От Алтън Метафора до небесната твърд на Ракхива: пророчествата на Иван продължават

ЧАТ-ПАТ представя книгите на своите ЧАТ-ПАТЦИ

Първа корица и титулна страница на "Ракхива или Господ е българин"

Иван Станчев и отец Филип в църквата "Св. Въведение Богородично" (архив на Стоян Радулов)

Празникът на Панагюрище. 2 май 2021 г. е и е Великден. И вероятно не е случайно, че пред манастирския комплекс на панагюрската църква "Св. Въведение Богородично", на знаковия площад "20 април", под монумента "Априлци" на Маньово бърдо, се срещам за първи път с петата поетична книга на Иван Станчев - "Ракхива или Господ е българин". Там самият той ми я подарява. Току-що е излезнала от печатницата. 

С нея поетът-чудак от Панагюрище окончателно затвърждава литературния си път, започнат още с "Дяволден" (1992), продължил през "От икебана дървесата ги боли" (2015) и особено ясно изразен в "Аз, Юда, споделям ви" (2019) - а това е пътят на поетическите мистификации, родени от провидения и тълмящи пророчества за неизменни бъднини на човеци, извисили ръст чрез любов като богове. В тази митология авторът сам на себе си отрежда ролята на шамана, както се вижда още с откриващото стихотворение:

"И пак съм истински - на моя кон.

Небе с юзди преполовявам.

Изпил до дъно златния ритон -

пак тук, на Мерул се явявам." 

Не е случайно и заглавието на новата книга на Иван Станчев - "Ракхива". Това е финикийското име на Тракия - земята от Дунав до Бяло море и от Охрид до Черно море, а "Ракхива" означава "небесна твърд", както обяснява теологът и философ Ваклуш Толев в обзорната си статия "Религиите в българските земи" (сп. "Нур", бр. 4, 1994 г.) "Когато в книга "Битие" на "Библията" Бог каза: Fiat Lux, раздели водата от земята, се образува твърд. Между небесното и земното се образува твърд - това е универсалното понятие за етерно пространство", пише Толев. Не е случайно и че още Пенчо Славейков проницава: "Бог и България - единство в двойна плът!" - понеже и неговата душевност се родее с Божията плът. Несъмнено е, че и Иван Станчев обитава с душата си същото етерно пространство, откъдето ни тълми: 

"И ще ви казвам всичко?

Подред..., защото е важно..." ("Ти, българина...)

"За Божието има толкова жажда,

че не можем да не бъдем месии." ("Децата на деня")

Както пише рецензентът на книгата, писателят и журналист Иво Тодороов, обаче, "позоваването на библейските мотиви не е самоцел за автора. Метафорите и сравненията създават нови измерения на познати образи от Свещената книга на християнството - като Христос, Богородица, Св. Петър, Юда... Тази богата образност се допълва с поетичните описания на българската природа, в които Иван Станчев е особено умел, с от картини и препратки към селища и места в България, които те карат да си дадеш сметка, че наистина "Господ е българин"... И ти се приисква да последваш призива на автора: "А ти целуни небето, където и да си!"

Ала лично аз си мисля, че сякаш Иван още от "Дяволден", без самият да си дава сметка, пише голямата книга на своя живот и всяка нова стихосбирка през годините е отделна част от нея.

Не случайно още с първите стихове той ни праща в Мерул - знаковото място на откриването на Панагюрското златно съкровище. То директно ни свързва с Тракия, където можем да открием първите си корени като народ. 

Веднъж бях писал, че в стиховете си Иван ни кара да стъпваме по калдъръмите на един негов чуден град, назован Алтън Метафора, в който Ивановият свят намира пълно отражение. Над Алтън Метафора "небето е до колене", в него мечтите звучат като симфония и художниците са на потеря. Изобщо - приказен град, с приказни герои, страстни и мрачни, светли и живи, в който клетвата между приятели е "Върви по ангелите!"... В Алтън Метафора се срещаме с много от Ивановите приятели.

И тук, в петата книга е така, но в нея разбираме още, че вероятно Алтън Метафора е и духовната столица на Ивановата Ракхива. В нея той ни разхожда от Панагюрище, през Пловдив, хълмовете на Родопите, Мелник, София и Шумен, до морето и Несебър... Но тук не иде реч за реалната география, а за географията на чувствата, на усетите и на непоколебимата вяра на автора, който като 

"Стожер дрежди между полюси и екватора

и пуква розите на Ракхива." ("Усещачът")

Иво Тодоров е достигнал до подобни съждения: "Иван Станчев умее да разказва истории в стихове, които привидно познаваме и са предвидими, но пътят на думите често се променя или във финалните строфи  дава нови измерения на посланието. Затворени в  човешките си черупки, всички имаме нуждата думите на поета да ни дадат надежда -  

"Толкова е студено тук,

а навън е изнемогващо цветно."

