 |
| Величка Момнева |
сляпа. И по-право ще ме съди.
Човешко е и грешна под звездите,
не тръгвам срещу мойта съвест.
Виновна съм, Царице на съдбата,
живях според човешките закони
и ако каже Бог, или звездата -
приемам всяко наказание.
Наказвай ме и даже ме бичувай,
понасям всичките си рани...
Но дай ми право на последна дума:
Без любов животът е голяма драма,
но и без нея съм готова аз за твоите друми.
* * *
Най-трудно е да бъдеш себе си
при сблъсъка със грозното отсреща;
да носиш старите си белези,
готов за следващата среща;
да бъдеш себе си лице в лице
пред криво огледало -
оставаш сякаш с половин сърце
във тяло овехтяло...
Чувства уморени заспиват като в дрога,
мислите в самотни нощи все се блъскат.
Ах, колкото повече опознавам хората,
толкова повече заобиквам животните...
И се научих да живея в мир
Защо написах първо "Мама"
е тъй просто - тя даде ми живот.
А после бяха "Що е?", "Да", "Добро" и "Няма" -
така се учих на любов.
Но сблъсквам се със злото всеки ден,
а в мрачни нощи ангели сънувам.
Контрастите откривам на живота
и в слънцето дъги рисувам.
За сбогом "Тате" аз написах -
със молитвите към Небесата.
На мир духът му ме ориса
и днес спокойна е душата.
Стихове Величка Момнева
Още стихове от Величка и повече за нея вижте тук
Среща с Величка Момнева в Панагюрище - на 13-ти юли. Вижте повече тук
Няма коментари:
Публикуване на коментар