Дима Дюлгярова - от любов, за любов, през зима и сезони тя просто съществува

Просто съществувам

С теб сме тук. Навън нощта сама е -
не би могло да бъде другояче -
ти по своему със мен скучаеш
а аз все по-далеч от тебе крача.
Чашите си пълним непорочно
и мъчим се да бъдем предвидими,
опрели гръб до гръб нарочно
за да не можем да се видим.
Кръстосвам левия си крак в удобство
и паля следваща цигара -  
в характерите ни - несходство
в сърцата ни - поквара.
По навик пак самонаказвам
душата си. Гласът ти чувам
но аз мълча, не искам да ти казвам,
че в тази стая просто съществувам.    

Зимно

По стъклата ледът е бродирал дантела –
цяла нощ майсторил зад пердетата фрески.
Снежна утрин – ароматна и бяла неделя е
с дъх на чай, на все още неутъпкани преспи.

С вкус на сладки канелени  и на мед от пчелина
се събужда душата ми и поема нагоре,
със дима от дървата пращящи в камината –
през комина се стрелка, за да стигне просторите

да се спусне над къщите с празните дворове,
да похлопа на портите с медни звънчета,
да подсвирне на врабците сгушени в клоните
след това да завие към близката черква,

дето вече се чува звъна на камбаните,
да запали свещичка за здраве. Молитвено
ще целуне иконата, както правят миряните
и смирено ще тръгне – преблага и чиста.

Към дома си ще бърза – в удобство пантофено
да затопли нозе, да разпусне косите си…
Ще изтупа снега от палтото износено
и през прага ще влезе напълно пречистена.

В тази утрин неделна, ще си свия кравайчета
и ще пусна във джоба си шепа печени кестени,
ще приседна край огъня и с очите си  в крайчеца,
ще събирам снежинки за теб и за себе си.

Подарък

Ще събера най-хубавите мигове
в сребърна кутийка за подарък,
отгоре ще и сложа синя панделка,
като небето нежна -
под нея ще прозира лист хартия,
на който кратко е написано
името ми а до него-минало...

Ще залепя сълза изстрадана, но жива
в единият и ъгъл. Да ти свети
в тъмното, когато си отида 
докоснеш ли я пак да ме усетиш.

От другата страна ще сложа въглен
един от многото в душата бяла,
студено ли ти е или си тъжен -
то все едно до теб съм спряла.

До него ще изпиша с устни "твоя".
Усъмниш ли се случайно утре
ще дойда да ти дам покоя,
да те обзема целият отвътре.

Ще пръсна капчици парфюм за спомен -
следи от тялото ми да си имаш,
когато осъзнаеш неспокоен,
че от самотност трудно дишаш.

След тях ще нарисувам с дъх капчука,
как пее моята любима песен
да те теши дочуеш ли, че чука
в прозореца ти страшна есен.

Перо от гълъб ще поставя също
с надеждата, че то ще е до тебе
когато в многолюдната ти къща
си чужд сред свои, непотребен.
           
Ще сложа и сърцето си накрая
останала без дъх. Не ме залъгвай,
че всичко е наред - лъжа е зная -
вземи подаръка ми и тогава тръгвай.           

Стихове Дима Дюлгярова

Георги Радомиров - достойният правнук на легендарния Орчо войвода

ГОЛЕМИТЕ ИЗПЪЛНИТЕЛИ НА ПАНАГЮРИЩЕ

Откъс от книгата "Във вълшебната виделина на театъра. Хрониката на сценичния живот в Панагюрище". Съставители Нина и Иван Радулови. Читалище "Виделина" - Панагюрище, 2015