Притеснявам се единствено, че поетическата образност и съответно езика на Иван е толкова сгъстен, така самобитен и оригинален с непрестанните си изненади, неологизми и диалектизми, че в един момент започва да звучи като таен езотеричен код, достъпен за малцина, нищо, че е написан на "българица", както казва самият Иван.

Несъмнено стилът му е изчистен до минимум, изтъкан от брилянтна поезия, изпълнена с оригинална метафоричност и е непогрешимо разпознаваем. Но съм сигурен, че за неподготвения читател, който не е проследил поетическото му развитие от първата книга досега, той ще е трудно разбираем. Това, обаче, не е повод да спрем насред пътя и да се чудим къде ни води всъщност Иван. Той вече го е написал:

"Със питане и пътища достигнах старост.

Разбрах, че да цъфтиш е нужен някой.

Където се родих, намерих края

и тръгнах за наГоре влюбен в Тракия." ("Ракхива")

"Чувам идното време - тук е побитото... Чувам." ("Чувам")

Издавайки стихосбирките си - глави от голямата книга, която той пише и ще пише през целия си живот, Иван се надява, че и ние като него ще започнем да чуваме. 

От нас само зависи можем ли и искаме ли.

Стоян Радулов © за "Чат-пат"

Цитираните стихове са от Иван Станчев

Факсимиле на страница от книгата (фрагмент)

Книгата "Ракхива или Господ е българин" излиза с щемпела на ИК "Оборище" - Панагюрище. Тя е финансирана частично по проекта "Панагюрище - духовност и творчество в едно" на Община Панагюрище и е станала възможна благодарение още на спомоществователството на "Асарел-Медет" АД, на Лайънс клуб - Панагюрище и на Децата на Деня от общество "Път на мъдростта". Редактори на изданието са Никола Вълчанов и покойната вече Красимира Василева - М`бай, коректор е Дарина Дечева, а основен рецензент е Иво Тодоров. В книгата са използвани и десетки фотографии и репродукции на значими за Иван духовни места и личности от България на множество автори. 

Иван Станчев или поетът като "Аз, Юда, споделям ви"

„Аз, Юда, споделям ви”. Така е озаглавил новата си стихосбирка поетът от Панагюрище и верен чат-патец Иван Станчев. Книгата ще бъде представена на 12 юли 2019 г. от 18:00 ч. в панагюрското читалище "Виделина-1865". 
"Авторът е подготвил изненада за всички, които ще пристигнат по-рано на срещата. Интересен и артистичен, той не скри вълнението и очакването си тя да се превърне в празник за обичащите и всички приятели" отбелязва в специално съобщение по повода местният вестник "Време".
"Небето вижда и пише кой какво прави", твърди Иван Станчев и призовава: "Да се научим да възкръсваме!"
Новата книга на поета се финансира от Общината в Панагюрище след участието на ръкописа в конкурс по Проекта за финансиране на местни творци "Панагюрище – духовност и творчество ведно". Инициативата предлага развитие и популяризиране на културното историческо наследство на общината, издига качеството на създавания културен продукт и неговото разпространение, стимулира и насърчава културното многообразие, а една от специфичните цели, заложени в тази програма, е превръщането на община Панагюрище в престижен културен център на региона и страната. Книгата е отпечатана в ИК „Оборище” – Панагюрище.

ЩОМ ПЕЕ НАРОДЪТ

Българин пее по празник и жътва,
опява при смърт и жъне тъга.
Народ, който пее и почита мъртвите,
не му е последната песен сега.

Бог е посял, за да не бъдем стърнища
и камък, а оран и книга.
България златна зачева в огнището
и из пепелта се е воздигала.

Със словото певците са мълнии.
Балканът втопява се към Черно море.
И пише история световна и българска
със знанието на горението.

Щом пее народът, бъдеще ражда.
Тази земя с благодат е орисана.
За Божието има толкова жажда,
че не можем да не бъдем месии.

