Краят на юли. Панагюрище е в жесток воден режим, нарушаван от постоянни аварии по магистралния водопровод от река Марица. И въпреки това изкуството живее. Чувството за красивото не умира. Както и точният усет на панагюрци към злобата на деня, към притчата.
 |
| Под мостовете не шумят реки, снимка Мария Бегова |
 |
| Радостта на едно хлапе, докато се стичат стотици литри вода..., снимка Райка Йорданова |
 |
| Облак е името на надеждата..., снимка Мария Бегова |
 |
| Искам в локвата с вода... вкъщи капка няма!, снимка Райка Йорданова |
"Браво на юнака... Сега гази
калната вода, вкъщи ще го мият с червено-кафявата... И когато дойде време да я спрат, може би ще се появи
чистата вода.Детето не знае, но е герой от една добре позната ни приказка."
Тонка Кесова
(По материали от групата на "Чат-пат" във Facebook)
Няма коментари:
Публикуване на коментар