Актьорът Георги Радомиров е роден през 1932 г. Майка му е внучка на Орчо войвода един от най-безстрашните герои от Априлската епопея през 1876 г.
Едва ли има панагюрец, който да не познава актьора Георги Радомиров. Нещо повече, неговите съграждани го знаят като актьора на Панагюрище. Наричат го „Вечният Бенковски“ или „Нашият Бенковски“. Този запомнящ се героичен образ той пресъздава в редицата театрализирани спектакли на открита сцена в Панагюрище, свързани с Априлското въстание и други годишнини.
„Сред най-значимите личности в българската история за мен е Георги Бенковски. Играя ролята му 32 години, познавам до детайли живота и революционната му дейност, характера му. Не мога да не спомена и Орчо войвода, чийто потомък съм.“ - споделя актьорът.
„Въпреки, че е роден в София и живее там 8 години, Георги Радомиров се чувства абсолютен панагюрец и се гордее, че е от воеводски род.
Мелпомена му намига още в ученическите години, когато за пръв път се качва на сцената. Първите му учителки, за които и до сега си спомня с вълнение и признателност, са Велка Юрукова - Деянова и Василка Сугарева.
По-късно за ВИТИЗ го подготвят голямата актриса Райна Манчева и неотразимият Николай Масалитинов. Учи в силния актьорски клас на проф.д-р Кръстьо Мирски и проф. Боян Дановски. Приятели му стават Юри Яковлев, Иван Джамбазов, Петьо Пейков, Петьо Чернев. Тук се среща и с бъдещите комици Никола Анастасов и Татяна Лолова…“
(Из статията „Актьорът Георги Радомиров: „Моят идеал е България!“, от Павлина Вайсилова, в. „Оборище“, бр. 29 от 30 юни 2000 г.)
Неговият дългогодишен и успешен актьорски път започва в Сливенския народен театър с ролята на Шура Ведерников в пиесата „Години на странстване“ от Алексей Николаевич Арбузов. Георги Радомиров сътворява десетки роли на театралните сцени в Стара Загора, Пловдив и Русе.
„Георги Радомиров е актьор на реалистичната психологическа школа, но с чувство на съвременни рефлекси и оптимистична перспектива на образа. Един поглед към първите му актьорски стъпки в Старозагорския и Пловдивския театър, ще ни отведе към Христофоров от „В полите на Витоша“ на Пейо К.Яворов, Владиков от „Хъшове“ на Иван Вазов, Жельо от „Вампир“ на Антон Страшимиров, Иван Шишман от едноименната историческа драма на Камен Зидаров…
В Русенския театър създава най-малко десетина първокласни образи. Те са много различни, дори противоречиви - едно доказателство за широка актьорска палитра.
След силния, драматичен Драган от „Зидари“ на Петко Ю. Тодоров, следва неузнаваемо пародиен Хортензио от „Укротяване на опърничавата“ на Уилям Шекспир.В единия образ - дълбок и тънък психологизъм, в другия - неизчерпаеми и сочни комедийни багри. И ето го в елегантния, интелектуално насочен инженер от „Горещи нощи в Аркадия“ на Драгомир Асенов, с умението му да заема позиция на честен професионалист и патриот.
Между тези образи някак странно стои с древногръцката си тога неговият Клеон от „Херострат да бъде забравен“ на руския драматург Григорий Горин. Тук е не само честен съдия, но и драматичен герой, готов на престъпление в името на справедливостта и хуманизма.
За Васка Пепел от „На дъното“, за Александър от семейството на полицая Коломийцев в „Последните“ - пиеси на Максим Горки, кой би могъл да отрече вярните концепции на актьора, моделирани и от вещата ръка на руския гост-режисьор Аркадий Кац?.За да допълним впечатлението от гъвкавия му натюрел, следва да споменем една от най-хубавите му роли - на инженер Христов от „Краят остава за вас“ на Георги Данаилов.
Бих прибавил още едно обстоятелство, за да обоснова богатата му култура - работата като режисьор-постановчик в Русенския телевизионен център. Само за два сезона Георги Радомиров създава около 25 филма, между които „Безсмъртие“ и „Дългата коса“, отличени с високи фестивални награди.
