТАРИ КЪЩИ - серия рисунки от Манол Панчовски вижте тук
ЖЕНАТА Е ВЕЧНА в твурбите на Манол Панчовски - вижте тук

Ателие: Манол Панчовски

Думи насъщни от Мария Бегова

Художник Манол Панчовски

"Думи насъщни" - първата самостоятелна поетична книга на Мария Бегова.

Стихове Мария Бегова, снимки Стоян Радулов

Репортаж от премиерата на книгата в 

Университетската библиотека “Св. Климент Охридски” 

четете тук

Жената е вечна в творбите на Манол Панчовски

Художник Манол Панчовски

Възхищавам се на съвършените линии, извиващи се като неведоми пътеки Господни. Мирише на жажда... Удивлявам се на цветовете и на света, които ми представят. Мирише на интимност... Недоумявам как формите добиват красива конкретност в мисълта на Твореца. Мирише на любов... И по спомените на един художник Той сякаш моделира света такъв, какъвто трябва да бъде - изящен, добър и призоваващ да го обземеш. Мирише на надежда.
... Докато разглеждам част от последните творби на моя приятел и художник от Панагюрище Манол Панчовски...
... Много хора обичат да казват, че жената е по-слабият пол. Други са на обратното мнение. Не се наемам да споря. Знам обаче едно със сигурност - в картините на Манол жената е вечна. И обитава собствена Вселена, в която Манол е винаги добре дошъл.

Текст Стоян Радулов по творби на Манол Панчовски

Томи Наплатанов по време на свиждане

Художник Манол Панчовски

Свиждане

Жега. Обед е. Време за свиждане.
Само час и ще хлопне решетката.
Между "Добър ден" и "Довиждане" -
бира, сода с лимон... и сметката.

Рехав поглед, зареян във пустото.
Прошумолиха днешните вестници.
"Уф, отново си се разчувствал" -
се чете под красивите ресници.

Катинарно кръстосваш краката си,
слагаш митница под коляното.
Виждаш хиляди надзиратели -
на дървото, под масата, в пяната...

Непрестанно ме гледаш... в часовника -
всичко друго ми е раирано.
Мина час. "До утре, затворнико,
аз след работа се прибирам."

Днес целувката не е във дажбата.
Вече месец разкладката постна е.
Пазиш устните си от кражба.
Или пък ги къташ за гости?

А амнистия вече не виждам.
Побеля от резчици стената...
Жега. Обед е. Време за свиждане.
Час. Решетка. Картина позната.

Стихове Томи Наплатанов

Повече за Томи и още поезия от него прочетете тук

Манол Панчовски с награда от Община Пазарджик на "Пролетния салон"

Манол Панчовски

Майсторът на четката Манол Панчовски бе удостоен с традиционната награда на Община Пазарджик по време на "Пролетния салон", организиран от Дружеството на художниците в областния град. Той бе награден заедно с художниците Леон Бабачев и Стоимен Стоименов. Наградите са съпроводени от парични суми. Експозицията на традиционния предпразничен "Пролетен салон" бе открита на 18 май. Той предхожда Денят на българската култура и на славянската писменост 24 май. Присъстваха като гости известните майстори на четката, професорите Стефан Лютаков и Петър Змийчаров. При определяне на наградените, тричленното жури е имало предвид представянето и от предишни изложби и постижения. С наградата на Дружеството на художниците за най-добро представяне на  "Пролетен салон 2012" бе удостоена Петя Стойнова. А кметът на Калугерово Сергей Вачев връчи учредената миналата година награда на евроселото на "почетния земляк" Константин Атанасов.
"Чат-пат"

 Серия картини от Манол можете да видите тук

Очерк за наградения художник четете тук

Дима Дюлгярова: На 13 Б вали безразличие

Художник Манол Панчовски

13 Б
Безжизненост, Беззвучие, Безмълвие
прерязват утрото на този ден
и знам до свършекът му ще е същото-
сама със него, той със мен.