Стихове © Иван Станчев

Фрагмент от корицата на новата книга

Иван Станчев  e роден на 1 януари 1963 в Панагюрище. Завършва "Българска филология" в Шуменския университет с курсова работа по "Диалектология на панагюрския говор" и  "Режисура" в НАТФИЗ с дипломна работа - оперетата "Малката кибритопродавачка".
Негови стихове са публикувани в различни вестници (сред които панагюрските "Оборище", "Време" и "Чат-пат"), списания и литературни сборници, звучали са в радио и телевизионни предавания, има награди от литературни конкурси, носител е на Златен медал за поезия...
Автор е на стихосбирката "Дяволден" (1992), на фотостихосбирката "Мед с привкус на тамян или любов по време на СПИН" (1995) с благотворителна премиера-концерт в НДК, на лирическата антология "От икебана дървесата ги боли" (2015). Прочее, едноименното хорово изпълнение на това знаково негово стихотворение по музика на композитора Никола Вълчанов е възприемано от някои хора като Реквием за загиналите във Фукушима. Има и популярни песни по негови музика и стихове. Негови са и популярните навремето спектакли за талантливи деца и възрастни в Панагюрище, наречени "Звезди пред прожектора". Станчев участва и в различни художествени изложби и пленери.
Общественик и културен деятел, той е създател на фондация "Съкровищата на Панагирик", връчваща отличията "Златната амфора" и "Златната фиала", Националната награда на името на Павел Бобеков; инициатор е за провеждането на конкурса за млади оперни  гласове "Елена Николай"; една от наградите, която се връчва по негова инициатива и изключителни права, е Националната литературна награда "Нешо Бончев"...

"Чат-пат културни новини"

Емоции в стихове от срещата на два от световете в родопската Дъждовница

Група творци от Панагюрище - представители на Литературен клуб "Виделина" и кръгът "Чат-пат" през лятото на 2017 г. бяха гости на Арт къщата в родопското село Дъждовница, създадена по идея на Радост Николаева и Движение "Кръг" с подкрепата на Община Кърджали и Швейцарската културна програма в България. С това бе положено и началото на летните инициативи в Дъждовница. 

От панагюрска страна участваха Тотка Лунгарска, Мария Бегова, Дарина Дечева, Иван Станчев, Стоян Радулов, Стайо Гарноев, Томи Наплатанов, Михаил Караиванов, Мартин Дерменджиев, Георги Тинков, както и техните приятели - поетесата Соня Георгиева от София и художничката Пепа Маркова от Габрово.

Арт центърът в Дъждовница е организиран в реновираната стара сграда на бившето медресе - мюсюлманско училище, в двора на джамията. Селото е мюсюлманско с почти изцяло турско население. Намира се в смесен район, буквално между два свята - във времето, пространството, културата и историята. Ето дащо е важно това да намери израз и в отразяването на тази връзка в творческия процес. И това се случи с панагюрските творци и техните приятели, както ще се уверите по-долу. 

Прочее, много от гостите с евлюбват в мястото и се връщат отново. Като например фотографът Зафер Галибов, художникът Марио Лишевски, фотографът Владимир Донков. През центъра досега са минали почти 940 творци от 33 страни от различни континетни. А панагюрската група бе най-масовата от едно населено място досега.

"Чат-пат културни новини"

Ръкописите, оставени в Арт центъра на Движение "Кръг" в с. Дъждовница

Два свята

Преплели клони бор и орех
в небето върховете викат.
Във тишината Бог говори
и всички слушат и мълчат.

От минарето мюзеинът пее,
с глас страстен моли своя Бог.
Бунтовна песен нощ гореща пее -
лъв златен готви се за скок.

Два свята - толкова различни
заспиват в звездна тишина,
във сън дълбок потъват всички
живи - на всички богове деца.

Това е толкова прекрасно!
И толкова възможно е това,
загърбили жестоки страсти
да пием дъжд в една гора.

Разбирам, че е невъзможно
лъв да заспива до овца,
защото вълци в овча кожа
отколе властват над света.

И че във грубата реалност
в утопиите само си щастлив,
а сънищата ти за щастие
доказват, че си още жив.

И че животът още може
да бъде дар на любовта -
вдъхни ни само разум, Боже,
и дай ни свята светлина.

Преплели клони бор и орех
в небето върховете викат.
Във тишината Бог говори
и всички слушат и мълчат.