Наскоро, с пиесата на Яворов „В полите на Витоша“, актьорът направи режисьорски дебют в театър „Сава Огнянов“ - Русе и показа възможностите си и в тази трудна област.
А прибавим ли обществената му и педагогическа дейност в Дома на пионерите в Русе, ще получим още по-пълна представа за една активна и разнообразна личност.
В Русе актьорът създава към общината първия местен кафе-театър с френската пиеса „Дневникът на един мъж“, която играе по-късно в Панагюрище с чаровната Василка Сугарева. Благодарение на Георги Радомиров панагюрци имат възможност да се докоснат до тази камерна форма на театралното изкуство…“
(Из статията „Разностранен и търсещ талант“ от Никола Боздуганов, в. „Оборище“, бр. 26 от 24 юни 1978 г.)
Безспорно най-богат е опитът на Георги Радомиров в драматичен театър „Сава Огнянов“ - Русе. Между театралните хитове е и пиесата „Животът на Молиер“от Михаил Булгаков, както и комедията „Венецианският търговец“ от Уилям Шекспир (в която Радомиров е в ролята на Басанио). Тя е представена и на панагюрска сцена, четем в анонс на вестник „Оборище“, бр. 27 от 3 юли 1971 г. Когато по творчески съображения се премества от Русе в Пловдивския театър, там Георги Радомиров създава моноспектакъла „Греховната любов на Зографа Захарий“ по повестта на Павел Спасов. Актьорът я представя и в Русенката народна опера, а след това повече от 25 години в градове, по села и паланки… Тази постановка игре и на панагюрска сцена през 1973 г. в партньорство с Мая Драгоманска, а също - през 1981 г. в чест на 1300-годишнината от основаването на българската държава.
На 12 октомври 1986 г. в Панагюрище Георги Радомиров създадава „Студия за художествено слово и театър“ при читалище „Виделина“, с главна цел обогатяване естетическата култура на подрастващите. Като ръководител той печели златен медал за режисура на VII Републикански фестивал на художествената самодейност, а участниците в спектакъла - индивидуални златни медали.
През 1996 г., когато се отбелязват 100 години от славната Априлска епопея, Георги Радомиров довежда телевизионен екип в Панагюрище, и в творческо сътрудничество с историка Атанас Атанасов и литератора Дочка Кацарева създават филмите „Градът на бунта“ и „Щастлив съм, умирам спокоен“ (за Павел Бобеков), които са излъчени по БНТ. По негова инициатива е създаден и филма „Човек с главна буква“ (за инж. Делчо Лулчев).
През 2002 г., когато със спектакъл на сцена празнува своя 70-годишен юбилей, за сетен път актьорът изпълнява монолога на цар Иван Шишман от едноименната историческа драма на Камен Зидаров. И въпреки многократното представяне на този трагичен момент от историята на България, всеки път Георги Радомиров успява да „хване за гърлото“ панагюрци, докосва сърцата им с онази неповторима и невероятна магия, наречена театър.
Георги Радомиров поставя и сам участва в рецитали и спектакли по различни поводи. Сред последните му изяви са: през 2007-2008 г. по повод 130 години от обявяването на Руско-турската война 1877-1878 г. - спектакъл, както и възстановката на пл. „Райна Княгиня“  (тропот на конски копита, знамето със заветните думи „Свобода или смърт“, огнените слова на Райна Княгиня); моноспектакъла „За него живота“, посветен на 100 години от рождението на поета Никола Вапцаров (2009 г.); „В началото бе словото“, посветен на 165-та годишнина от рождението на Христо Ботев и 135-та от тази на Пейо Яворов (30 януари 2013 г.) и други…
През 2012 г. актьорът Георги Радомиров чества двоен юбилей: 80-годишен житейски път и 60 години театрален живот, и представя на панагюрска сцена за 120-ти път своята знакова роля в моноспектакъла „Греховната любов на зографа Захарий“.