Безкористност, Безименност, Безсмислие,
Безсилие... Какво ли още не
и как да оцелея между всичките
въпроси- от кога и от къде.

Безпаметност, Безизразност, Безизходност.
Мъртвеят даже стайните цветя
а по листата им зелена Бездиханност
се стича, като капчица сълза.

Внезапен дъжд горчиво оцветен
избликнал на лицето ми красиво,
размил един Безцветен ден
сега Безшумно ме приспива.

* * *
Бавно пада нощта - и навън, и в очите.

Заваля самота! Заваля безразличие!
Вместо огън и жар - тъпа болка в гърдите,
само няма печал и бездушно приличие.

Нито страх, нито мъст. Само спомен във бяло.
Тишина заваля - тишината от рая
с нецелунати устни, с недокоснато тяло
бавно махна с ръка и...
Изчезна в безкрая!

Нито стон, нито вик. Само душно пространство
и парче от небе, под което аз крача
с неуверени стъпки. От вълшебно пиянство
заваляха звезди в тържеството на здрача

и запяха щурци, в хор нечуван доскоро.
Но защо ме боли от щастливите звуци?
Няма радост и плам. Само сляпа умора
натежала над мен и самотните улици.

Заръмя ситен дъжд! Не навън, а в очите!
Заваля самота!
Заваля безразличие!

Стихове Дима Дюлгярова

Повече за Дима и още поезия от нея вижте тук

Стари къщи - серия рисунки от Манол Панчовски

Серията рисунки "Стари къщи" от Манол Панчовски, изпълнени в смесена техника, съдържа няколко десетки творби. Тук обаче публикуваме специална селекция от тях. Те са провокирани от втората творческа среща в Жребичко през 2005 г. и чрез тях Манол е запазил своето усещане за "непознатата" стара България.

Още картини на Манол, за когото жената е вечна, вижте тук

Очерк за Манол Панчовски прочетете тук

 

Панагюрски кодоши - приказки без край (Част 1)

Рисунка Манол Панчовски

От главъта к`во убаво съм видял!?
Един стар панагюрски ханджия имал непоклатим табиет. Каквото и да се случи - ляга за два часа, за да си дремне следобяд като шарен котарак. Та, на ханджията се споминала жена му. Той обаче се помайвал насам-натам, отишъл в стаята, ударил два часа сън. Чак когато се събудил, отишъл в другата стая при покойницата. Там се били събрали дежурните оплаквачки - бабите от махалата. Ханджията се попорозял, па седнал до краката на жена си. В този момент една бабичка се обадила
- Ела тука, при главъта, бе, там се не сяда!...
Ханджията обаче невъзмутимо рекъл:
- Аз от главъта нищо убаво не съм видял. Ше си седна тука до краката...
Дочуто от Манол Панчовски, преразказано от Томи Наплатанов

Меко в темно
Било далечна утрин, някъде през 40-те години на миналия век. В работилницата на бащата на бай Стефан Хасанов - Петко Хасанов, един от работниците разправял какво му се е случило вечерта... По оново време Панагюрище не е било много осветено. (Не че и сега е кой знае колко осветено, но това е друга тема!) Връщайки се от кръчмата, работникът видял нещо голямо и черно да лежи насред улицата. Предпазливо го приближил. Но то нито мърдало, нито шавало. Навел се и го докоснал:
- Попипах го, то меко. Подуших го, то - говно! Ау, добре че не го настъпих!
Дочуто от Стефан Хасанов, преразказано от Тотка Лунгарска

Аз съм за кошерете!
Било през 70-те години на теоретичен изпит за любител-шофьори. Един кандидат застанал пред голямо табло с пътна ситуация. Инструкторът обяснявал:
- Виждаш схемата на това кръстовище. Ти си участник в движението. Движиш се с велосипед по път с предимство. Отляво по пътя без предимство идва камион. Отдясно - автобус. Кой ще мине пръв?
Кандидатът за книжка разтълкувал:
- Първо е автобусът, после колата, па накраа аз с колелото.
Инстнукторът:
- Абе, ти си пръв, бе, човек, на път с предмство си!
Кандидат-шофьорът отговорил:
- Ааа, нека вървят тия. Аз не бързам. Тръгнал съм за кошерете, цял ден е пред мен....
Дочуто от Илия Тухчиев, преразказано от Томи Наплатанов