Красимира Василева - M`Бай
с. Дъждовница

Красимира Василева - М`Бай

Чеиз

Сватбено време

Сватба - отсреща, млади се взимат
и всичко на показ -
минало, бъдеще, надежди, чеиз...
Цяло село разглежда и пъди -
кой - завист,
кой - корист,
кой - зло,
за късмет.
Този живот многолик е и странен,
цветен и шарен,
а не - черно-бял.
Той я иска и тя ще пристане
пред цялото село,
пред целия свят.
Неволно и аз съм на празник, на сватба,
неволно съм събуден и за молитвата в пет...
Те се женят,
а в душата ми - рана,
превръзката сменям с пореден куплет.
Тя ще си просне чеиза на двора,
а аз ще си просна сълзите
във щрих -
кой каквото му подредила съдбата,
както там са се наговорили Бог и Аллах.
Сватба - и всичко на показ
Тя се радва на кърпи и дрехи,
аз - на стихове, музика, цветове.
Тя ще иде снаха в новата къща,
а аз ще си дойда при теб.

Стоян Радулов,
с. Дъждовница

Стоян Радулов

Отвори се света...

Отвори се света.
Показа се с лице различно,
не туй отпред или отзад,
не ляво или дясно,
а някак скрито и опасно.
Не зная как да подредя
ни утрото,
ни залеза задушен.
Изтръпвам викне ли гласа.
Не искам,
а пък се заслушвам.
Смирено сядам до вода
и пия силите от планината,
която пази корена, кръвта
и знам:
ще продължа нататък.

Тони Лунгарска,
с. Дъждовница

Тотка Лунгарска

Иван Станчев и неговото "Родопско пано с дъждовник"

Утро(ба)

Колко съм мъничка, Господи, колко!
Колкото малка пчела в липов цвят.
Колкото майчина песен и болка,
както Алиса в чудесния свят.

Толкова малка съм, Господи, толкова -
колкото мирисът на свобода.
Колкото дъх съм. И стига ми, колкото
да те докосвам. И съм светлина.

Дарина Дечева,
с. Дъждовница

Мария Бегова и Дарина Дечева

Рисунките са от Тотка Лунгарска и Мария Бегова

* * *

Не си и мислех, че е толкоз сладко
да се откриеш след години на познаване!
Цъфтеж....
И със карминен поглед
опипвам страстните извивки на душата си,
звучащи цветове и палавите, криещи се сенки....
Къде бях до сега?
Каква палитра беше ме покрила?
Поисках ли да смесвам с багрилата ми,
неискани, искрящи цветове
или дойде със обедното слънце...
Умората, плъстила слоеве в изминалото време?
И сладко е...
И ще следя извивките,
а те ще ме повеждат, докъдето
очите ми ще искат да разглеждат.
Сърцето ми ще иска да се чуди
и сластният кармин ще слива нежни и активни пориви.
Пак сладко е...
Задъхвам се...

Пепа Маркова,
с. Дъждовница

Пепа Маркова

Лято с шапка от небе

Това е лято с шапка от небе,
която му е мъничко голяма.
Новородено в свойто легълце –
сънува как се гушка топло в мама.
Това е дума колкото перце,
което по водата тънко плува –
едно момиче с влюбено сърце
под покрива на спомена будува.
Това е песен с дрехи от море,
които страшно много й отиват.
Любов, която няма да умре,
защото от живота е по-жива.
Морето идва с боси брегове
и стъпките ми, мокрите, прегръща.
Това е вкус на топли гласове
и спомени, завърнали се вкъщи.

Соня Георгиева,
с. Дъждовница

Соня Георгиева

Снимки от Стоян Радулов, Пепа Маркова и Томи Наплатанов

Снимката на чеиза е от агения БГНЕС

СВЪРЗАНИ ПУБЛИКАЦИИ:
Тотка Лунгарска след Дъждовница: "...Ще продължа нататък"
Приказни сюжети в рисунките на Стайо Гарноев от пленера в Дъждовница
Стоян Радулов: Моята Дъждовница - между псалма Давидов и сурата на Фатима
"Чат-пат" порасна с таланта на голямата-малка Соня Георгиева
Пепа Маркова: "Не си и мислех, че е толкоз сладко да се откриеш след години на познаване!"
Панагюрското арт гостуване в Дъждовница като медийно събитие 

Стоил Атанасов пише песен по култови стихове на Любо Джевелеков / с видео

Вижте клипа и чуйте песента на Стоил Атанасов

по стихотворението "Бохеми" на Иван Станчев

Любо Джевелеков (с китарата) и Пламен Тетевенски (снимката е от личния му архив)

Стоил Атанасов при представянето на песента "Бохеми" по стихове на Иван Станчев

Моменти от представянето на "От икебана дървесата ги боли" в клуб "Рубаят", НДК, София