Дълги години Георги Радомиров е член на Управителния съвет на Съюза на артистите в България. За своята многостранна творческа дейност, професионализъм и всеотдайност, той е отличен с престижни награди: орден „Кирил и Методий“, златна значка от Съюза на артистите (2002 г.) и други. Удостоеният през 2013 г. с приза за цялостно творчество на Панагюрище Георги Радомиров, носи безкрайната си любов към родния град в себе си…
И това не е всичко, защото в сърцето на Георги Радомиров продължава да „гори, гори огънче“…
„В поредицата от събития, с които е отбелязана 100-годишнината от рождението на Никола Йонков Вапцаров, „…кулминацията е моноспектакълът на Георги Радомиров „За него, живота!“. Музикалното оформление е дело на Жана Райнова, а невероятният синхрон между слово и мелодия кара препълнената до пръсване зала да притихне омагьосана…“
(Из статията „Почетохме Вапцаров с изложба и великолепен спектакъл“, в. „Време“, бр. 13 от 31 март - 6 април 2009 г.)
„Достойно по дух и вълнение тържество (юли 2012 г. – б.а.) организират няколко институции в общината по повод рождението на Апостола. Дворът на Лековата къща стана естествен и хармоничен декор…
Поезията, хармонично и интелигентно пречупена през емоцията на актьора Георги Радомиров се слива с гласовете на женския хор под ръководството на Анета Калпакова в точна и обмислена подборка, както и с музикалната подкрепа на Цеца Радивчева - Калпакова и Андрея Манев…“
(Из статията „За Апостола достойно!“, в. „Време“, бр. 28 от 25-31 юли 2012 г.)
„…Спектакълът „В началото бе словото“ е представен на 30 януари 2013 г., посветен на две светли годишнини – 165-та от рождението на Христо Ботев и 135-та от това на пейо К.Яворов.Инициаторите от Градска библиотека „Стоян Дринов“, водещият Стефан Рапонджиев и изпълнителите Георги Радомиров, Юлия Богоева и Андрея Манев, влагат толкова плам в организираната от самите тях постановка, че в залата сякаш пропукват искриците на патриотичния заряд…“
(Из анонс „Достойно есть!“, в.  „Време“, бр. 5 от 6-12 февруари 2013 г.,)
„Живот на сцена! Ето това е Георги Радомиров. 60 години неотлъчно. Серия месеци, дни, театрални сезони. И още грим, сценичен костюм, сценичен стрес, нови думи, нова публика. Всеки път отначало. Като в перпетуум мобиле, каквото няма изобретено в науката, но може да го направи човек, отдаден на нещо красиво. А то, красивото е в живота,претворен на сцената.
Колко ли вълнения, страхове, трепети, колебания, съмнения, дори може би отчаяние. И после радост, светлини и овации. И отначало текст, репетиции, студени сцени, топла публика…
При такива вълнения човек често се изхабява, уморява, става безразличен. Не и Радомиров. За него и в утрото да го чуеш, и вечерта - пълноценният разговор е за същото - сцената, театъра, героите, авторите. Георги Радомиров е такъв събеседник: скучен за някого - защото не търпи дълги разговори за цени и пари, плашещ за другиго - защото може да цитира текст, научен преди 50 години, респектиращ - защото 60 години е устоял под прожекторите, без да се изтощи. Но за истинските ценители е истински забавен - защото може да разказва свои, а не измислени спомени, и го прави, без да досажда с дълги исторически отклонения, интересен - защото може да те коригира в смутения ти спомен за актьор от преди 70 години, приятен - защото те кара да забравиш за час житейската суета, мъдър - защото те кара да мислиш за „високите неща“.
Честит юбилей, Жоро! Да си жив и здрав! Нека имаме късмет да празнуваме с теб още юбилеи и неюбилеи, и просто празнични дни, защото подозирам, че с теб всеки ден ще е по мъничко поне празничен!”
(Из статията „Георги Радомиров с двоен юбилей“ от Веселина Велчева, в. „Време“, бр. 38 от 24-30 октомври 2012 г.)

