"Тежко на оня народ, който се самоотрича и самоунищожава. Народ без доверие в силите си, без обич към своето, колкото и скромен и да бъде, е народ нещастен." (Иван Вазов)

Лаладжилъци по панагюрски: Случки с д-р Тушлеков

Д-р Тушлеков (Лека му пръст!), специалист по уши, нос и гърло, бе един от най-колоритните лекари в панагюрската поликлиника дълго време. Остроумен и находчив като повечето чешити, той говореше на чист панагюрски диалект. Всъщност бе един от ярките му носители. Да си припомним няколко случки с него, разказани ни от Иван Радулов.
Нарувай, тамън нема а та карам да викаш "А-а-а!"
Това се случило, докато д-р Тушлеков осъществявал стандартен преглед на доведено при него детенеце:
- Добря ти са а затикнал гръцмола - обърнал се докторът към детето, - па врещиш като козъ за ере. Ма тя, майкя ти, е за лабут, че та е оставила да втасаш, па та е довела. Нарувай, нарувай, като за четиреесе малки турчета, тамън нема а та карам да викаш "А-а-а!”.

Я дигни главъта и дзепни!
Д-р Тушлеков се прибирал от работа. На улицата го пресрещнал пациент, спрял го и му се оплакал:
- Докторе, тука нящо ма боли и ми присяда. Не мога да гълтам.
- Що, ракия ли – му отвърнал докторът. - Я дигни главъта и дзепни!
Онзи отворил широко уста. Докторът се понавел, заобиколил го и си заминал, оставяйки нещастника със зяпнала уста насред улицата.

Колчов е гьол!
Отишъл д-р Тушлеков за пръв път на море и възкликнал:
- Ау-у, колчов е гьол! И на Азелете бивола не мое а го улочи...

Няма коментари:

Публикуване на коментар