Песен по култови стихове на енигматичния и изключително талантлив музикант, художник и поет от Панагюрище Любо Джевелеков подготвя панагюрският музикант и преподавател по китара Стоил Атанасов. Той е решил да музицира в памет на Любо по ръкописа му "Аз много бързо остарях", публикуван от личната тетрадка с творби на Джевелеков. (Факсимиле от оригиналния ръкопис на творбата може да видите по-долу - б.а.)
Приживе Любо не успява да издаде своята поезия в книжно тяло, но някои от текстовете му се разпространяват апокрифно сред неговите приятели. Тетрадката му пази само няколко стихотворения. Джевелеков не записва и пълнокръвен албум. Единственият негов диск, издаден от приятелите му посмъртно, съдържа песни в негово изпълнение - част от тях авторски композици, записвани в началото на 90-те в студиото на БНР и в студио "Графити", а друга част - кавъри на безсмъртни рок-парчета, неща, които той е обичал да свири, записвани като демо направо в Младежкия клуб в Панагюрище.
Това не е първият опит на Стоил в писането на музика по творби на талантливи поети от Панагюрище. През 2015 г. той сътвори песен по стихотворението "Бохеми" на Иван Станчев, посветено "на Джорджо и купонджиите", в чиято компания е бил и самият Джевелеков. Песента Стоил представи по време на промоцията на третата поетична книга на Станчев "От икебана дървесата ги боли" в клуб "Рубаят" в НДК същата година.

Стоян Радулов за "Чат-пат културни новини"

"Това ще се запомни", спомен от Любо Джевелеков, сн. Спаска Костуркова

Повече за Любо, за песните му и за приятелите му - четете тук.

Още "Наречени звезди" от Станчев

Иван Станчев

ДАРЕНА ФОРТУНАТА
                                На Дарина Дечева

Тя живее с човеците и работи на хълм.
И мечтите й - вечните гурбетчии -
са асансьор за Слънцето по стръмното,
а нощем вплита съдби с Месечината.

Тя е пчелата Вит с витална невидимка.
Сбира целувки от кокичета до хризантеми.
И от хорските несмели и греховни мигове
прави хор с орфеевци, празнодумци и неми.

Тя има ангел любим - ванандов и рус -
нещо като РR и коректор при грешки.
Той може планина да премести и Мохамед да научи,
и Коледата да е сред цъфнали кестени.

Аз пришпорих кобилата бяла из глобуса,
ала тя отведе ме при поле със цветя.
И се радваха звездите, че дечурлига са...
Но тук не долитат всичките ни приятели.

И съмна пак. Както при сътворение само.
Бог е Любов. И Слово бе... а ние на срички.
Събираме се и ни делят. Нас - хората и атома!
отвънка и вътре дяволчета завиждат ни.
Споко! Фортуната е знайна за всичко!

УСЕЩАЧЪТ
                              На Михаил Гунчев

Стожер дрежди между полюси и екватора
и пуква розите на Ракнива.
Той знае откъде тръгва вятъра
и къде бленуваме с Месечината.

Той знае графит и диамант ведно.
И представитерната ковчежна извадка.
Защото е след Ной и преди Менделсон -
живеем в Апокалипсиса, а прави сватби.

Той е на "Ви" с възрастни и на "ти" с младите.
А любимата му не го разбира?!
Тригонът : Балкани, Хималаи и Андите...
психографията на любов-мирова.

Някой влизал ли е в галерията на душата ти?
Той вече е вътре - види ли те.
И тържествуват ангелите с галантност.
И сълза, и радост избликват...

Аз заплаках и по земята пороища.
Никой дъга не ми е дарявал.
В стиховете си с дъга облях Богородица.
В ятото сме за Бог и България.

ТАНЦУВАЩИ С НЕБЕТО
На Нарцис и София

Танцува тя през сезоните по павета -
гранитни, жълти, динамитни...
Рисува шесте посоки...седмата към сърцето.
Литна.
Свири той вечността върху моста.
Адажио, глаголати, дъгата...
Сбира шесте посоки...седмата да докосне.
Мерака.
Тя витае към седмата струна.
На него само седмата му остана.
Земна рапсодия - слънчеволунна -
звездна, разцъфтяла поляна.

Струни-лъчи, лъкове дъжд.
Те танцуват с небето ?
И това случвало се веднъж -
в такава нощ - между Млечния път и паветата.