Зографова рисува "Словозографии", издава ги в юбилеен сборник

С нов и личен сборник от истории, поезия и статии, включително текстове, посветени на самата авторка, и озаглавен сполучливо "Словозографии", ще посрещне Катя Зографова предстоящия на 11 май 2017 г. свой житейски юбилей. 
По този повод "Чат-пат" публикува ексклузивно два знакови откъса от новата книга, с която ще се надяваме да пленим вашето искрено любопитство. И тази книга получи финансиране от Община Панагюрище за 2017 г. по инициативата за подкрепа и подпомагане на творци от града на бунта.

ПРЕДИСЛОВИЕ

Катя Зографова

Пътят ми е белязан от две съдбовни неслучайности, от две щастливи поличби: родена съм във великия малък град Панагюрище и това се е случило точно на 11 май, църковния празник на Светите братя Кирил и Методий! Орисана съм със словото в сърцето на саможертвено величавото Априлско въстание... Мое убеждение е, че трябва непрестанно да преутвърждаваме - енергично и ярко - благородния дух на нашата "столица на свободата", а не пасивно да разчитаме, че тя с героичната си аура ни възвисява сама по себе си. Затова винаги съм се стремяла словото ми да е словозографно!
Вярвам, че колкото и да е преобразяван, смаляван и дори опошляван във времето българският литературен език, „пръв сред славянските езици не само по време на възникване, но и по необикновената си красота и тържественост” (акад. Дмитрий Лихачов), във високите си нива той си остава омайната и сладка реч на дядо Вазов, велемощното мрачно слово на Яворов, мъдрите „глъбини” на Дора Габе, първозданните „стихии” на Багряна. Моите кумири...
И може би защото книгата ми е юбилейна, в нея ще откриете една повече иронична, отколкото сериозна игра с антологичния модел за всеобемащо представяне на националната книжнина, чийто еталон е мистификацията на Пенчо Славейков „На острова на блажените”. Нещо като опит за словозографисване на храмовото пространство на литературата - с пъстроцветие от есеистични и литературноисторически текстове за градове, световни класици и панагюрския фолклор, които си съседстват със стихове и кратки разкази, за да завърши жанровата смесица с великолепни портрети на авторката и нейните книги от известни литературоведи: проф. Светлозар Игов, проф. Антония  Велкова-Гайдаржиева, доц. Елена Гетова, д-р Добрина Топалова, Мина Карагьозова, д-р Юлия Йорданова, д-р Митко Новков. Сред тях са и съгражданите, които са ми посветили обичливи писания: д-р Боян Ангелов, който пръв възвести „завръщането на една панагюрка”, непрежалимият Георги Гемиджиев, Румен Спасов. И преданият Стоян Радулов, без чиито артистични и делови умения юбилейният ми „Любовен архив” едва ли щеше да получи спомоществователството на достойния панагюрец инж. Лъчезар Цоцорков. Стоян създаде и прекрасен филм по есето ми „Моят Каменград”: „История за трима приятели и за душата на един град”, в който сме "изтипосани" с  художниците Манол Панчовски и Стайо Гарноев. Стоян беше и главният "подстрекател" за превръщането на петте истории, поръчани ми от Бойко Ламбовски за в. "Сега" - в "15 истории на Катя Зографова" в настоящата книга.

Зографова е четена от всички - от бебе до баба :) - внукът и Лазар вече любопитствува

Благодаря и на сина си Козма Зографов за изразителната корица на „Словозографии”, както и за няколкото предишни, направени с талант и майсторство!
Естествено е една книга да очертава профила на самия автор, изграден в жизнетворческия му път, а моят наистина е сложно многосъставен. Вярвам, че композицията на текстовете ми, въпреки привидната си разнопосочност, е единна, озарена и споена вътрешно от словозографния тон, който я владее! Както магията, наречена дух на мястото (осезаемата атмосфера от напластени аромати, цветове, древности и митове) естетически скрепява стиховете за Странджанската Индипасха, софийската веранда, рилската роза и историите за съкровените градове като "Цветущий Каменград" от Пенчо Славейковата "Кървава песен", Пловдив алафранга, Русчук на Елиас Канети, София на литературните музеи или дори … бездомността като духовен избор на вдъхновяващата Мара Белчева.
Словозографно ест!

Катя Зографова
8 април 2017, Лазаровден

Факсимиле на корицата на юбилейната книга на Катя Зографова "Словозографии"

А това е една от 15-те истории на Зографова, включени в книгата.
Някои от тях вече са намирали място в "Чат-пат", както ще се уверите тук.

НЕВЕДОМИ СА ПЪТИЩАТА БОЖИИ! 
И човек стои стъписан от житейските обрати: 2014 беше мъчителна до непоносимост, 2015 дойде с раждането на първородния ми внук Лазар на 9 февруари, на 5 март се роди книгата ми с текстове, писани 30-години, 25 от които в музея, всред неизвестни или потулени архиви... Премиерата на моите „Знаменити§Забравени§Забранени“ навръх Благовец в Националната библиотека беше без преувеличение „звездна“. Наличните бройки от луксозната и скъпа книга свършиха преди още събитието да е започнало. Дойдоха толкова хора, че наглед бездънното фоайе на ІІ етаж не можа да ги побере, а аз се олюлявах под тежестта на цветята. След месец получих националната награда за литературна критика „Нешо Бончев“ – в трезора със златното панагюрско съкровище, с церемония и мистериален тракийски танц. След още месец с ужас установих, че възприемам всичко случващо се като страничен зрител, без да изпитвам нормалната радост, на моменти дори сякаш „заспивам на лаврите си“?! Разтревожих се сериозно: да не би да съм наплашена, че ще бъда наказана за успехите си? Или преуморена  от битката за доброто си име и това на музея, в който мина животът ми? Или ме е довършила дебеланата с твърдите корици, голямото писане на която инак беше спасително – потънах в работа, прогоних тежките мисли... Тази пролет нетърпимо ме боляха ставите и трябваше да отида на преглед при ревматолога си, добрия писател проф. Златимир Коларов. Още като ме зърна, попита защо съм така омърлушена? Признах му странната си безчувственост към позитивните факти и той мигом ми постави диагнозата, като се усмихна тъжно: „Това се нарича емоционално изчерпване, моето момиче!“ Почти извиках: „И какво да правя, докторе?!. „А, това не знам“, отговори ми професорът – „Всеки сам трябва да си намери спасението!? Замислих се и го открих – СЛОВОЗОГРАФИЯТА КАТО ТЕРАПИЯ. Подхванах нова книга...