Големец и цвете
Било пак в годините след 9-ти септември 1944-та. Виден народен представител обикалял селата в Панагюрска околия. Бътовци чули, че големият човек ще идва и в тяхното село и заумували как да го посрещнат. Извикали едно будно и хубаво детенце и започнали инструктажа: "Като дойде господинът, ще затичаш към него, казваш му "Добре дошъл!" и му подаваш цветето! Да знаеш, той е голям човек, много умен, много начетен, трябва убаво да се представим!". Детето започнало да се притеснява от срещата с големия и умен човек. Щом видяло да се задава колата с господина, то се затичало и изрецитирало:
- Добре дошъл и ти подавам цветето!
Преразказано от Недялка Коларова 

Не ма ебават, Ваше Величеество!
Било преди 1901 година. В Панагюрище дошъл Цар Фердинанд по повод 25-годишнината от Априлското въстание. В центъра на Панагюрище се събрали кметът на града, общински съветници и кметовете на села. От учтивост монархът се обръщал към всеки и задавал небрежни въпроси. Стигнал и до кмета на село Мечка:
- Слушат ли селяните, г-н кмете? - попитал царят.
Като отговор получил следния фелдфебелски отговор:
- Ич не ма ебават, Ваше Величество!!!
Дочуто от Манол Панчовски, преразказано от Томи Наплатанов 

Вижте още: Панагюрски кодоши - приказки без край (Част 2)
Вижте още: Панагюрски кодоши - приказки без край (Част 3) 
Вижте още: Панагюрски кодоши - приказки без край (Част 4) 
Вижте още: Панагюрски кодоши - приказки без край (Част 5) 
Вижте още: Панагюрски кодоши - приказки без край (Част 6) 
Вижте още: Панагюрски кодоши - приказки без край (Част 7)
Вижте още: Панагюрски кодоши - приказки без край (Част 8)

Гавърверсия: Добри и мюрето

От Добролюб Душков - Балтията

   

("Чат-пат", бр. 5)

Манол Панчовски - портрет на Константин Величков

Портрет на Константин Величков, художник Манол Панчовски, масло

Константин Величков не е просто име на метростанция в София или на театър в Пазарджик. Това е име институция сред основополжниците на съвременната българска книжнина. Поет и белетрист, той е активен общественик. Роден в Пазарджик през 1855-та, още от юноша проявява будния си характер. 17-годишен превежда драмата "Лукреция Борджия" от Виктор Юго.Впрочем, Величков обогатява художествено поетиката на българския език благодарение особено на преводите си след това. Като млад мъж става преподавател в Пазарджик и председател на пазарджишкото читалище "Виделина". Участва активно в подготовката на Априлското въстание през 1876 г. След Освобождението е главен редактор на в. "Народний глас", участва в списването на списания, вестници и сборници. По негова инициатива с Иван Вазов съставят двутомната "Българска христоматия" (1884). Дейността му е наистина мащабна. Даже по едно време става министър на народното просвещение (1886). Умира в Гренобъл, Франция, през 1907 г. Две години по-късно останките му са пренесени и погребани в София.

Палитра за Манол Панчовски

Манол - първият сред равни, единственият сред уникати - панагюрски художник, активно творящ илюстрации и карикатури за "Чат-пат".