Стихове Иван Станчев
_____________________

ТЪРСИ СЕ СПОНСОР ЗА "НАРИЧАМ ВИ ЗВЕЗДИ"
"Наричам ви звезди". Под това емблематично работно заглавие поетът Иван Станчев от много време подготвя нова поетична книга. Нейното излизане обаче от някоя печатница засега е забулено в мъглите на непредвидимото бъдеще. Но кой знае - може и да попадне сред следващата порция одобрени за финансиране от Общината в Панагюрище издания на местни творци.  Ама я попадне, я - не. Впрочем, тя не е единствената, която се бори да излезе от чекмеджето. Ето защо заявяваме простичко: търсят се спонсори. Книжката ще бъде посветена на скъпи нему люде и изпълнена с лирични отгласи на бурната душа Станчева. Един вид писани от него творби-рефлексии за "звездното" му небе от приятели. Все пак неясното, но задължително светло, по наше мнение, бъдеще на сбирката не пречи на "Чат-пат" да изстреля в аванс подбрани фойерверки от - нека я наречем - зарята посвещения.

Когато една книга сбъдва "симфонията от мечти" на Иван Станчев и "небето е до колене"

„Името на изкуството е Безкрайна самота и затова критиката и хлевоустието не може да го досегне!...” С тези думи започна обръщението на Таня Михова към Иван Станчев на софийското представяне на неговата поетична антология „От икебана дървесата ги боли”. Но има и нещо повече: в творчеството си Иван може и да е самотен, обаче като проявление е обграден от множество приятели. Ето го и доказателството.

Най-после!
Откога ви търсех –
да се шовнем
в лудата кръчма...
(Иван Станчев)
 
 И слепите се спират пред вратата ти.
Докосват я със дланите горещи.
И шепнат стиховете ти - познатите, 
дарили ги с видения, любов и срещи...
После чакат ги отново тротоарите, 
...но те избират да са други и крилати...
Навярно чуват звънците ти - старите...
Да!... И слепите се спират пред вратата ти.
(Александър Пенчев, вместо предговор)

Няма нищо случайно – нито местата, нито хората, нито случките...
20 години (откакто се появи втората му книга „Мед с привкус на тамян или любов по време на СПИН”) Иван Станчев очакваше пишейки появата на третата и ето, че празникът му се случи. В ресторант „Рубаят” на Двореца (Народният, на културата) той посрещна приятели и почитатели, понеже нали „Ще дойде краят, но кога – кой знае? Да пием вино – истината май в това е”, както е казал големият автор на рубаи Омар Хаям.
По неговия си оригинален, чудноват, странен начин, Иван беше събрал своеобразна галерия от личности. И настъпи звездопадът... Нали знаете, че Иван отдавна подготвя поетичен сборник за приятелите си „Наричам ви Звезди”. Е, част от тях бяха дошли, за да споделят с него празника му.
Вечерта бе открита от поетът и писател Гриша Трифонов („Градовете, където не сме”, „По есенните улици на лятото”, „Югоизточната порта”). Но през цялото време вярна партньорка на сцената на Иван беше поетесата и негова голяма приятелка Виктория Катранова („Музикалната кутия”, „Пропастите помежду ни”, „Нова страница отварям”), позната вече добре и на панагюрското поетическо общество. Сърдечно, обично е това партньорство. Но, така е между приятели.
Любими стихове от Ивановото творчество прочетоха актьорите Светозар Кнезовски - Заро (Директор на частния Експериментален театър "Грифон" София-Париж), известен и като Черният Княз на българския театър, Антоанета Палазова от Пернишкия театър „Проф. Боян Дановски” и Иван Петков – Дуньо, актьор от Народния театър „Иван Вазов”. Прочее, Дуньо бе дошъл на среща с Иван и неговата поезия навръх рождения си ден, защото го смята не само за един от най-даровитите съвременни поети, но и за истинското „черно гардже” на българската поезия, както се изрази, което ражда особено много нови думи.
Задочно, чрез клиповете си на песни, написани по стихове на Иван Станчев присъстваше и неговият приятел Деян Неделчев, сдобил се с прозвището Икебаната тъкмо заради водещото стихотворение в Ивановата антология, написано обаче още през 80-те и включено в първата поетична книга на автора „Дяволден”. Прозвуча, разбира се, и реквиемът на маестро Никола Вълчанов, създаден по същото стихотворение и изпълнен от Камерния хор при БАН в памет на жертвите от Фокушима. Това бе и поводът присъстващите да чуят поздравителния адрес към Иван Станчев от Такаши Коидзуми, посланик на Япония в България.
Свои песни по стихове на Иван представиха изпълнителите Румяна Коцева („Мъжът е Април”,  „Ставам чучулига”) и Делян Дъбов („Лозена”). Истинска изненада поднесе и панагюрецът Стоил Атанасов, музикант и преподавател в ОШИ „Евгени Зумпалов”, който изпълни своята авторска композиция по Ивановото стихотворение „Бохеми”, посветено „на Джорджо и купонджиите” и включено в настоящата книга.
Сигурен съм, за Иван тази вечер беше като „симфония от мечти”, като „небето до колене”. Но той я заслужава, тъй като не веднъж през тия 20 години се е молел за „...такава нощ между Млечния път и паветата” и тихичко е викал: „Нищо не ми подарявай! Обичай ме”...
Е, Иване, обичаме те. Макар не всички да го показваме и да крещим ежедневно. Че ти ни обичаш, си знаем.
Честита трета книга, приятелю!
Чакаме следващите.