Катя Зографова, откъс от книгата "Словозографии", 2017 г.

Читалище "Виделина" - нашата възрожденска, организирана, жизнена енергия

Читалище "Виделина" през 1929 г., после през 1959-та и през 2009-та

                                 Че идеалът ни е днес да оцелем -
                                 наследници на славен летопис!
                                 Кого ли днес могло би да възпеем -
                                 борци, крадци - безкраен низ...
                                      Красимира Василева, из "Най-българското време"

Панагюрище нямаше да е това, което е днес, ако през 1863-та жаждата за просвета не довежда до основаване на култулно-просветен кръжок за четене и беседване, който две години по-късно става причина за основаването и на първото ни читалище "Виделина". На стария печат на читалището, в средата, е издълбана тая година, която се счита като начало на читалищния живот тук.
И ето, че през 1865-та двадесетгодишният тогава панагюрец Петър Карапетров - по това време печатар в Цариград, известен книжовник и публицист преди и след Освобождението, написва и приготвя Устава на бъдещото панагюрско читалище. На 27 юли 1865 год. след подписване на този важен документ се съставя и първото читалищно настоятелство - под неговото първо председателство. В настоятелството влизат като членове Филип Щърбанов – подпредседател, Кръстьо Гешанов – ковчежник, Искрьо Мачев – писар, Иван Джуджев – негов помощник, Рад Иванов – книжар (библиотекар), Иван Маньов – негов помощник. Всички те се провъзгласяват за членове-основатели. В свое „Писмо до българските читалища“ от 7 август 1869 г., друг именит панагюрец - проф. Марин Дринов, говори за ролята и предназначението на тези първооснователи. Според него те са "средоточията на най-просветените и деятелни за напредъка на народността ни български сили". А както знаем от историята, именно тези сили стават и подбудители, и ръководители на Априлското въстание, избухнало в IV-ти революционен окръг с център Панагюрище през 1876 г.

Петър Карапетров - Черновежд, снимка от 80-те г. на ХIХ век

Самият Крапетров в писмо, изпратено години по-късно до читалищното настоятелство, разкрива още интересни подробности:
"Не трябваше само пари, ами трябваше по-преди да се съберат, да се сдушат няколко души и да станат единомисленици относително намислената работа, па тогава да се захване предприемането й. А такива не можеха да бъдат други, освен мои връстници или малко по-стари или по-млади от мене. Тия развити и свестни момци, цветът на някогашното във всяко отношение хубаво, благато и честито Панагюрище, на които се дължи признателност и благодарност, бяха: Кръстьо И. Гешанов, Искрьо Цв. Мачев, Рад Ив. Тухчиев (Клисаря), Иван Стоянов Джуджев, Марин Ил. Братков, Филип Ст. Щърбанов, Манчо Ст. Хаджиманчов, Иван Н. Маньов, Тодор Цв. Бояджийски, Димо П. Диманов, Станчо Маринов Станчеев... Това беше на 27 юли (9 август по нов стил) 1865 г., когато се слави паметта на светите седмочисленици: Кирил и Методий, Климент, Наум, Горазд, Сава и Ангеларий. Постановихме тоя ден да е празникът на читалището. Съставихме и протокол за това и се подписахме..."

