"Тежко на оня народ, който се самоотрича и самоунищожава. Народ без доверие в силите си, без обич към своето, колкото и скромен и да бъде, е народ нещастен." (Иван Вазов)

Станчев и Гарноев в "Дефиле из небето"

Автошарж, художник Стайо Гарноев
Дефиле из небето
                     На Стайо Гарноев


Оранжевото вече ти свърши.
А брадвата трепти във въздуха.
Руйната четка дъгата прекърши я,
че и боите са цветове грухани.

Тътне каскета и потта тегне.
Иде време да рисуваме слабините.
Месечината цяла е, не мирише на менгеме.
И Фройд се смее на съдбините ни.

А дървото с вечния си таван -
и сянка, под която лъчи не връзват...
Вече зидан си, да връщаш корана.
Още млад си, да цъфтиш на стълба.

И резба с дефиле из небето...
Отражение земно на всички мечти.
И отварям ти слънцея, след което
ти седлаеш брадвата - да ечи,... поете!

Стихове Иван Станчев

Няма коментари:

Публикуване на коментар