От Стоян Радулов, снимки Даниела Цветкова

Върви по ангелите
Нечии съдби разрешаваш,
моят живот обърка!
Обещаваш... И лесно го казваш.
За мен си староизтъркан.

Времето ми е свършило?
Че какво можем взаимно?
Аз изоставям мършата.
Звучи ли ти поименно?

Ти върви по дяволите!
Аз, дяволе, те благославям!
Обещанията ти са ялови,
а аз душата си не продавам.

Този път съм решен.
Вече не сме в едни пранги.
И не разбираш прощението,
аз тръгвам по ангелите...

Из „Тъганка”
Не избликват бардове като теб, Висоцки!
И актьори, палещи, комай вече няма.
Има герои медийни и мутри из социума,
и партийци. Обществото за достойни е нямо.
...
Няма млади под балконите за серенади.
Има улични музиканти – за хляба просят.
Влюбването не е като Марина във Влади.
Поколенията с лъжи и пари омагьосани.
...
И тръгвам в тъмното, бях лъган.
Натам, където път е нямало...
И с ясен отговор на „Да бъда или да не бъда”.
И с взривовете сърдечни на Хамлет.

Стихове Иван Станчев

Повече за книгата "От Икебана дървесата ги боли" четете в "Чат-пат" тук

Още стихове от книгата може да прочетете тук

Интервю с Иван Станчев в "Часът на Милен Цветков" по Нова ТВ гледайте тук

Интервю на Иван Станчев във в. "Време" - Панагюрище, четете тук

Иван Станчев: По алеите на Алтън Метафора се влюбват и надарени, и грешници

Стихове от новата поетична антология на Иван Станчев "От икебана дървесата ги боли"

Повече за книгата можете да прочетете тук. 
Репортаж от софийската премиера на книгата четете тук.

Целунати от Бога

Аз устата си да заключа, ти ще заключиш сърцето си.
И какво остава от нас - не мечти, не полети и не поети...

И заключени - как ще сме влюбени, как ще любим любими,
как въобще ще сме загубени, как катинар да ни погуби.

Как с кофар на сърце и уста ще обичаме Небе и приятели.
Черна овца и бяла ластовица - са истина и надежда, и сеятели!

Сега отключи ме бърже! За да мога света и вас да обичам.
И ти отключи си предсърдието! За да даряваш притчи и тичинки.

Комай да не ръждясваме, комай съдбата друго е рекла...
Светият Дух ни целува по паяжината. Отключи ме в сърцето си!

Стихове Иван Станчев

Снимка Ива Дашева

Дом до светофара

Как да те, срещо, залюбя -
като си чиниш косите и си люта намяра?!
Децата ни направляват глутница люде,
нас и себе си - че стипца е вярата.

Чивяк на определена възраст му се види свободно -
и задължен, и самотен... Но по менюто на кармата.
Ти осмисли ли какво си родил и какво си загробил?!
А бъдещето цъфти с омеза на "Златна пармена".

Сега сме весели окол софрата -
дето ти с мерак нареди я, и свети!
Подай и на чакащите, додето чете светофара...
И връщайки се, целуваме те и е хевиметъл.

Мълчи! Вече разтуря се гостито.
Евала на интелигентни приятели!
Първо легло от срещи толкова
и от прозореца - оргазмено слънчеви зайчета.

После... проспахме си старините.
Събуждахме се прегърнати и мъдро неми.
Адекватни за внуци и с дъх на смирна.
И относителни - като нещата и времето.

Стихове Иван Станчев
Снимки от архива на автора, от Димитър Дънеков, от Райка Йорданова и от Мария Перфанова

Диалозите между Тотка и Иван продължават

Иван Станчев и Тотка Лунгарска. Снимка Стоян Радулов

Аврамов дом
                         На Иван

Домът ми е Аврамов.
Вратата незаключена заспива.
На спалня бяла
посрещат изгрева разбудени души.
Под дряна дреме сянка на приятел.
Усмивка мамина в саксията цъфти.
По калдъръма стъпкана омраза,
над нея полъх от любов.
За всеки има място тук,
ако дошъл е с искрено сърце.
Приятел търсещ, рамо да поплаче.
Скиталец - топла дума
скътана в зрънце,
което утре да посее в друг
и тъй да продължи безспир
на добротата всемирната задача.