Нешо Бончев

През 1869 г. от Русия в родното Панагюрище за кратко се завръща и Нешо Бончев - първият български литературен критик, до тогава студент там. Идването му е за около месец, но през това време той дарява 1000 златни рубли на общината, с които да се подсигури нова сграда на класното училище. С тях е закупено кафенето на Ненчо Златаров - една обширна за времето си сграда, намираща се в центъра на града на десния бряг на река Луда Яна. Сградата се отдава под наем и приходите са в полза за училищата, като ежегодно се вписват в техните бюджети, поради което тя е известна и като "Училищното кафене". След Освобождението, в един доста дълъг период, това е мястото, където се извършва и същинската читалищна дейност. Затова сградата по-късно става известна и като Бончевото читалище.
През 1928 г. тъкмо тази читалищна сграда, построена с дарението на Нешо Бончев, е продадена от общината на американската компания за производство на килими в града с управител Бедросян. По-късно е разрушена и на нейно място е издигната голяма двуетажна производствена сграда. Постъпилите средства отиват за строителството на новия Театър-паметник-музей - днешната сграда на читалище "Виделина", за това вече е било взето предварително решение.
В края на декември 1929 г., макар и не напълно завършена, сградата е открита с постановката на читалищната театрална трупа на „Иванко - убиецът на Асеня“ от Васил Друмев.
В нопостроената сграда през 1929 г. Димитър Цоцорков монтира и първата киномашина в Панагюрище - така започват и първите кинопрожекции тук.

Христо Докузанов със семейството си в началото на 40-те г. на ХХ век

Средствата за строителството на новото читалище са от заеми, помощи от частни лица и учреждения и от разиграването на всенародна лотария. Големи са заслугите на Иван Бобеков - председател на Окръжната постоянна комисия, на министъра от Панагюрище Стоян Костурков - по предложение на когото Народното събрание отпуска за целта един милион тогавашни лева, и на Христо Докузанов - дарил 400 хиляди лева за измазване на сградата през 1942 г. Окончателно строителните работи по нея са завършени през 1944 г. А Панагюрище се сдобива не само с постоянен културен институт, но и с една от архитектурните си перли, която и до ден днешен е на централно място на големия градски площад "20 април".
Ето как още в своето начало читалище "Виделина" се е преврнало в еманация на възрожденската, на организираната, жизнена енергия на будните панагюрци. Ако ще ни има в бъдещето, то "Виделина" трябва да остане такава завинаги.

__________________

Логото LOVE.PANAGYURISHTE е върху всички кадри, защото те са част от проекта LOVE.PANAGYURISHTE / СТРАНИЦА ЗА ПАНАГЮРИЩЕ, който се развива във Фейсбук и цели да популяризира сред неговите потребители чрез споделяне на изображения историята на Панагюрище, културата му, туристическите възможности, интересните места и хора с техните истории, забележителностите, различните събития и активности, които се случват в града и пр.

Стоян Радулов

Съпруга, майка, дъщеря - жена! - или поетът и художник Лушка Кочева

Цветя за теб

Цветя за тебе, майчице любима
цветя за теб – с поклони до земя!
За онова, което ти си съградила,
а цената… Знаеш я сама!

Цветя за тебе, дъще моя мила,
за теб – че има те на тоя свят
и любов и щастие си ме дарила
и можеш да ми бъдеш бряг!

Цветя за тебе, истинската, святата
силна, вярна, нежна и добра!
Цветя за тебе, непознатата
цветя за теб – достойната Жена!

"Жената ваза", масло, художник Лушка Кочева

Жената ваза

Житницата ми сега е празна
изгребана без жал до дъно.
Зрънце даже не остана,
от него друго да покълне.

Душата ми – утроба празна
изгаря като жива рана
и в огъня превърна се във ваза
за чуждите цветя благоуханни.

А те, като ранени птици
опуснали пречупени крила
сведоха във вазате главици
пиейки от живата вода.

И заедно потъват в нищото
споделяйки една съдба,
тя – с мимолетния си пристан
те – с мимолетната си красота!


Невидима

Не бързай в жажда
да ме изпиваш
като чаша,
пълна с вода!
Аз вино съм
гъсто, пенливо
отлежавало в изба
с лета!
Не бързай наведнъж
да ме вдъхваш
като аромат
на нощ теменужена!
Като цвете
недей ме откъсвай!
Ще ти бъда
задълго нужна.
За тебе нека да бъда
като нивата,
хляб за орача
и в падения,
в радости,
в скърби
до тебе невидима
редом да крача!