Първият ми спомен от Манол Панчовски е някъде от средата на 80-те (да си жив и здрав, Маноле!). Прекрачвам портата на Ланджевата къща в Панагюрище, носейки свит на руло кадастрон и връзка моливи. В красивия двор на старата къща, където по онова време бе градският пионерски дом, чакаха и други деца. Дойде "чичо" Манол и всички влезнахме в една от стаите на първия етаж. Настанихме се по миндерите и под негово ръководство се заехме да

усвояваме тайните на "голямото рисуване". Обичах да ходя в тази стая, нейната тишина, да се взирам в подредените пред мен предмети и да решавам как точно с щрихите да постигна нужните светлосенки. Тогава разбрах и същността на перспективата. А Манол обясняваше без думи. Често хващаше молива и сам нанасяше върху хартията линиите, които трябва да се нанесат. Всичко продължи две години. И днес онова, което знам за рисуването и необходимостта от творческия поглед в процеса на рисуването, го знам от него. Преди това една година учех рисуване при брат му Цветан, но в един момент той замина за София и усърдните ми занимания с тяхното изкуство временно прекъснаха. Днес, ровейки се в спомените и тяхната сложна обърканост, си давам ясна сметка, че няма как да постигна онова съвършенство в текста си, което постига Манол Панчовски в картините си. Та, погледнете сами!

Виждайки художника Манол Панчовски или пък някоя от творбите му, няма как да не се сетим за легендата за майстор Манол. Майсторът бил повикан от султана, да му издигне джамия. Станала най-красивата на света. Тогава султанът го попитал дали може да направи по-хубава от тази и Манол казал, че може. Султанът заявил, че в такъв случай новопостроената джамия ще му е последната и го затворил в минарето. Майсторът обаче си сковал дървени криле и отлетял от своя последен затвор.
Това, есетествено, навежда на мисълта колко ли чифта криле е сковал през годините Манол Панчовски, за да се освободи от житейските минарета, издигнати от немилостивата съдба, и да осъществи своя единствено възможен полет към изкуството.

Манол поема своя първи въздъх за летене в изобразителното изкуство от брат си Цветан – също художник, известен и много успял. Манол завършва художественото училище в столицата. После става част от ателието на младите художници към Съюза на българските художници, а десет години по-късно е вписан и в секция "Живопис". Зад всичко това се крият отдадени на рисуването дни. Рисуване на всяка цена, въпреки всичко. Всъщност Манол никога не се е пъчил пред лъчите на обществените прожектори, макар неговият талант да му дава право на това. Той е мълчалив, не обича да говори за себе си. Картините му говорят достатъчно.
Най-често Манол Панчовски днес може да бъде видян да се разхожда из двора на панагюрския исторически музей, където в момента е уредник, да подрежда изложба в художествената галерия, или да разказва вицове, наведен над платното, над масата в ателието си…
Манол Панчовски е участвал в десетки общи и самостоятелни изложби. Напоследък най-често излага в Панагюрище, а част от последните му творби могат да се видят в някои от арт-магазините на града.

Текст и снимки Стоян Радулов, използвани са и картини от Манол Панчовски

Вернисаж

на художника Манол Панчовски

Странна картина
С още по-странно име
Луда картина
Картина в ми-септима
Каприз
Игра на ръката
Игра на очите
Музика
Танц на боите
Радост
В радостта сълза
Болка
В болката надежда
Вик
Любов
Мечта
В тебе се оглеждам
И остава в очите ми тази картина
А в дущата ми-
хрумване - в ми-септима

Стихове Мария Бегова, септември 1981 г.

Стихотворението се публикува тук за първи път. Написано е по повод обща изложба на панагюрските художници тогава и е вдъхновено от картината на Манол Панчовски "Ми септима" (Най-високата нота в музикалното петолиние - б.р.). "В онези години панагюрската бохема се представляваше от художниците и от мен - бяхме неразделни", казва по повода днес Мария...

Вижте още публикациите:

Жената е вечна в картините на Манол Панчовски

Стари къщи - серия рисунки от Малон Панчовски

Вижте Манол и още творци от Панагюрище в страницата

Love.Panagyuriste във Facebook.

This page is to promote the town Panagiurishte in Bulgaria, Europe. It is a town with a rich and ancient history, unique culture and hospitable people.