Духът ти е Аврамов дом, Иване!
Отворен е... Такъв си остани!

Стихове Тотка Лунгарска


* * *
                    На Т. Л.

Такъв е сега животът ни -
сплита косите си с цвят на пор.
А бяха мечти и любови...
Съдбата ни вкарва във коридори,

по които учим уроци -
и картини в съавторство с други
рисуваме нашата си голгота.
Кръста си носим, а разваля се плуга...

Живот да оставиш и път!
Редом има съпътстващи мероприятия.
Е, с тях е разкъртващо..
Това в онова, онова в това и душъта в Рая?

Хайде сега да се цунем!
Който завижда - е приятел в развитие...
И идат, съзиждат блудни!?
да правим храм на Небесния ктитор.

Стихове Иван Станчев
 
Още от поетичните диалози между Станчев и Лунгарска четете тук

Пълнолетието на Иван Станчев

"От икебана дървесата ги боли" като оратория

 

Слушате ораторията "От икебана дървесата ги боли"
Музика Никола Вълчанов, обработка Пламен Велинов, текст Иван Станчев, изпълнява Студентски курсов хор при Национална музикална академия „Панчо Владигеров" - София, диригент Искра Огнянова.

От икебана дървесата ги боли

Корица на книгата "Дяволден"

Дърветата са сякаш икебана –
оазис тих
във ниското на шепите.
Сега при тях не мога да остана,
защото пих,
а красотата им ще сгрее слепите.

Дърветата напомнят за сираци.
Не ги вини,
че по небето пишат!
Със есен вятърът постла си –
ще зазими,
а после римите ще станат киша.

Дърветата са влажните клепачи.
Не мигат,
почне ли небето да сълзи.
Земята идва ù да се разплаче…
Но стига!
От икебана дървесата ги боли.

(Стихотворението е публикувано за първи път в дебютната поетична книга на автора "Дяволден")

Водоносец
             На Никола Вълчанов

По чигите на петолинието шатлае момък -
ръцете му пулсират с бяло, черно...
Че из душата му мелодии се ронят
и кичат се сърцата ни огрени.

От центъра на днешна ни България
към цялата Вселена тръгват впрягове -
със лъвове и музи, с вик фанфарен,
че иде принцът на Аугуста Траяна.

Добре дошъл, в Града на Мъдростта!
Неспирните лъчи на слънцето те милват.
Ключова Сол е ключ на смелостта
и прелестите на света във теб се сливат.

И като ярък Водоносец жънеш...
Плеяда черни ноти стават злато.
И от Аязмото възмогват кълнове,
които ще звездят из необята.
Стихове Иван Станчев  

Есен по Станчевски

Есен
Под плочника на медиум Септември
издиша делника на успокоено лято.
До полет опъната птичо преддверие
нанизва дните върху вехтошаря-вятър.
Треви закърпват потекла мъгла
из тръбните уши на домовете,
за да отчуват песента в съгласа
до миещия слух на дъждовете.
Послушали съвета на дърваря
клонаците заменят топлата си красота
с раздяла, от която се повтаря
първичната им трудна голота.
Така и аз, подобно на природата -
кръстница на моята съдба,
раздавам добрината си на хората
и оставам зиме само по мечта.
Стихове Иван Станчев

Иван Станчев - "Подарък от просяк"

Иван Станчев

Подарък от просяк
Ти ли си момичето с ябълките,
дето в съня ми яви се с богиня?
И подир теб сто далматинци малки
ме вардеха с ангелите - да не погина.
Доведе те Хестия на урок при весталките.

Ти, Любов, само оставаше след раздяла.
Във всяка жена търсех любимата.
Но влюбванията оставаха ялови.
Фортуна щеше да ни срещне двамина
не на Хипнос в дебрите, а на яве.

Ти нямаше да си в сън сто години.
Още в това прераждане, без мен,
щеше да танцуваш с дивните.
А аз - не на бял кон, а на чер овен,
в тяло от кал - с душа и половина.

И само една ябълка щях да нося -
не райска, не златна, а на влъхвите.
Ти, любима - в носия от дъга и восък.
Храм е небето, свещеник задъхан...
На венчилото не дарове, а подарък от просяк.

Иван Станчев