Комедвенска се гледа на чорчик с Коледния дух, а той се кокорчи

Коледна картичка

Моят животец – побъркано нещо,
вчера се срина на прах и на пух –
вмъкна се в хола ми с шарени свещи
някакъв празничен Коледен дух.

Чакай – му казвам, объркал си рейса,
даже не съм се изгубила в сън.
Влез за минутка, хапни си, посгрей се,
после – по живо, по здраво – навън!

Ама дивакът намести се свойски,
бърз като коте измуши се, ха!
После намигна с оченце: "Не бой се!",
свит на кълбенце под мойта елха.

Гледах го десет минути на чорчик
как оцветява живота ми сив.
Смешно човече, ей тъй се кокорчи...
Чак ти е кеф да си толкова жив.

Хора, приятели, знам, че съм луда,
ала звънчетата празнични чух.
Пращам ви в плик запечатано чудо –
весела картичка с Коледен дух!

Стихове Ники Комедвенска

Ники Комедвенска е родена в Сливен и по думите й „продължава да живее пак там от чист инат”. Определя себе си като „по душа самодива, с нрав на чепато дърво. Трудна за харесване, невъзможна за обичане.”
Родена съм в гр.Сливен в едно жежко лято. Макар че корените ми са от двата края на България, че и отвъд нея, докато съм раснала под сърцето на мама, сигурно съм прихванала нещо от бунтовния дух на Балкана. Затова не мога да си стоя кротко. - по душа самодива, с нрав на чепато дърво; трудна за харесване, невъзможна за обичане...
Пак в Сливен завърших гимназия, наречена на името на големия възрожденски поет Добри Чинтулов, а моята алма матер е Великотърновският университет “Св. св. Кирил и Методий”.
Иначе съм обикновен човек, не по-различен от продавача на вестници и от усмихнатото момиче, което връзва букети с разноцветни панделки.
Понякога, ако успея да си открадна малко време, ходя за риба. Мога да гледам с часове задъхания бяг на реката и да слушам тихия шепот на листата, докато се опитвам да разгадая магическите им знаци.
Не успях да засадя дърво, макар да опитвах много пъти...
Обичам града си, земята си, но най-много обичам езика си. Думите, с цялата им красота и многозначност, ме опияняват. Вярвам, че на този свят няма оръжие, което да притежава тяхната мощ. Думите са това вълшебно нещо, което ни прави хора.
Какво искам от живота? Да ми даде достатъчно време, за да завърша започнатото.
Какво искам за детето си? Една България, която с гордост да нарича родина.
Ето това съм аз. Ни повече, ни по-малко...                                                                          
Просто
Ники Комедвенска