Някъде бяха тръшнали врата.
Чувствата ти потърсиха мене.
Постлах на надеждите
и отключих душа.
Видях, че на прага не свети...
Иван Станчев
 |
| Тотка и Иван по време на една от срещите на "Чат-пат", снимка Стоян Радулов |
По средата на нищото расте
цветето на нашите желания.
Поливам го със звезден прах.
Когато заискри, правя си хербарии.
Пътувам нощем към съня ти.
Поглъщаш дните ми.
Целувам вятъра,
ухаещ на усмивката ти.
Рибарска мрежа съм изплела.
Внимателно пристъпвай.
Копринените нишки да не скъсаш,
че инак как ще разпознаеш
в съня ли те спохождам
или на яве те прегръщам.
Тотка Лунгарска
Няма коментари:
Публикуване на коментар