Стихове Лушка Кочева 

"Големи колкото мечтите", масло, худ. Лушка Кочева

__________________________
Както понякога се случва (винаги за добро) и в случая с Лушка Кочева орисницата я е дарила с талантите на най-малко две музи - имаме възможността да се уверим в това. Понякога, не рядко всъщност, Лушка рисува не само с четките и моливите, но и със словото. "Когато багрите и рисунъкът може би са ми  недостатъчни, за да изразя идеята, на помощ ми идват думите, стиховете. Затова почти всяка моя абстрактна картина има своето завършващо послание и в мерена реч", доверява пред читателите на "Чат-пат" самата Лушка. Повечето от стихотворенията й са включени в общата стихосбирка с поетесата Дарина Дечева, издадена преди години. През 2009-та Лушка е публикувала поезия и в сайта за лично творчество "Откровения". Но също е вярно и че много нови нейни стихове все още чакат своята официална изява - в "Чат-пат" - както и в нова стихосбирка, разбира се. Така че - очаквайте още интересни творчески предложения от Лушка. А междувременно - повече за нея може да откриете и научите тук.

Стоян Радулов

Недьо Горинов - на Средната гора високият връх

Недьо Горинов

ГОЛЕМИТЕ ИМЕНА НА ПАНАГЮРИЩЕ

Недьо Иванов Горинов (1882-1964) е син на един от най-самоотвержените участници в битката за Панагюрище през 1876 г. - десетникът от Априлското въстание Иван Горинов.
Завършва „Славянска филология“ в Софийския университет през 1904 г. Работи като учител в различни градове на Южна България, а от 1910 г. над двадесет години - в родното Панагюрище до 1932 г., когато се премества в София. След 1944 г. отново за пет години е учител в Панагюрище.
Председател е на читалище „Виделина - 1865“ в периода 1911-1913 г.
Недьо Горинов е личност, отдадена на своята любов - поезията, литературата, историята. Той е инициатор и пръв главен редактор на читалищния вестник „Панагюрски глас“, издаван в периода 3 май 1927 г. - 10 април 1948 г. Заедно с Панчо Шопов е един от активните софийски сътрудници на вестник „Оборище“, възстановен през 1937 г. (излизат само седем броя - продължение на читалищния вестник под същото име от 1903 г., издаван от панагюреца Стоян Власаков).
През 1951 г. Недьо Горинов основава и става пръв председател на литературния кръжок към читалище „Виделина - 1865“. Бил е уредник на къщата-музей „Райна Княгиня“. Той е сред основоположниците на комитета „Бележити панагюрци и Панагюрско“ и един от постоянните негови ръководители.
Недьо Горинов е автор на книгите „Проф. Марин Дринов – животопис, научна и обществена дейност“ (първата биография на бележития панагюрец), „Отражение на Априлското въстание в чуждата поезия“, „Азбучен правописен речник на българския език“. Съставител и редактор е на: „Стоян Дринов. Съчинения. Стихотворения за деца“, „Нешо Бончев. 1839-1939. Животопис и преценка на дейността“, „Нешо Бончев. Съчинения“. Преводач е от немски език и публикува цикъла стихове „Северно море“ от Хайнрих Хайне.
Недьо Горинов написва текста на песента „Над Средната гора високи връх Бунай“ по музика на Петър Спиридонов - една от най-популярните маршови песни на Панагюрище, както и стиховете на химна на гимназия „Нешо Бончев“ по музика на Делчо Радивчев.

Откъс от книгата "Във вълшебната виделина на театъра. Хрониката на сценичния живот в Панагюрище". Съставители Нина и Иван Радулови. Читалище "Виделина" - Панагюрище, 2015

Бунай

На Средната гора
високий връх Бунай
при слънчеви зари
като рубин сияй.
С открито чело
е той любимец наш,
отвред покрит с красив букаш.
Средногорски звуци долитат,
носят се навред по наший край.
Дружно нашите мисли отлитат
към гордия Бунай.
Там на високий връх,
обвит с чаровен плащ,
дружна песен в хор оглася
хоризонта наш.

Автор Недьо Горинов

Стихотворението е включено в юбилейния алманах "Времето е в нас", издание на Литературен клуб "Видалина" към едноименното читалище в Панагюрище, 2017 г., отпечатвано е и във в. "Оборище"